Софокъл - живот и творчество

Софокъл е роден през 496 г. пр.н.е. в Колон, на север от Атина. Баща му, заможен човек, притежател на оръжейна фабрика, принадлежи към първото имуществено съсловие. Софокъл получава гимнастическо и музикално образование. Млад, той става жрец на един от местните религиозни култове. Религията му служи за средство, с което коригира несъвършенствата на своето време.

Софокъл излиза на сцената и като актьор, но слабият му глас не позволява да се изяви и той разграничава ролята на автора и актьора. Извършва важни нововъведения в атическата трагедия. Въвежда третия актьор и увеличава броя на хора от 12 на 15 души. Засилва музикалните партии на актьора, отделя трагедията от трилогията.

До нас достигат 7 негови трагедии.

Софокъл високо цени свободата на човека и вярва в силата на човешката природа. Показва хората такива, каквито трябва да бъдат, има съзнание за ограничеността на човешките възможности. Голямата тема на неговата трагедия е изменчивостта и непостоянството на човешката съдба, трагедията на героя, когато достига до знанието за тази сила, по-висша от човека.

Софокъл не представя нещастието като игра на боговете и случайността. Според него съществува връзка между човешката природа, съдбата и страданието. Причината за нещастието е в надменността на човека, в пренебрегването на божествените закони; според него човек може да избегне ударите на съдбата.