Сестричката Альонушка и братчето Иванушка
Вълшебни приказки
Жили бь1ли один дедушка и одна бабушка. Те си имали дъщеря Альонушка и син Иванушка. Умрели старецът и бабата. Альонушка и Иванушка останали сам-самички на света. Тръгнала Альонушка по работа, взела и Иванушка със себе си. Вървели те по далечен път, през широко поле. Ожаднял Иванушка.
— Сестрице Альонушке, водица ми се пие.
— Почакай, братко, ще стигнем до кладенец.
Вървели те, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от кравешко копито, пълна с вода.
— Сестрице Альонушке, ще си пийна от копитото!
— Не пий, братко, в теленце ще се превърнеш!
Послушал я Иванушка. Продължили да вървят. Слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от конско копито, пълна с вода.
— Сестрице Альонушке, ще се напия от копитото.
— Не пий, братленце, в конче ще се превърнеш!
Въздъхнал Иванушка. Отново тръгнали. Вървели, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко. Жегаги гори, в пот се обливат; пред тях – козе копитце, пълно с водица. Иванушка казал:
— Сестрице Альонушке, не мога повече, ще се напия от копитцето.
— Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!
Не послушал Иванушка и се напил от козето копитце. Пил той и станал козленце...
Повикала Альонушка братчето си, а вместо Иванушка след нея затичало бяло козле. Разплакала се Альонушка, седнала край една купа сено, залива се в сълзи, а козлето скача край нея. В това време минал един търговец.
— Защо плачеш, хубава девойко?
Разказала му нещастието си Альонушка. Търговецът й казал:
— Омъжи се за мен. В злато и сребро ще те облека, а козлето с нас ще живее.
Помислила Альонушка, помислила и се омъжила за търговеца... Заживели си те, и козлето с тях. От една чиния с Альонушка яде, от една чаша пие.
Веднъж търговецът не бил вкъщи. Не щеш ли, дошла една вещица, застанала под прозореца на Альонушка и любезно започнала да я моли да се изкъпят в реката.
Завела вещицата Альонушка на реката. Спуснала се отгоре и, завързала на шията й камък и я хвърлила в реката. А самата тя се превърнала в Альонушка, облякла се в нейните дрехи и се върнала в къщата и. Никой не познал вещицата. Върнал се търговецът, и той не я познал.
Едничко козленцето всичко знаело. Натъжило се то, клюмнало глава, нито вода пие, нито хляб яде. Сутрин и вечер ходи по брега на реката и вика:
— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега...
Научила се вещицата и започнала да моли мъжа си – заколи, та заколи козлето.
Мъчно му било на търговеца за козлето, свикнал бил с него. А вещицата така настоявала, така се молила, че нямало какво да прави, съгласил се:
— Е, добре, заколете го.
Заповядала вещицата да накладат буйни огньове, да загреят вода в железни котли, да наточат челичени ножове.
Козлето разбрало, че още малко му остава да живее, и казало на търговеца:
— Пусни ме преди смъртта си да отида на реката, водица да си пийна, стомаха да си изплакна.
— Добре, отивай.
Хукнало козлето към реката, спряло на брега и жално занареждало:
— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят!
Альонушка му отговорила от реката:
— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа. Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!
А вещицата търсила, търсила козлето, не го намерила и казала на един слуга:
— Бягай, намери козлето и ми го доведи.
Отишъл слугата на реката и що да види. Край брега тича козлето и жално нарежда:
— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят.
А от реката му отговарят:
— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа! Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!
Слугата изтичал вкъщи и разказал на търговеца какво е чул край реката. Събрали се тогава хората, отишли на реката, хвърлили копринени мрежи и изтеглили на брега Альонушка. Свалили камъка от врата й, във водата го хвърлили, а нея облекли в празнични дрехи.
Оживяла Альонушка и станала още по-хубава. Козлето от радост се преметнало три пъти през глава и отново станало момченцето Иванушка.
А злата вещица завързали за опашката на един кон и го пуснали да препуска из широкото поле.