Сит свекър, сита свекърва
ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ
разказва д-р Елена Димова
ПРЕДГОВОР
28.05.2004
^^^В последно време все по-често си спомням думите на Мария /niclen4eto/:
"Изглежда, че скоро ще умра, защото спомени от детството спонтанно се появяват в съзна-
нието ми".
^^^Тогава не я разбрах много добре, всеки има спомени и може да ги възпроизведе по всяко
време. Тя умря на 31.08.2002. Това, което каза, се случи около година или две, преди да
умре.
^^^Спомням си думите на Мария, защото и при мен започнаха спонтанно да се появяват споме-
ни от детството, за които не съм имала представа, че са оставили някаква следа в съзнание-
то ми. Когато се появи такъв спомен, задавам си въпроса, дали този спомен е бил важен за
мен и виждам, че има зрънце мъдрост в него. Реших да ги записвам и да видя каква поука мо-
же да се извади.
27.01.07
^^^Започнах да записвам спомените си, но си задавах въпроса, дали тези спомени ще бъдат
интересни за някого. Дали има нещо интересно в моя живот, което си струва да се запише!
При тези размисли, започнах да записвам спомените си, но само за себе си и си спомних,
че моят баща много обичаше да разказва приказки. Предполагам, че те могат да имат ня-
каква стойност.
^^^И така, покрай случайно появилите се спомени започнах съзнателно да си припомням и
записвам неговите приказки.
СИТ СВЕКЪР, СИТА СВЕКЪРВА
^^^Баща ми беше болен от дълго време. Болестите се сменяха една след друга. Дължаха
се на трудния живот, който беше водил, а и годинките му станаха доста. Не се надява-
хме, че нещата ще се оправят. За да не стане тягостна обстановката в къщи, предложих
той да разказва за живота си в Македония. Това стана традиция. Той много обичаше да
разказва случки от живота в неговото село, за неговите съселяни. Случките, които раз-
казваше приличаха на приказки. Той много четеше. Не зная дали това, което разказваше
беше от книгите или от неговия живот. Обикновено, в тези приказки той беше главният
герой. Голяма беше изненадата ми, когато разказа приказката за сития свекър и ситата
свекърва. Тази приказка се учеше в училище, имаше я в читанките. Но струва ми се, че
неговата версия е по-сполучлива.
^^^И ето той започна.
^^^Ние бяхме трима братя и една сестра. Излезе късметът на наша сестра. Искаше я поп-
ски син, един на майка и баща, от далечно село, от богато семейство. Оженихме я за то-
ва момче. След сватбата, тя заживя далеч от нас. От време на време получавахме някакви
известия за нея, от наши съселяни, които минаваха през онова село. Бяхме научили, че
мъжът й е отишъл на гурбет, да печели пари и тя живеела сама със свекъра и свекървата.
^^^Мина доста време без да получим хабер за нея. Улисани в работа, не намерихме време
да я посетим. Един ден, един наш съсед ни запита:
^^^- А бе, вие, сестра нямате ли? Няма ли да отидете да я видите?
^^^Усетихме тревога в думите на съседа и решихме най-големият брат да отиде да я види.
Отиде батьо, но на другия ден се прибра. Когато го разпитвахме смутолеви нещо:
^^^- Ами добре е - но когато говореше не ни поглеждаше в очите.
^^^Ние, едно време, бяхме срамежливи. Имахме уважение към възрастните хора.
^^^Не ми хареса държането на батьо. Но скоро забравихме за неговото посещение. Дните
минаваха еднообразни в работа, докато нашият съсед не ни стресна отново с въпроса си:
^^^- А бе, вие, вашата сестра да не сте я отписали от живите?
^^^Нещо ставаше с нашата сестра в онова село. Този път решихме, по-малкият брат да оти-
де. Аз бях най-малкият. Но и той, като големия, нищо не каза и той гледаше гузно и тъжно.
Аз бях малко дели акъллия. Не останах доволен от отговорите на двамата ми братя. След
няколко дена отидох на лов с пушката, нататък към онова село. Успях да прострелям някол-
ко яребици и привечер пристигнах в селото на сестра ми.
^^^- Добра вечер свато, свате. Бях на лов насам във вашите гори и рекох да се отбия да
ви видя. Сестро, я вземи тези яребици, изчисти ги и ги сготви, че съм огладнял като вълк.
^^^Свекървата и невестата се разшетаха около яребиците. Ние със свата, докато да изпием по
една ракийка и да се разговорим, вечерята стана. Сестра ми приготви масата и седнахме да
вечеряме. Още не изяли първите залъци и свекърът каза:
^^^- Сит свекър, сита свекърва, хайде снахо прибирай масата.
^^^- Извинявай свато, ако вие със сватята не сте гладни, не вечеряйте. Аз цял ден, днес,
бях на лов и не съм ял от сутринта. А мисля, че и сестра ми не се е нахранила. Ние с нея
ще си похапнем.
^^^Наядохме се със сестра ми.
^^^- Сестро, събери остатъците от яденето и нахрани с тях кучетата, че и те трябва да
хапнат.
^^^Настана време за спане и си легнахме да спим. Едно време всички спяхме в една стая.
Огъня в оджака гори. Таман бях започнал да се унасям, чувам сватът да шепне на сватята:
^^^- Жено, гладен съм, виж там, направи нещо за хапване.
^^^Става попадията, омесва една питка и я слага в жарта да се опече. Поразмърдах се аз
в леглото.
^^^- Попе, мисля, че още не спиш. Сега се сетих да те питам. Кажи ми по коя пътека да мина,
за да отида утре на отсрещния баир. Нали знаеш ловец съм и то мераклия.
Едно време нямаше ток и вечерно време ползвахме светлината от огъня на оджака.
- Ела тук да ти покажа. Ако хвана този главния път за нагоре - и с машата чертая върху
пепелта, над питката, - после наляво ли да тръгна или надясно? - и отново чертая разкло-
нение наляво и надясно.
^^^И така питката още неопечена се разбърка с пепелта и нищо не остана от нея.
^^^Връщам се към постелята. Обръщам се на другата страна и заспивам. По едно време усещам,
че свата и сватята се измъкват от постелята и се запътват навън към двора. Ставам и аз
след тях, гледам запътват се към праза. Взимам една пръчка и започвам да ги налагам по
гърбовете с нея и започвам да викам:
^^^- Ставай попе, козите ти изядоха праза. Къш, къш оттука.
^^^Прибираме се в къщи и отново се нагласяме да спим.
^^^По едно време, чувам:
^^^- Попадиьо, гладен съм.
^^^- И аз. Да излезем да наберем малко сливи от сливата, да залъжем глада.
^^^И отново се промъкват навън. А аз след тях. Намерих един кол, заудрях и завиках:
^^^- Излез попе, магаретата изпокършиха клоните на сливата. Излез да ги прибереш.
^^^- Не са магаретата, момче, ние сме с попадията. Гладни сме и не можем да заспим. Голям
грях имаме към твоята сестра. Горката тя, как си е лягала гладна всяка вечер. Прости ни,
това няма да се повтори повече.
^^^- Простено да ви е. Ако това се случи още веднъж, цялото село ще научи какъв поп и как-
ва попадия имат. Но ще трябва утре сутринта да искате прошка и от сестра ми.
^^^И така моята сестра заживя нормален живот. Скоро мъжът й се завърна.
^^^Поука: Трябва да се уважават старите хора. Трябва да уважаваме всички хора и да не
вършим неща, с които да ги нараняваме. Животът е въртележка и не се знае кога ще ни поднесе
такава гозба, каквато поднасяме на другите.
Хабер - тур., известие;
дели акъллия - тур., луда глава; ум на юнак;
оджак - тур., нещо подобно на камина, може би това е първообразът на камината.