Спомени летят... е книга написана от военния авиатор Владимир Балан с автентично описание на военните действия на българската авиация по време на Първата световна война. Високоинтелигентен, завършил аероинженерство във Виена и израсъл в семейството на академик Александър Теодоров Балан, поручик Балан е пряк участник във въздушните боеве. Той е изпитал както несгодите на войнишкия живот и опасностите, свързани с това, но и раждането на едно ново оръжие - авиацията. Именно чрез първото поколение авиатори прощръпулника на авиацията в България е във военната авиация.

Съдържание

редактиране

Предговор

редактиране

"Воден от желанието на мнозинството български младежи да узнаят нещо из бойния живот на българските летци в Световната война 1915-1918 година, изнасям в хронологичен ред некои от по-интересните епизоди и преживелици, извлечени из дневника ми от войната.

Всички отделни разкази отговарят напълно на действителността, или са основани на исторически факти, които ще опреснят за бойните ми другари скъпи спомени, а на младото поколение ще покажат, макар и в скромни образи, как българският летец е съзнавал и изпълнявал поставената му тежка задача с нечувано себеотрицание, справяйки се с оскъдните средства срещу десеторно по-мощен противник.

Авторът"

Спомени от дневника на Вл. Балан

редактиране

Разказът започва с първата среща на автора със самолета. През 1909 г. той е ученик в Цариград. Там пристига Луи Блерио със самолета си, за да направи демонстрации пред гражданството. Опитът е неуспешен. Луи Блерио не успява да се издигне достатъчно и катастрофира. Но това, което е видял автора, остава завинаги негова мечта и съдба.

В книгата си описва срещите си с аеропланните командири по това време, описва инциденти и успехите на малобройната въздушна "армия" на България на Южния фронт. В книгата са поместени фотографии и уникални скици негова и на пилоти от това време, които са "из прочутата английска сбирка Кокбърн".

В книгата е показан и стремежа на българската държава да постави авиацията, обслужването на самолетите и българското самолетостроене на най-високото световно ниво. Той, като добър познавач на немски език и Симеон Петров през годините на войната са командировани в Германия, за да се запознаят с най-добрия опит в това отношение за създаването на модерна авиационна база и ремонтно технически център. Точно въз основа на видяното и придобитото от там като организация и техническо оборудване, е препоръчано, и тук започва изграждането на такава база в Божурище. Макар и забавено развитието на ремонтна база и създаването на българско самолетостроене от края на войната и клаузите в Ньойския договор, това все пак се осъществява след 1926 г. със официалното създаване на Държавната аеропланна работилница - Божурище.

В памет на загиналите авиатори е даден и списък на загиналите авиатори и обстоятелствата, при които това се е случило.

Балан, Владимир А., Спомени летят ..., Печатница Д. Провадалиев, София, 1939

Уикипедия разполага със статия за Владимир Балан