Сит свекър, сита свекърва

 ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ
 разказва д-р Елена Димова
      ПРЕДГОВОР

28.05.2004

^^^В последно време все по-често си спомням думите на Мария /niclen4eto/:

"Изглежда, че скоро ще умра, защото спомени от детството спонтанно се появяват в съзна-

нието ми".

^^^Тогава не я разбрах много добре, всеки има спомени и може да ги възпроизведе по всяко

време. Тя умря на 31.08.2002. Това, което каза, се случи около година или две, преди да

умре.

^^^Спомням си думите на Мария, защото и при мен започнаха спонтанно да се появяват споме-

ни от детството, за които не съм имала представа, че са оставили някаква следа в съзнание-

то ми. Когато се появи такъв спомен, задавам си въпроса, дали този спомен е бил важен за

мен и виждам, че има зрънце мъдрост в него. Реших да ги записвам и да видя каква поука мо-

же да се извади.

27.01.07

^^^Започнах да записвам спомените си, но си задавах въпроса, дали тези спомени ще бъдат

интересни за някого. Дали има нещо интересно в моя живот, което си струва да се запише!

При тези размисли, започнах да записвам спомените си, но само за себе си и си спомних,

че моят баща много обичаше да разказва приказки. Предполагам, че те могат да имат ня-

каква стойност.

^^^И така, покрай случайно появилите се спомени започнах съзнателно да си припомням и

записвам неговите приказки.

СИТ СВЕКЪР, СИТА СВЕКЪРВА

^^^Баща ми беше болен от дълго време. Болестите се сменяха една след друга. Дължаха

се на трудния живот, който беше водил, а и годинките му станаха доста. Не се надява-

хме, че нещата ще се оправят. За да не стане тягостна обстановката в къщи, предложих

той да разказва за живота си в Македония. Това стана традиция. Той много обичаше да

разказва случки от живота в неговото село, за неговите съселяни. Случките, които раз-

казваше приличаха на приказки. Той много четеше. Не зная дали това, което разказваше

беше от книгите или от неговия живот. Обикновено, в тези приказки той беше главният

герой. Голяма беше изненадата ми, когато разказа приказката за сития свекър и ситата

свекърва. Тази приказка се учеше в училище, имаше я в читанките. Но струва ми се, че

неговата версия е по-сполучлива.

^^^И ето той започна.

^^^Ние бяхме трима братя и една сестра. Излезе късметът на наша сестра. Искаше я поп-

ски син, един на майка и баща, от далечно село, от богато семейство. Оженихме я за то-

ва момче. След сватбата, тя заживя далеч от нас. От време на време получавахме някакви

известия за нея, от наши съселяни, които минаваха през онова село. Бяхме научили, че

мъжът й е отишъл на гурбет, да печели пари и тя живеела сама със свекъра и свекървата.

^^^Мина доста време без да получим хабер за нея. Улисани в работа, не намерихме време

да я посетим. Един ден, един наш съсед ни запита:

^^^- А бе, вие, сестра нямате ли? Няма ли да отидете да я видите?

^^^Усетихме тревога в думите на съседа и решихме най-големият брат да отиде да я види.

Отиде батьо, но на другия ден се прибра. Когато го разпитвахме смутолеви нещо:

^^^- Ами добре е - но когато говореше не ни поглеждаше в очите.

^^^Ние, едно време, бяхме срамежливи. Имахме уважение към възрастните хора.

^^^Не ми хареса държането на батьо. Но скоро забравихме за неговото посещение. Дните

минаваха еднообразни в работа, докато нашият съсед не ни стресна отново с въпроса си:

^^^- А бе, вие, вашата сестра да не сте я отписали от живите?

^^^Нещо ставаше с нашата сестра в онова село. Този път решихме, по-малкият брат да оти-

де. Аз бях най-малкият. Но и той, като големия, нищо не каза и той гледаше гузно и тъжно.

Аз бях малко дели акъллия. Не останах доволен от отговорите на двамата ми братя. След

няколко дена отидох на лов с пушката, нататък към онова село. Успях да прострелям някол-

ко яребици и привечер пристигнах в селото на сестра ми.

^^^- Добра вечер свато, свате. Бях на лов насам във вашите гори и рекох да се отбия да

ви видя. Сестро, я вземи тези яребици, изчисти ги и ги сготви, че съм огладнял като вълк.

^^^Свекървата и невестата се разшетаха около яребиците. Ние със свата, докато да изпием по

една ракийка и да се разговорим, вечерята стана. Сестра ми приготви масата и седнахме да

вечеряме. Още не изяли първите залъци и свекърът каза:

^^^- Сит свекър, сита свекърва, хайде снахо прибирай масата.

^^^- Извинявай свато, ако вие със сватята не сте гладни, не вечеряйте. Аз цял ден, днес,

бях на лов и не съм ял от сутринта. А мисля, че и сестра ми не се е нахранила. Ние с нея

ще си похапнем.

^^^Наядохме се със сестра ми.

^^^- Сестро, събери остатъците от яденето и нахрани с тях кучетата, че и те трябва да

хапнат.

^^^Настана време за спане и си легнахме да спим. Едно време всички спяхме в една стая.

Огъня в оджака гори. Таман бях започнал да се унасям, чувам сватът да шепне на сватята:

^^^- Жено, гладен съм, виж там, направи нещо за хапване.

^^^Става попадията, омесва една питка и я слага в жарта да се опече. Поразмърдах се аз

в леглото.

^^^- Попе, мисля, че още не спиш. Сега се сетих да те питам. Кажи ми по коя пътека да мина,

за да отида утре на отсрещния баир. Нали знаеш ловец съм и то мераклия.

Едно време нямаше ток и вечерно време ползвахме светлината от огъня на оджака.

- Ела тук да ти покажа. Ако хвана този главния път за нагоре - и с машата чертая върху

пепелта, над питката, - после наляво ли да тръгна или надясно? - и отново чертая разкло-

нение наляво и надясно.

^^^И така питката още неопечена се разбърка с пепелта и нищо не остана от нея.

^^^Връщам се към постелята. Обръщам се на другата страна и заспивам. По едно време усещам,

че свата и сватята се измъкват от постелята и се запътват навън към двора. Ставам и аз

след тях, гледам запътват се към праза. Взимам една пръчка и започвам да ги налагам по

гърбовете с нея и започвам да викам:

^^^- Ставай попе, козите ти изядоха праза. Къш, къш оттука.

^^^Прибираме се в къщи и отново се нагласяме да спим.

^^^По едно време, чувам:

^^^- Попадиьо, гладен съм.

^^^- И аз. Да излезем да наберем малко сливи от сливата, да залъжем глада.

^^^И отново се промъкват навън. А аз след тях. Намерих един кол, заудрях и завиках:

^^^- Излез попе, магаретата изпокършиха клоните на сливата. Излез да ги прибереш.

^^^- Не са магаретата, момче, ние сме с попадията. Гладни сме и не можем да заспим. Голям

грях имаме към твоята сестра. Горката тя, как си е лягала гладна всяка вечер. Прости ни,

това няма да се повтори повече.

^^^- Простено да ви е. Ако това се случи още веднъж, цялото село ще научи какъв поп и как-

ва попадия имат. Но ще трябва утре сутринта да искате прошка и от сестра ми.

^^^И така моята сестра заживя нормален живот. Скоро мъжът й се завърна.

^^^Поука: Трябва да се уважават старите хора. Трябва да уважаваме всички хора и да не

вършим неща, с които да ги нараняваме. Животът е въртележка и не се знае кога ще ни поднесе

такава гозба, каквато поднасяме на другите.


Хабер - тур., известие;

дели акъллия - тур., луда глава; ум на юнак;

оджак - тур., нещо подобно на камина, може би това е първообразът на камината.