Уикикниги

Стопанска дейност в Лесковдол

Земеделието, редом с животновъдството, както и продуктите от тях, са били основните източници на доход за хората в Лесковдол.[1] До откриването на ж.п. линията София - Роман жителите продавали продукцията си на пазарите в София, Ботевград и Враца, а впоследствие в Своге, след оформянето му като местен пазарен център.[2] Освен това местните се трудели почти изцяло в района на селото и близките селища[3], главно в мините и кариерите[4], но също и в новооткритите предприятия в Своге.[5] През миналия век лесковдолчани са работели също като прислуга в Своге[6] и в София, както и като сезонни жътвари в Софийското поле.[7]

Към момента в Лесковдол няма предприятия и жителите му са икономически зависими от общинския център и близките по-големи населени места.

Земеделие

редактиране

Според данни от миналия век в Лесковдол, макар и малка, е имало производствена дейност, основно в земеделието, което било главният поминък и в което били заети почти всички жители.[8] В средата на 30-те години в селото имало малко над 130 лични стопанства, които обработвали близо 6500 декара земя, разделена на около 1600 парчета. Обработваните площи съставлявали почти изцяло ниви и зеленчукови градини, както и малко лозя, като най-много на брой били стопаните, които разполагали с между 30 и 50 декара земя.[9] Необработваемата земя съставлявала 122 декара пустеещи площи и едва 25 декара пасища, докато естествените ливади заемали 1279 декара.[10] По оценка от 1940 година основно се отглеждали картофи - около 100,000 килограма годишно. Ръж и овес били другите култури, от които имало по-значителен добив. Нивите били 4000 декара, а зелечуковите градини 12 декара.[11] През земеделската 1942-1943 година пък били засети близо 1900 декара, от които най-много овес (604 декара), ръж (516 декара) и картофи (289 декара)[12], като имало и малко количество отглеждан коноп. Идните три земеделски години общата засята площ намалява с малко, като видът и процентът на културите се задържа, с изключение на картофите, които през 1946-1947 година са засети само 16,4 декара[13], а през 1947-1948 година 23,3 декара.[14]

Земеделският инвентар в селото пък бил крайно ограничен - основно орала и плугове, като транспортът ставал почти изцяло с каруци.[15] Към средата на 40-те години на 20. век в Лесковдол разполагали с около 60 орала, 80 трупици, 23 веялки, 1 триор, 5 сламорезачки, 25 центрофуги за масло и 3 за мед[16], докато от превозните средства били налични 49 дървени волски каруци и един-единствен камион.[17]

Силно планинският характер на селото и пресеченият терен ограничавали възможността за допълнително развитие на земеделието - нивите били малки и разпръснати, като нерядко се налагало изсичането на цели гори за освобождаване на площи за сеитба. Недостатъчното количество земя предопределяло и нейното постоянно използване, без да се оставят угари, като това водело до допълнителното ѝ изтощаване.[18] Именно поради бедните почви, по-неблагоприятния климат и липсата на гори за добив, местните стопани не успявали да изкарват достатъчно доход за препитание, заради което през годините част от тях се изселвали към Северна България, където условията за земеделие били значително по-добри.[19][20]

След колективизацията и налагането на нарядите добивът намалява, като през 1948 година общо са засети едва 385 декара култури при наряд 1100.[21] През следващите години добивът има леко покачване, но има и изключително слаби години, като например 1953 година, когато от нарядът е изпълнен едва на 11%. Производството на картофи пък спада драстично за сметка на ръжта, овеса, пшеницата и ечемика, които през следващите години стават основните култури, отглеждани в Лесковдол.[22][23] Към 1957 година например засетите култури в декари са следните:[24]

 
Обработваема земя в махала Падѝната
Декари засяти култури
Култура до 31.12.1956 г. до 15.06.1957 г.
Пшеница 362,1 -
Ръж 254,3 518,4
Ечемик 126,5 60,7
Овес - 459,1
Царевица за зърно - 194,8
Картофи - 62,8
Други зеленчуци - 18,3
Люцерна - 6,7

Средните добиви за същата година от основните култури са между 60 и 80 килограма от декар, с изключение на люцерната и картофите - 200 килограма от декар.[25] През следващите години засетите декари остават почти непроменени, като обаче започва да се усеща и ефектът от изтощаването на почвите, следствие и от липсата на достатъчно естествено наторяване, повлияно от намаляването на животните в селото.[26][27]

От 1963 година към културите, които се засяват в Лесковдол, пробно се добавя и тютюнът, поради благоприятните условия за неговото отглеждане.[28] През 70-те години в селото вече се отглеждат в по-големи количества фасул, домати, чушки, чесън и цвекло, а в по-малки зеле, краставици, тикви, кромид лук.[29] За 1980 година най-отглежданите култури са овес, картофи, фасул и царевица за зърно, следвани от ръжта и ечемика.[30] В малки количества има насаждения от ягода, малини и грозде, а размера на обработваната земя за тази година е близо 4000 декара, като цялата се намира извън населените части.[31] През 1984 година се обработват 3500 декара, като трите най-отглеждани култури са картофът, фасулът и царевицата за зърно.[32] Към 1989 година обработваемата земя отново е близо 4000 декара, а изменение в количеството на отглежданите култури почти няма.[33]

След идването на прехода и отпадането на нарядите земеделието в Лесковдол става изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.

Строгоохранителен периметър „Трескавец“

редактиране

След ужасяващи поройни дъждове през лятото на 1929 и 1933 година, които застрашили железопътната линия при гара Бов[34], през април 1934 година биват обявени няколко строгоохранителни периметъра по поречието на река Трескавец, които обхващали целия ѝ водосборен басейн и се простирали в землищата на селата Бов, Желен и Лесковдол.[35] В периметрите били забранени пашата и дърводобивът и почти напълно забранена земеделската дейност[36], като това довело до недоволство и притеснение у местните. Около 2520 декара от землището на Лесковдол попаднали в периметъра „Издримец“, а потърпевши били близо 40 семейства, които живеели, обработвали земя или пасели животните си в района и чието препитание било застрашено.[37] Заради оспорванията през ноември 1935 година границите са частично променени, а всички периметри събрани в нов, носещ названието „Трескавец“.

След промяната в границите от Лесковдол близо 1600 декара попадали в периметъра, от които 220 декара ниви, 150 декара ливади, 800 декара частни гори и 450 декара пасища. Земеделието бива позволено на местните до предстоящето отчуждаване или заменяне на земите им.[38] През 1942 година няколкото жители на Лесковдол, които живеели в обхванатите от периметъра местности, били изселени.[39]

Овощарство

редактиране

Преди по-масовото разпространение на овощарството в Лесковдол тук е имало основно местни сортове сливи и малък брой ябълкови, крушови и рядко черешови дръвчета, докато към средата на 60-те вече почти във всеки двор имало засадени овошки, включително от нови видове и сортове.[40] Срещали се и саморасли малки горички от джанка, круша, орехи и лешници.[41] Към 1968 година в селото били изброени 6 овощни градини, най-малко от цялата община, и 2560 овощни дръвчета[42], при едва 728 броя 10 години по-рано.[43] През 1970 година Община Своге правила планове за целенасочено развитие на овощарството чрез създаване на овощни градини, като в Лесковдол било предвидено място за такава - 50 декара в махала Ра̀змерица, с планирано засаждане на 20 декара круши, по 15 декара сливи и вишни и 500 броя орехови дървета.[44] Въпреки че този проект не е осъществен, през следващите години броят на плодовите дръвчета в Лесковдол рязко се увеличава, като преобладават сливовите, крушовите и ябълковите.[45]

 
Овощни дръвчета в махала Лафчов ток
Сравнение в броя овощни дръвчета
Вид 1947 година[46] 1957 година[47] 1971 година[48] 1980 година[49] 1988 година[50]
Ябълка 93 205 1124 2137 2380
Круша 122 217 1013 1861 2041
Дюля 6 54 176 291
Мушмула 5 90 127
Слива 14 284 2123 2681 3571
Кайсия 17 49 90
Праскова 76 272 323
Череша 10 (череша + вишна) 10 171 457 487
Вишна 10 (вишна + череша) 12 171 313 408
Орех 36 185 276 288
Черница
Джанка 2443 2236 2377

Животновъдство

редактиране
 
Полудиви коне под връх Издремец

Отвъд земеделието отглеждането на дребен и едър рогат добитък, както и продуктите от тези животни, са били другият важен отрасъл в Лесковдол. Поради благоприятните условия тук овцата била най-срещаното домашно животно, а след него по брой били говедата, козите и свинете.[51] До Освобождението именно животновъдството е основното препитание на местните, като впоследствие бива изместено от земеделието, което се развива бързо заради новите оръдия за обработване на земята, както и заради разширяването на обработваемите площи.[52] По време на комунизма за нуждите на стопаните в селото е отворен осеменителен пункт за добитъка.[53] През 50-те и 60-те години броят на домашните животни рязко намалява, основно поради преминаването на работната ръка от селското стопанство към новооткритите в района промишлени предприятия, както и поради ограничаване на пасищата поради масовата залесителна дейност в селото.[54][55] Към наши дни животновъдството в Лесковдол е единствено за собствени нужди.

Сравнение в броя домашни животни в Лесковдол по години
1873[56] 1888[57] 1893[58] 1900[59] 1905[60] 1910[61] 1920[62] 1939[63] 1946[64] 1949[65] 1961[66] 1971[67] 1983[68] 1989[69]
Говеда и крави 163 147 327 244 283 180 197 251 341 385 231 126 96
Овце 1600 1705 2084 1903 2242 1319 1892 1655 1633 614 473 477 625
Кози 913 969 771 616 326 126 135 266 97 2 6 22 43
Коне и кобили 40 45 61 103 96 93 68 59 69 62 42 5 8 8
Свине 32 63 66 68 58 66 90 88 81 87 65 11 20
Птици 122 276 454 435 262 666 895 803 881 516 404
Зайци 7
Магарета 12 9
Пчелни кошери 23 57 3 66 87 31 141 83 164

Кредитна кооперация „Изримец“

редактиране

През пролетта на 1940 година в Лесковдол бива основана кредитната кооперация „Изримец“, кръстена на попадащия в селското землище връх Издремец. Според устава ѝ основните цели са били да:

  1. кредитира членовете си за стопанските им нужди
  2. развие и засили икономическата мощ между членовете си и населението
  3. организира за сметка на членовете си, или за своя сметка, доставката на стопански и домакински потреби
  4. организира за сметка на членовете си, или със съгласието на кредитора - Българска земеделска и кооперативна банка за своя сметка, обща продажба на земеделските произведения, както на местния, така и на чуждестранния пазар и пр.[70]

Според първоначалните оценки основаването ѝ е удачно, тъй като в близост нямало подобно учреждение, а жителите били принудени да пътуват до отстоящия на около 10 километра Своге, за да продадат продукцията си. Допълнително се смятало, че жителите на съседното село Редина, както и на близкостоящите махали на Бов и Брезовдол също щели да се възползват от услугите на кооперацията, поради близкото ѝ за тях местоположение.[71] В ревизионен документ от края на 1943 година, разглеждащ дейноста на Българската земеделска и кооперативна банка в района, кооперацията се споменава като „още в организационен период“.[72] Няма данни кооперация „Изримец“ изобщо да е работила по същество или да е постигнала някоя от целите си. Отчасти това се дължи на трудово-горската производителна кооперация „Чукава“, която оперирала в съседното село Редина и била значително по-развита и утвърдена в района.[73]

Магазини в Лесковдол

редактиране
 
Сградата на пивницата и магазина в селото

След политическите и икономически промени през 1944 година рединската кооперация „Чукава“, която функционирала в района, засилва значително дейността си и решава да открие кооперативен магазин. Той отваря врати в началото на 1945 година в стария център на село Редина, като е предвидено да обслужва и Лесковдол.[74] Самият магазин първоначално бил разположен в помещение под наем, като към него имало и ресторант-пивница.[75] Заради разрастване на дейността магазинът скоро сменил местоположението си в по-голямо помещение, отново находящо се в района.[76] В края на 1946 година лесковдолчани подават искане до кооперацията да се отвори магазин и в тяхното село, но решението се оставя да бъде взето след година поради липса на обективни условия за създаването му.[77] След промяната на границата между Редина и Лесковдол през 1948 година старият център на Редина и околните му махали, редом с кооперативния магазин, преминават към Лесковдол, но все още под управлението на кооперация „Чукава“. През 1953 година „Чукава“ се слива с общинската кооперация „Социализъм“ с цел оптимизиране на работата и оздравяване, което прехвърлило и контрола върху магазина и пивницата в Лесковдол в ръцете на кооперация „Социализъм“.[78][79] От 1956 година в селския магазин започват да се предлагат само стоки от първа необходимост, с цел въвеждане на ред, а за неща като платове, обувки и други неспешни на потребителите се налагало да ходят до Своге.[80] Впоследствие това изискване отпада и магазинът в Лесковдол става отново смесен.

През 1958 година започва подготовка за изграждането на кооперативен дом в селото, като целта била той да помещава селския магазин и прилежаща към него пивница, а на втория етаж да бъдат разположени читалището, здравната служба и пълномощничеството.[81][82] Проектът е започнат заради липсата на специализирана зала за магазина в Лесковдол, който се приютявал в нехигиенични помещения под наем.[83][84] Местното население снабдява част от необходимите материали и прави изкопа още същата година, но същинската част по строежа започва към края на 1959 година.[85][86] За самия строеж са отпуснати 40,000 лева, които са само част от нужните, като за покриване на останалата част местните допринасят със собствен труд.[87][88] В средата на 1961 година магазинната част от зданието вече помещава селския магазин и пивницата.[89] Работата по помещенията на горния етаж обаче продължава, като той е завършен няколко години по-късно, в края на 1963 г., а цялостното довършване на кооперативния дом - обзавеждане, мазетата, построяването на парапети, подпорни стени и измазването на сградата - е приключено едва в края на 1968 година.[90]

 
Магазинът в махала Попо̀в кладенец

Плановете първоначално предвиждали откриване на втори магазин в селото в началото на 1959 година[91], но това се случва няколко месеца по-късно, като официалното решение за отварянето му е взето през март 1959 година.[92] Самият магазин заработва в края на 1959 и началото на 1960 година в махала Попо̀в кладенец - една от най-големите махали на Лесковдол[93], като довършителните работи обаче продължават няколко години, а официално сградата е завършена и открита през 1966 година.[94] Самото здание е на два етажа и освен за магазин служило и като млекосъбирателен пункт.[95] Снабдяването със стоки, както и извозването на млякото, ставало по новооткрития коларски път между махалата и Своге, но нерядко, особено през зимата, се случвало да липсват стоки поради отдалечеността и високото му разположение - близо 950 м. надморска височина.[96][97]

След искане на жителите на махала Кокелини бабки към кооперация „Социализъм“ за отваряне на лавка в тяхната махала, Общината правила планове за обособяване на такъв обект през 1973 година, като те обаче така и не биват осъществени.[98][99]

Към днешна дата и магазинът в селото, и този в махала Попо̀в кладенец са затворени и не работят.

Кръчми

редактиране

Преди в селото съществували няколко частни кръчми, които обаче затварят поради започналия процес на национализация, но също и заради влезлия в сила през 1947 година закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството.[100] След влизането му в силата единствената пивница в Лесковдол остава тази към селския магазин.

Услуги

редактиране

През 1965 година, за пръв път след политическите промени от 1944 година и последвалата национализация, в Лесковдол било позволено на жителите да работят на частно, стига дейността им да е свързана с ковачество, шивачество и подковаване на добитък. Позволението било продиктувано от липсата на помещения и квалифициран персонал за отваряне на подобни предприятия в селото.[101] Същата година започва да функционира и подвижна дърводелска група към трудово-производителната кооперация „9-ти септември“ в Своге, която посещавала Лесковдол за поправка на различни предмети от домакинствата. Няколко години по-късно тази дейност прераства в комплексно-приемателен пункт, който веднъж седмично посещавал селото. Докато функционирал пунктът предлагал множество услуги за населението, сред които вземане на дрехи за химическо чистене, текстилно боядисване, стъкларски услуги, поправка на обувки, ремонт на машини, апарати, мебели, уреди и други.[102][103]

Воденици

редактиране

При преброяването от 1888 година в селото са изброени 4 воденици, а при това през 1900 година 7 броя. Основната част от тях били съсредоточени в горното течение на Рединската река, по-конкретно в местностите Йовина орница, Трапо и Ранена ливада[104], но имало воденици и по река Селска, предимно под махала Гребеньо̀.[105] Воденици е имало и в местностите Сръчник и Пенчова, а също и далеч от самото село, по поречието на река Дедов дол, северно от местността Припор.[106]

Към 1950 година са определени нови такси, според които всеки собственик е трябвало да плаща по 1000 лева на камък годишно, като за Лесковдол се очаквали приходи от 9000 лева.[107] Две години по-късно, във връзка със започналия процес на национализация, от Изпълнителния комитет на местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) в Своге е взето решение за закриване на голяма част от водениците в района, въпреки че селищната мрежа е разпокъсана, а разстоянията между махалите големи. С решението са оставени да работят едва 6 воденици, само една от които била в Лесковдол.[108]

Източници

редактиране
  1. ↑ Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 3 Данни за икономическите дейности в селото.
  2. ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.160-162
  3. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1059, лист 23 Разбивка на населението в Лесковдол по социално положение, занятие и месторабота.
  4. ↑ Централен държавен архив, фонд 189, опис 1, архивна единица 469, лист 4 Данни за рудник „Издремец“, както и сведения, че местното население основно работи в мините в района.
  5. ↑ Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 37, лист 53, 70 и 81 Заповеди за назначаване на лесковдолчани в предприятия и обекти на ТПК „Социализъм“ в Своге.
  6. ↑ Държавен архив-София, фонд 164К, опис 1, архивна единица 433, лист 5 и 11 Списък с жени от Свогенската община, които работели като прислужнички, както и селата, от които идват; 1942 година.
  7. ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.152, 153, 154, 156, 157
  8. ↑ Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 година по общини и населени места. Кн. 12: Окръг София. София, Държавна печатница, 1929. стр.70 Данни за населението по занятие.
  9. ↑ Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 1120, лист 3б Земеделски стопанства в Софийски окръг за 1943 година по големина на стопанисваната земя.
  10. ↑ Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 1120, лист 2 Разпределение на обработваемата и необработваема земя в селото за 1934 година.
  11. ↑ Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 3 Данни от доклад за преценка условията за съществуващи за развитие на новооснованата кредитна кооперация.
  12. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 1849, лист 4 и 11 Данни за посевите през земеделската 1942/1943 година.
  13. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2317, лист 14 Данни за засетите култури в Лесковдол по декари, 1946-1947 година.
  14. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2491, лист 20 Сведения за засадени култури в Лесковдол по декари за 1947-1948 година.
  15. ↑ Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земледелческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декември 1900. Кн. I -II. София, печатница „Т. Пеев“, 1906.
  16. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 148, лист 144 Карта за общия брой на земеделските оръдия и машини в Лесковдол към декември 1947 година.
  17. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 5, архивна единица 220, лист 114 Отчет за броя на земеделските оръдия, машини и превозни средства в селото към декември 1948 година.
  18. ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.136
  19. ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.97, 101 Сведения за изселване на жители на Лесковдол към Северна България.
  20. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 2, лист 7 Решение на общинския съвет в Своге за проучване на въпроса относно подходящи за преселване места, след молба от жителите на Лесковдол и Редина, обоснована с бедните условия за земеделие.
  21. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 55
  22. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 11, лист 87 Данни за сеитбата от 1949 година.
  23. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 17, лист 145 Данни за есенната сеитба през 1955 година.
  24. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 60, лист 87 и 88 Данни за насажденията в Лесковдол в периода 1956-1957 година.
  25. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 59, лист 76-78 Средни добиви от културите в Лесковдол през 1957 година.
  26. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 29
  27. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 111
  28. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 131 Данни от доклад за дейността на Свогенския общински съвет за 1966 година.
  29. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 52, лист 1 и 2 Статистически сведения за посевите и трайните насаждения в Лесковдол, 1971-1975 година.
  30. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 83, лист 7,8 и 9 Отчет за вида и размера на посевите и трайните насаждения в Лесковдол.
  31. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 83, лист 10
  32. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 84, лист 11 Отчет за вида и размера на посевите и трайните насаждения в Лесковдол, 1984-1985 година.
  33. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 88, лист 25-29 Отчет за вида и размера на посевите и трайните насаждения в Лесковдол, 1989 година.
  34. ↑ Държавен архив-София, фонд 216К, опис 1, архивна единица 21, лист 1 и 2 Описание на щетите от пороите и заплахата за гара Бов.
  35. ↑ Централен държавен архив, фонд 8К, опис 1, архивна единица 487, лист 16 Заповед за обявяване на периметъра и неговите граници.
  36. ↑ Централен държавен архив, фонд 8К, опис 1, архивна единица 487, лист 3 и 4
  37. ↑ Централен държавен архив, фонд 8К, опис 1, архивна единица 487, лист 39 и 44 Становище от Рединската община говорещо за недоволството сред лесковдолчани след обявяването на периметрите; информация за размера на засегнатите земи по села.
  38. ↑ Централен държавен архив, фонд 8К, опис 1, архивна единица 487, лист 57,59,60 Обявяване на променените граници на периметрите.
  39. ↑ Държавен архив-София, фонд 1254К, опис 1, архивна единица 31, лист 348,557,558 Списък с подлежащите на изселване лесковдолчани, както и молби за доброволни изселване от някои от тях.
  40. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 1, лист 34 Доклад за състоянието на селското стопанство е община Своге.
  41. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 195 Доклад за състоянието и възможностите за развитие на трайните насаждения в района на община Своге, 1970 година.
  42. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 19, лист 27 Данни за овощарството и полевъдството в района на община Своге.
  43. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 60, лист 88 Преброяване на плодовите дръвчета в селото през 1957 година.
  44. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 4, лист 199 Данни за годни площи за създаване на овощни градини.
  45. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 85, лист 48
  46. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 2491, лист 30 и 31
  47. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 60, лист 88
  48. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 52, лист 3
  49. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 83, лист 11
  50. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 86, лист 107 и 108
  51. ↑ Генчев, Стоян Георгиева, Багра. Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, Издателство на БАН, 1993. стр.19,20,21,23,26
  52. ↑ Генчев, Стоян Георгиева, Багра. Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, Издателство на БАН, 1993. стр.27
  53. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 8, лист 77
  54. ↑ Вестник „Устрем“, VII, брой №9, 15.06.1975, стр.1
  55. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 18, лист 76, 88 Сведения на Общинския съвет в Своге относно намаляване на животните в Лесковдол поради презалесяване, изсичане на горите в селото, както и поради миграция на младите жители към града.
  56. ↑ Тодоров-Хиндалов, Владимир. Принос към българската история: Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити документи. София, Държавна печатница, 1926. стр.63 Статистически данни за Софийския санджак според преброяване на домашните животни от 1873 година.
  57. ↑ Генерален щаб на Военното министерство. Резултати по преброяването на добитъка и колата в Българското княжество към 1.01.1888 година. София, печатница „К. Т. Кушлев“, 1890.
  58. ↑ Статистическо бюро на Българското Княжество. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици и колата в Княжество България на 01.01.1893 година. София, Държавна печатница, 1894.
  59. ↑ Дирекция на статистиката на Княжество България. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земледелческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декември 1900. Кн. I -II. София, печатница „Т. Пеев“, 1906.
  60. ↑ Главна дирекция на статистиката на Царство България. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите с пчели, колата и земледелческите оръдия и машини в царство България на 31 декември 1905: По общини и населени места. София, Държавна печатница, 1912.
  61. ↑ Главна дирекция на статистиката на Царство България. Преброяване на добитъка и на домашните птици, пчелите, колата и земеделските оръдия и машини в Царство България на 31 декември 1910. Резултати по общини и населени места. София, Държавна печатница, 1922.
  62. ↑ Главна дирекция на статистиката на Царство България. Преброяване на добитъка и на домашните птици, кошерите с пчели, превозните средства и земеделските оръдия и машини в Царство България на 31 декември 1920 година. Кн. II. Резултати по общини и населени места. София, Държавна печатница, 1924.
  63. ↑ Централен държавен архив, фонд 453К, опис 3, архивна единица 760
  64. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 3102, лист 9
  65. ↑ Централен държавен архив, фонд 210, опис 1, архивна единица 3246, лист 20
  66. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 42, лист 32, 55, 89, 151
  67. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 5, лист 252
  68. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 94, лист 32, 55, 89, 151
  69. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 97, лист 49
  70. ↑ Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 5 Протокол от заседанието на Българската земеделска и кооперативна банка, на което е разгледан и приет уставът на кредитната кооперация „Изримец“, базирана в Лесковдол.
  71. ↑ Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6013, лист 4 Данни от доклада за преценка условията за съществуващи за развитие на новооснованата кредитна кооперация.
  72. ↑ Централен държавен архив, фонд 288К, опис 4, архивна единица 6008, лист 107
  73. ↑ Държавен архив-София, фонд 823, опис 1, архивна единица 2, лист 27 Доклад за състоянието на кооперация „Чукава“ и нейното влияние в района.
  74. ↑ Държавен архив-София, фонд 823, опис 1, архивна единица 2, лист 27 Доклад за състоянието и плановете за развитие на кооперация „Чукава“.
  75. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 7, лист 108
  76. ↑ Държавен архив-София, фонд 823, опис 1, архивна единица 1, лист 17 Протокол с решение за преместване на магазина на кооперация „Чукава“ в ново помещение.
  77. ↑ Държавен архив-София, фонд 823, опис 1, архивна единица 1, лист 41, 42, 44, 45 и 46 Протоколи от заседания на трудово-горската производителна кооперация „Чукава“ с информация относно искането на жители на Лесковдол за отваряне на магазин в селото.
  78. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 15, лист 83 и 84 Решение 67 от 15.08.1953 г. на Селския общински съвет в Своге за вливане на кооперация „Чукава“ в кооперация „Социализъм“.
  79. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 6, лист 7 Документ от общинския съвет в Своге от началото на 1954 г., отчитащ сливането на двете кооперации.
  80. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 8, лист 87 и 89
  81. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 1, лист 177, 178 и 257 Протокол от заседание на Общинския съвет в Своге с искания на граждани за изграждане на салон за обществени нужди към планирания нов кооперативен дом.
  82. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 3, лист 65 Отчетен доклад за работата на Изпълнителния комитет и Общинския народен съвет в Своге за периода 1959-1961 г.
  83. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 1, лист 24 и 178 Описание на условията в помещенията, в които се намирал магазинът в Лесковдол.
  84. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 257 Доклад на потребителска кооперация „Социализъм“ за новия магазин в Лесковдол.
  85. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 1, лист 257 Отчет за строителните дейности в Лесковдол през 1958 година.
  86. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 9, лист 257 Доклад на потребителска кооперация „Социализъм“ за плановете за строеж на новия магазин.
  87. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 1, лист 257
  88. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 42, лист 172
  89. ↑ Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 44 Протокол от заседание на УС на кооперация „Социализъм“ с подробности за строежа на кооперативната сграда в селото.
  90. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 2, лист 120
  91. ↑ Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 10 Протокол от заседание на УС с планове за търговията на дребно в община Своге.
  92. ↑ Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 18 Протокол от заседание на УС с решение за отваряне на магазин за колониални стоки в махала Попо̀в кладенец.
  93. ↑ Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 30 Решение на УС на наркооп „Социализъм“ за назначаване на магазинер в махала Попо̀в кладенец.
  94. ↑ Държавен архив-София, фонд 1814, опис 1, архивна единица 4, лист 124 Протокол от УС на наркооп „Социализъм“ за заделяне на средства по откриване на магазина.
  95. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 98 Данни за новозавършения магазин в махалата и неговата функция като млекосъбирателен пункт.
  96. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 2, лист 53 и 110 Сведения за липсата на стоки в магазина.
  97. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 5, лист 281 Данни за затрудненото и понякога невъзможно доставяне на стоки през зимата до магазините в Лесковдол.
  98. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 7, лист 240 Списък с поръчения към предприятията в общината, които няма да бъдат изпълнени през мандата на съвета.
  99. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 3, архивна единица 32, лист 109 План-програма за обектите за строителство в Лесковдол за времето 1971-1975 г.
  100. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 7, лист 108
  101. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 2, архивна единица 15, лист 314 Протокол от заседание на Свогенския общински съвет и решение за разрешване на частна дейност в някои села от общината.
  102. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 12, лист 36 График на комплексно-приемателния пункт и обслужваните селища в общината.
  103. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 4, архивна единица 25, лист 160 Предлаганите услуги в пунктовете на Държавно предприятие за услуги (ТПК) „9-ти септември“, Своге.
  104. ↑ Държавен архив-София, фонд 1207К, опис 1, архивна единица 167, стр.75, 78, 177 Данни от партидна книга на данакоплатците в Лесковдол. Посочена е информация за воденици в местностите Йовина орница, Трапо и Ранена ливада.
  105. ↑ Държавен архив-София, фонд 1207К, опис 1, архивна единица 167, стр.18, 41, 42, 89, 160, 204 Данни от партидна книга на данакоплатците в Лесковдол. Посочена е информация за воденици по река Селска, под махала Гребеньо̀.
  106. ↑ Държавен архив-София, фонд 1207К, опис 1, архивна единица 167, стр.3, 19, 200 Данни от партидна книга на селото за годините 1911-1915.
  107. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 13, лист 15 Протокол от пленума при Свогенския селски народен съвет, на който са определени новите такси.
  108. ↑ Държавен архив-София, фонд 571, опис 1, архивна единица 14, лист 46 Протокол от заседанието на ИК на МНСДТ, на което е взето решението за това колко и кои воденици в общината да останат да работят.
Взето от „https://bg.wikibooks.org/w/index.php?title=Стопанска_дейност_в_Лесковдол&oldid=16116“.