Старобългарският глагол и категориите и спреженията при него
Морфологични категории на старобългарския глагол
редактиранеСтаробългарският глагол притежава следните морфологични катерории при личните глаголни форми: лице, число, време, вид, залог, наклонение. Неличните глаголни форми запазват някои особености на основната форма на глагола, като залог, време и вид.
Лице
редактиранеРазличават се първо, второ и трето лице на глагола.
Число
редактиранеЛичните глаголни форми имат три числа: единствено, двойствено, множествено. В това отношение старобългарски отразява архаичното състояние на тази категория. В съвременните славянски езици, с изключение на словенски и лужишките езици, двойственото число е отпаднало като жива категория.
Време
редактиранеВ старобългарската глаголна система се включват две основни категории лични форми за изразяване на глаголни времена — прости и сложни. Към простите спадат сегашно време, имперфект (минало несвършено време) и аорист (минало свършено време). От тях само формите на сегашно време и отчасти на аориста представят преки наследства от индоевропейската глаголна система. Формите на имперфекта са нови, чисто славянски образувания. Към сложните глаголни форми спадат перфект, минало предварително (отдавна минало) и бъдеще предварително време. Всички сложни глаголни форми се употребяват сравнително рядко. Те са обаче славянски новообразувания и нямат пряка генетична връзка със съответните глаголни форми в индоевропейския праезик.
Старобългарският език не притежава специална форма за бъдеще време, което се изразява чрез сегашната форма на глаголите от свършен вид. Старата индоевропейска форма за изразяване на бъдеще време е загубена. От несвършените глаголи бъдеще време се образува обикновено по описателен начин.
Вид
редактиранеСтаробългарският глагол познава и категорията вид, която е славянско новообразувание. Глаголите могат да бъдат от свършен или от несвършен вид. Известен брой глаголи са двувидови.
Залог
редактиранеВ старобългарски са загубени формите на индоевропейския страдателен залог. Залоговите отношения се изразяват било чрез възвратно местоимение, било чрез страдателни причастия и помощен глагол.
Наклонение
редактиранеОсвен за изявително наклонение, в старобългарски има специални форми само за повелително (Imperativ) и условно наклонение (Conditional). Типичното за другите индоевропейски езици подчинително наклонение (Konjunktiv) е загубено напълно. Формите на старобългарското повелително наклонение нямат пряка връзка със съответните индоевропейски форми, а с формите на старото желателно наклонение (Optativ). Условното наклонение се образува по напълно нов начин, типичен само за славянските езици.
Нелични глаголни форми
редактиранеВ старобългарски се различават два вида нелични глаголни форми — изменяеми и неизменяеми. Известна част от тях представят нови форми. Към изменяемите нелични глаголни форми се отнасят причастията, които поради близостта си с имената често се наричат именни глаголни форми. Те са пет, а именно:
- сегашно деятелно причастие: несѫштъ, двигнѫштъ, хвалѧштъ.
- сегашно страдателно причастие: несомъ, двигномъ.
- минало деятелно причастие I: знавъ (м.p., ср.р.), знавъши (ж.р.); несъ (м.p., ср.р.), несъши (ж.р.); моль (м.p., ср.р.), мольши (ж.р.).
- минало деятелно причастие II: реклъ, неслъ.
- минало страдателно причастие: знанъ, несенъ, зачѧтъ, распѧтъ.
Неизменяемите нелични форми са две:
- инфинитив: бьрати, минѫти, знати.
- супин: вестъ, пѧтъ, плютъ, зъватъ.
Първата от тях е нова форма и не прилича на съответните форми в останалите индоевропейски езици.
Класификация на глагола
редактиранеВ старобългарския глагол различаваме, от една страна, корен, който е носител на значението, и, от друга, окончание, което изтъква глаголното лице, числото и времето. При огромното число глаголи окончанието не се прибавя към корена направо, а с помощта на така наречените основни гласни или основни срички. Така напр. в глаголната форма за второ лице ед. ч. сег. вр. ведеши имаме корен вед-, окончание - ши и основна гласна -е-; във формата двигнеши имаме корен двиг-, окончание -ши и основна сричка - не-. Съчетанието на корена и основната гласна или сричка образува глаголната основа.
Формите на старобългарските глаголи се образуват от две основи — сегашна и инфинитивна. Сегашната основа на старобългарските глаголи се открива, като се премахне личното окончание от формата за второ лице ед. или мн. ч. сег. вр., напр. пише-ши, пише-те (сегашна основа пише-). Инфинитивната основа се открива, като се премахне окончанието -ти от инфинитивната форма, напр. писа-ти (инфинитивна основа писа-). У някои глаголи инфинитивната основа е равна на корена на глагола, напр. ⰈⰐⰀ-ⰕⰋ /зна-ти/ (сегашна основа знаѥ-), ⰒⰋ-ⰕⰋ /пи-ти/ (сегашна основа пиѥ-), ⰐⰅⰔ-ⰕⰋ /нес-ти/ (сегашна основа несе-). У малък брой глаголи сегашната и инфинитивната основа съвпадат напълно, напр. ⰏⰑⰎⰋ-ⰞⰋ /моли-ши/, ⰏⰑⰎⰋ-ⰕⰋ /моли-ти/.
Много малко глаголи не познават основна гласна и образуват формите си чрез пряко присъединяване на глаголните окончания към глаголните корени. Поради това тези глаголи се наричат атематични, т. е. безосновни.
Най-добра подялба на старобългарските глаголи на спрежения става с оглед на тяхната сегашна основа. Сред получените по тоя начин спрежения се изтъкват за по-голяма пълнота някои техни подгрупи според начина, по който се образува инфинитивната форма на глаголите.
I спрежение
редактиранеТук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰵ /-е/: ⰁⰅⰓⰨ /берѫ/ — ⰁⰅⰓⰅⰞⰋ /береши/, ⰐⰅⰔⰨ /несѫ/ — ⰐⰅⰔⰅⰞⰋ /несеши/. Повечето са от несвършен вид и се употребяват сравнително често. Инфинитивната форма на глаголите от това спрежение се образува по двояк начин:
- Чрез непосредствено прибавяне на инфинитивното окончание -ⰕⰋ /-ти/ към корена на глагола, напр. ⰐⰅⰔⰕⰋ /нести/.
- Глаголи с корен на задноезични съгласни k и g имат инфинитивна форма на -šti, от старобългарския рефлекс на съчетанието *kti/*gti. В сегашно време пред основната гласна -е- съгласните k и g преминават в č и ž по първа палатализация: ⰓⰅⰍⰨ /рекѫ/ — ⰓⰅⰝⰅⰞⰋ /речеши/ — ⰓⰅⰞⰕⰋ /решти/, ⰔⰡⰍⰨ /сѣкѫ/ — ⰔⰡⰝⰅⰞⰋ /сѣчеши/ — ⰔⰡⰞⰕⰋ /сѣшти/. При някои глаголи се наблюдава различна отгласна степен на корена в сегашната и в инфинитивната основа: ⰕⰎⰟⰍⰨ /тлъкѫ/ — ⰕⰎⰟⰝⰅⰞⰋ /тлъчеши/ — ⰕⰎⰡⰞⰕⰋ /тлѣшти/ "чукам", ⰂⰓⰠⰃⰨ /врьгѫ/ — ⰂⰓⰠⰆⰅⰞⰋ /врьжеши/ — ⰂⰓⰡⰞⰕⰋ /врѣшти/ "хвърлям".
- Глаголи с корен на предноезични съгласни d и t имат инфинитивна форма на -sti, получена чрез дисимилация от *dti и *tti: ⰁⰑⰄⰨ /бодѫ/ — ⰁⰑⰄⰅⰞⰋ /бодеши/ — ⰁⰑⰔⰕⰋ /бости/, ⰒⰎⰅⰕⰨ /плетѫ/ — ⰒⰎⰅⰕⰅⰞⰋ /плетеши/ — ⰒⰎⰅⰔⰕⰋ /плести/. С различна отгласна степен на корена в инфинитивната основа са ⰜⰂⰠⰕⰨ /цвьтѫ/ — ⰜⰂⰠⰕⰅⰞⰋ /цвьтеши/ — ⰜⰂⰋⰔⰕⰋ /цвисти/, ⰝⰓⰠⰕⰨ /чрьтѫ/ — ⰝⰓⰠⰕⰅⰞⰋ /чрьтеши/ — ⰝⰓⰡⰔⰕⰋ /чрѣсти/ "режа", ⰝⰠⰕⰨ /чьтѫ/ — ⰝⰠⰕⰅⰞⰋ /чьтеши/ — ⰝⰔⰔⰕⰋ /чисти/ "чета, прочитам".
- Глаголи с корен на устнени съгласни b и p. Пред инфинитивното окончание -ти съгласните изпадат: ⰃⰓⰅⰁⰨ /гребѫ/ — ⰃⰓⰅⰁⰅⰞⰋ /гребеши/ — ⰃⰓⰅⰕⰋ /грети/, ⰕⰅⰒⰨ /тепѫ/ — ⰕⰅⰒⰅⰞⰋ /тепеши/ — ⰕⰅⰕⰋ /тети/. С различна степен на коренната гласна в сегашната и в инфинитивната основа: ⰝⰓⰠⰒⰨ /чрьпѫ/ — ⰝⰓⰠⰒⰅⰞⰋ /чрьпеши/ — ⰝⰓⰡⰕⰋ /чрѣти/ "черпя".
- Глаголи с корен на съгласна r. Коренната гласна винаги се намира в различна степен в сегашната и в инфинитивната основа: ⰒⰓⰑⰔⰕⰠⰓⰨ /простьрѫ/ — ⰒⰓⰑⰔⰕⰠⰓⰅⰞⰋ /простьреши/ — ⰒⰓⰑⰔⰕⰓⰡⰕⰋ /прострѣти/, ⰏⰠⰓⰨ /мьрѫ/ — ⰏⰠⰓⰅⰞⰋ /мьреши/ — ⰏⰓⰡⰕⰋ /мрѣти/, ⰆⰠⰓⰨ /жьрѫ/ — ⰆⰠⰓⰅⰞⰋ /жьреши/ — ⰆⰓⰡⰕⰋ /жрѣти/ "принасям жертва", ⰒⰠⰓⰨ /пьрѫ/ — ⰒⰠⰓⰅⰞⰋ /пьреши/ — ⰒⰓⰡⰕⰋ /прѣти/ "подпирам".
- Глаголи с корен на носови съгласни n и m. Коренната гласна се променя в инфинитивната основа по закона за отворената сричка: ⰍⰎⰠⰐⰨ /кльнѫ/ — ⰍⰎⰠⰐⰅⰞⰋ /кльнеши/ — ⰍⰎⰧⰕⰋ /клѧти/, ⰋⰏⰨ /имѫ/ — ⰋⰏⰅⰞⰋ /имеши/ — ⰧⰕⰋ /ѧти/ "вземам", ⰒⰠⰐⰨ /пьнѫ/ — ⰒⰠⰐⰅⰞⰋ /пьнеши/ — ⰒⰧⰕⰋ /пѧти/ "опъвам", ⰆⰠⰏⰨ /жьмѫ/ — ⰆⰠⰏⰅⰞⰋ /жьмеши/ — ⰆⰧⰕⰋ /жѧти/ "стискам", ⰄъⰏⰨ /дъмѫ/ — ⰄъⰏⰅⰞⰋ /дъмеши/ — ⰄⰨⰕⰋ /дѫти/ "духам".
- Глаголи с корен на стар дифтонг *еu/*оu, който в сегашната основа пред основната гласна минава в -ov-, а в инфинитивната основа пред окончанието -ti минава в -u: ⰒⰎⰑⰂⰨ /пловѫ/ — ⰒⰎⰑⰂⰅⰞⰋ /пловеши/ — ⰒⰎⰖⰕⰋ /плути/ "плувам", ⰔⰎⰑⰂⰨ /словѫ/ — ⰔⰎⰑⰂⰅⰞⰋ /словеши/ — ⰔⰎⰖⰕⰋ /слути/ "наричам", ⰕⰓⰑⰂⰨ /тровѫ/ - ⰕⰓⰑⰂⰅⰞⰋ /тровеши/ — ⰕⰓⰖⰕⰋ /трути/ "погубвам".
- С помощта на основна гласна -Ⰰ /-а/, напр. ⰁⰠⰓ-Ⰰ-ⰕⰋ /бьр-а-ти/.
Спрежение на глаголите от I спрежение в сегашно време
редактиранелице | нести | вести | рещи | врѣщи |
---|---|---|---|---|
ед. ч. | ||||
1 | несѫ | ведѫ | рекѫ | врьгѫ |
2 | несеши | ведеши | речеши | врьжеши |
3 | несетъ | ведетъ | речетъ | врьжетъ |
дв. ч. | ||||
1 | несевѣ | ведевѣ | речевѣ | врьжевѣ |
2 | несета | ведета | речета | врьжета |
3 | несете | ведете | речете | врьжете |
мн. ч. | ||||
1 | несемъ | ведемъ | речемъ | врьжемъ |
2 | несете | ведете | речете | врьжете |
3 | несѫтъ | ведѫтъ | рекѫтъ | врьгѫтъ |
II спрежение
редактиранеВ това спрежение се включват глаголи, чиято сегашна основа окончава на -ⰐⰅ /-не/, напр. ⰄⰂⰋⰃⰐⰨ /двигнѫ/ — ⰄⰂⰋⰃ-ⰐⰅ-ⰞⰋ /двиг-не-ши/. Всички са от свършен вид. Изключение правят само съхнѫти, выкнѫти, тыкнѫти, които могат да изразяват и несвършени действия. Някои от глаголите от второто спрежение са производни от съответни глаголи от несвършен вид, напр. тлъкнѫ —тлъкнеши от тлъкѫ, усѣкнѫ — усѣкнеши от сѣкѫ. Много от тези глаголи се употребяват само с представки. Инфинитивната форма на глаголите се образува с помощта на основна сричка -ⰐⰨ- /-нѫ-/, напр. ⰄⰂⰋⰃ-ⰐⰨ-ⰕⰋ /двиг-нѫ-ти/.
Спрежение на глаголите от I спрежение в сегашно време
редактиранелице | минѫти | навъікнѫти | стати |
---|---|---|---|
ед. ч. | |||
1 | минѫ | навъікнѫ | станѫ |
2 | минеши | навъікнеши | станеши |
3 | минетъ | навъікнетъ | станетъ |
дв. ч. | |||
1 | миневѣ | навъікневѣ | станевѣ |
2 | минета | навъікнета | станета |
3 | минете | навъікнете | станете |
мн. ч. | |||
1 | минемъ | навъікнемъ | станемъ |
2 | минете | навъікнете | станете |
3 | минѫтъ | невъікнѫтъ | станѫтъ |
III спрежение
редактиранеВсички глаголи от III спрежение са от несвършен вид. Тук спадат първични глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰵ /-ѥ/, напр. ⰈⰐⰀⰩ /знаѭ/ — ⰈⰐⰀ-Ⰵ-ⰞⰋ /зна-ѥ-ши/, ⰑⰓⰩ /орѭ/ — ⰑⰓ-Ⰵ-ⰞⰋ /ор-ѥ-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува по двояк начин:
- чрез пряко присъединяване на инфинитивното окончание -ⰕⰋ /-ти/ към корена на глаголите, напр. ⰈⰐⰀ-ⰕⰋ /знати/.
- при първични глаголи с корен на гласна или съгласна — с помощта на основни гласни -Ⰰ /-а/ или -Ⱑ /-ıа/, напр. ⰑⰓ-Ⰰ-ⰕⰋ /ор-а-ти/, ⰕⰀⰡⰕⰋ /та-ıа-ти/.
Това спрежение включва и голям брой производни глаголи.
- Глаголите на -ѣѭ, -ѣти са образувани от съществителни и прилагателни имена, означават придобиване на определено качество или преминаване към дадено състояние и са непреходни: ⰁⰑⰃⰀⰕⰟ /богатъ/: ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰩ /богатѣѭ/ — ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰅⰞⰋ /богатѣѥши/ — ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰕⰋ /богатѣти/; ⰓⰀⰈⰖⰏⰟ /разумъ/: ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰩ /разoумѣѭ/ — ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰅⰞⰋ /разoумѣѥши/ — ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰕⰋ /разoумѣти/.
- Глаголите на -аѭ, -ати са образувани от съществителни имена или глаголи: ⰓⰀⰁⰑⰕⰀ /работа/: работаѭ /ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰩ/ — ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰅⰞⰋ /работаѥши/ — ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰕⰋ /работати/; ⰔⰟⰁⰠⰓⰀⰕⰋ /събьрати/: ⰔⰟⰁⰓⰀⰩ /събраѭ/ — ⰔⰟⰁⰋⰓⰀⰅⰞⰋ /събираѥши/ — ⰔⰟⰁⰋⰓⰀⰕⰋ /събирати/; ⰖⰁⰋⰕⰋ /oубити/: ⰖⰁⰋⰂⰀⰩ /oубиваѭ/ — ⰖⰁⰋⰂⰀⰅⰞⰋ /oубиваѥши/ —ⰖⰁⰋⰂⰀⰕⰋ /oубивати/.
- Глаголи със сегашна форма на -Ⱙ (след шипящи съгласни и след ⰞⰕ и ⰆⰄ се пише -Ⱘ), -ⰅⰞⰋ и инфинитивна форма на -ⰀⰕⰋ. Глаголите са винаги с корен на съгласна, която в сегашната основа се подлага на омекчаване, напр. ⰍⰎⰅⰂⰅⰕⰀ /клевета/: ⰍⰎⰅⰂⰅⰞⰕⰨ /клевештѫ/ — ⰍⰎⰅⰂⰅⰞⰕⰅⰞⰋ /клевештеши/ — ⰍⰎⰅⰂⰅⰕⰀⰕⰋ /клеветати/; ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰟ /глаголъ/: ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰩ /глаголѭ/ — ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰅⰞⰋ /глаголеши/ — ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰀⰕⰋ /глаголати/.
- Глаголи със сегашна основа на -ⰖⰩ, -ⰖⰅⰞⰋ, инфинитивна форма -овати, след меки съгласни -евати: ⰍⰖⰒ-ⰖⰩ /коупоуѭ/ — ⰍⰖⰒ-ⰖⰅⰞⰋ /коупоуѥши/ — ⰍⰖⰒⰑⰂ-ⰀⰕⰋ /кoупов-а-ти/.
Спрежение на глаголите от III спрежение в сегашно време
редактиранелице | знати | глаголати | писати | даровати |
---|---|---|---|---|
ед. ч. | ||||
1 | знаѭ | глагол҄ѭ | пишѫ | дароуѭ |
2 | знаеши | глагол҄еши | пишеши | дароуеши |
3 | знаетъ | глагол҄етъ | пишетъ | дароуетъ |
дв. ч. | ||||
1 | знаевѣ | глагол҄евѣ | пишевѣ | дароуевѣ |
2 | знаета | глагол҄ета | пишета | дароеута |
3 | знаете | глагол҄ете | пишете | дароуете |
мн. ч. | ||||
1 | знаемъ | глагол҄емъ | пишемъ | дароуемъ |
2 | знаете | глагол҄ете | пишете | дароуете |
3 | знаѭтъ | глагол҄ѭтъ | пишѫтъ | дароуѭтъ |
IV спрежение
редактиранеТук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰻ /-и/, напр. ⰘⰂⰀⰎⰩ /хвалѭ/ — ⰘⰂⰀⰎⰋ-ⰞⰋ /хвал-и-ши/, ⰈⰠⰓⰩ /зьрѭ/ — ⰈⰠⰓ-Ⰻ-ⰞⰋ /зьр-и-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува с помощта на основни гласни -Ⰻ- /-и-/ и -Ⱑ- /-ѣ-/, напр. ⰘⰂⰀⰎ-Ⰻ-ⰕⰋ /хвал-и-ти/, ⰈⰠⰓ-Ⱑ-ⰕⰋ /зьр-ѣ-ти/.
Спрежение на глаголите от IV спрежение в сегашно време
редактиранелице | видѣти | молити |
---|---|---|
ед. ч. | ||
1 | виждѫ | мол҄ѫ |
2 | видиши | молиши |
3 | видитъ | молитъ |
дв. ч. | ||
1 | видивѣ | моливѣ |
2 | видита | молита |
3 | видите | молите |
мн. ч. | ||
1 | видимъ | молимъ |
2 | видите | молите |
3 | видѧтъ | молѧтъ |
Атематични глаголи
редактиранеОсобено спрежение образуват атематичните глаголи. Формата за 1 л. ед. ч. на тези глаголи окончава на -мь. Тук се отнасят следните глаголи: ⰅⰔⰏⰠ /ѥсмь/ — инф. ⰁⰟⰉⰕⰋ /быти/, ⰄⰀⰏⰠ /дамь/ — инф. ⰄⰀⰕⰋ /дати/, ⰡⰏⰠ /ıамь/ — инф. ⰡⰔⰕⰋ /ıасти/, ⰂⰡⰏⰠ /вѣмь/ — инф. ⰂⰡⰄⰡⰕⰋ /вѣдѣти/. По своето спрежение за сегашно време тук спада и глаголът ⰋⰏⰀⰏⰠ /имамь/ — инф. ⰋⰏⰡⰕⰋ /имѣти/.
Спрежение на атематичните глаголи в сегашно време
редактиранелице | бъіти | вѣдѣти | дати | ꙗсти | имѣти |
---|---|---|---|---|---|
ед. ч. | |||||
1 | есмь | вѣмь | дамь | ꙗмь | имамь |
2 | еси | вѣси | даси | ꙗси | имаши |
3 | естъ | вѣстъ | дастъ | ꙗстъ | иматъ |
дв. ч. | |||||
1 | есвѣ | вѣвѣ | давѣ | ꙗвѣ | имавѣ |
2 | еста | вѣста | даста | ꙗста | имата |
3 | есте | вѣсте | дасте | ѣсте | имате |
мн. ч. | |||||
1 | есмъ | вѣмъ | дамъ | ꙗмъ | имамъ |
2 | есте | вѣсте | дасте | ꙗсте | имате |
3 | сѫтъ | вѣдѧтъ | дадѧтъ | ꙗдѧтъ | имѫтъ |