Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Класовете на Бер и неизброимите ординали
В тази статия се представят аргументи за несъобразността от дефиниране на класове на Бер за неизброими ординални числа.
Нека класовете са дефинирани както следва, без да се поставя ограничението за ➚ както при дефиницията на класовете на Бер.
- е класът на непрекъснатите функции на една реална променлива,
- за произволно ординално число е класът на всички функции, които не принадлежат към , но са (поточкова) граница на редица от функции принадлежащи към ,
Ще докажем следното:
Твърдение
редактиранеза всички .
Доказателство
редактиранеВерността на твърдението може да се покаже чрез трансфинитна индукция.[1]
Индукционната хипотеза е
За импликацията е вярна.
Нека тя е вярна за . Ще покажем, че е вярна и за .
Нека
Ще докажем, че
Нека са такива ординали, че за
От индукционното предполжение следва
Нека
и
Ясно е, че за
и
Не е възможно да е по-малко от , защото тогава функцията би била елемент на за някое . и обаче са дизюнктни по дефиниция, когато . Следователно
и
Литература
редактиране- Komjath P., Totik V., Problems and Theorems in Classical Set Theory, Springer, 2006, ISBN 978-0387302935
Бележки
редактиране- ↑ Това доказателство следва упътването дадено в книгата: Натансон И. П., Теория функций вещественной переменной, Глав. редакция физ.-мат. литературы изд-ва «Наука», 1974 (в диг. форм., ИВМ СО РАН)
- ↑ Наблюдателният читател сигурно вече си е задал въпроса, защо в една подобна класификация на реални функции е възможнa появата на ограничение за изброимост. Причината се състой в това, че когато говорим за сходимост, си служим с редици, които са изброими множества. В описаното доказателство това беше решаващо при конструирането на . Описаният факт кореспондира с невъзможността да се намери възходяща редица от изброими ординални числа клоняща към най-малкото неизброимо ординално число .
- ↑ Друг интересен въпрос е, дали класовете на Бер за изброими индекси са празни или не. Може да се покаже, че те не са празни. Този въпрос има непосредтвена връзка с темата борелови множества и с факта, че разглеждаме функции на една реална променлива. Ако вместо функции на една реална променлива разглеждахме например функции на една алгебрична променлива :A→A над метричното пространство на алгебричните числа A, тогава още класът на Бер от втори ред щеше да е празен. Наистина, нека да е рeдицата на всички алгебрични числа. Нека за всяко , а e интерполиращ полином такъв, че за всяко ≤ . Очевидно → за всяко алгебрично . Препоръчваме на читателя, който иска да се задълбочи в тази тематика, §33, §38 и §39 в Хаусдорф Ф., Теория множеств, Ленинград, 1937.