Дядовата ръкавичка

Български народни приказки *

Вълшебни приказки

Приказки за животни

Битови приказки

Тръгнал дядо за Златица,

изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна

Малка мишчица Гризана,

ръкавичката видяла

и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен

тича Зайо от горица.

Спира го на пътя прашен

дядовата ръкавица.

- Кой на топло там се гуши? -

пита Зайо дългоуши...

- Аз съм мъничка Гризана.

Кой си ти, та страх ме хвана?

- аз съм Зайо Средногорски,

крия се от думи хорски -

каза Зайо боязливо

и попита предпазливо:

- В тая топла ръкавица

мир дали ще да намери

мойта, плахата душица?

- Влез, самичка ми е скучно! -

рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса.

(То без нея що ли бива?)

Насред пътя се курдиса

и лукаво се подсмива.

- Кой е в тая ръкавичка? -

пита хитрата кумичка.

- Мишка мъничка гризлива

тук на топло си почива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски.

Ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои!

- Аз съм златната лисица

и желая да се стопля

в вашта чудна ръкавица.

- Влез, макар че сме мнозина,

но нали ни си роднина!

Тръгна Вълчо от гората

по работа към селата.

Спира той на пътя прашен -

гладен, настървен и страшен.

Ръкавичката съглежда,

да подуши се навежда,

но усеща я, че шава

и запитва той тогава:

- Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

- Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица,

златокожата лисица.

Ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои?

- Аз съм Вълчо от Балкана,

гост желая да ви стана...

- Влез, макар че сме мнозина,

но нали си ни роднина!

Подир малко всички сещат

цяла земя разлюляна -

иде рошава Мецана,

в ръкавицата надникна

и юнашки се провикна:

- Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

- Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица,

златокожата лисица,

Кумчо-вълчо от балкана,

гост на нашата покана.

Ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои?

- Аз съм рошава Мецана,

гост желая да ви стана.

- Влез, макар че сме мнозина,

но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски,

разположили се царски

в ръкавичката на друма

и отворили си дума...

Скоро дядо от Златица

се завърна да потърси

свойта топла ръкавица.

Зер, ако не я намери,

баба с кремък ще го дере...

И вървейки, и кашлейки,

насред пътя той се спира

и душата му примира,

сърце му се разтреперва -

гледа, гледа и не вярва:

ръкавичката му шава,

миша глава се подава

и опашка от лисица,

и парченце от ушенце,

едно късче кожух мечи,

светят остри зъби нечии...

- Какво мислиш бре, човече! -

Дядо сам на себе рече

и ръкави си възпрете,

и с тоягата удари,

и повтори и потрети...

Вечерта дома го срещна

неговата баба стара:

дядо лов с колата кара

и засмян дори до уши,

той лулата важно пуши...