Самоучител по Латински Език/Глагол

Съдържание

VERBUM

Глаголът (verbum) в латинския се разделя на четири спрежения. Има и т.нар. verba defecta, или неправилни глаголи (те не могат да се причислят към никое спрежение), към които спада и един от най-важните: глагола съм.

По отношение на глагола има една добра и една лоша новина:

Добра новина: В латинския има само шест времена.

Лоша новина: Добрите новини бяха дотук.

Глаголът има сегашна и минала основа, и се изменя по наклонение (изявително, повелително и т.н.), време, залог (деятелен и страдателен), лице и число. Дотук, всичко е както в българския, но има и така нареченото неопределително наклонение, или инфинитив, който се счита за основната форма на глагола. Той се превежда най-често с да-форма (да мога, да бъда) или по-рядко с отглаголно съществително: правене, пеене etc. От сегашната основа се образуват сегашните времена и сегашните инфинитиви, а от миналата-миналите времена и миналите инфинитиви. На първо време сегашната основа ни е повече от достатъчна.

Разделението на спрежения става според това на какъв звук завършва сегашната основа:

І спрежение: Завършва на -а, но в 1л.ед.ч. бива погълнато от личното окончание.

ІІ спрежение: завършва на -е

ІІІ спрежение: завършва на съгласна или на -u

ІV спрежение: завършва на -i.

Лични окончания

А сега е време да кажем личните окончания ^[1] за всички времена от сегашната основа. Личните окончания се свързват със сегашната основа на глагола и така той се променя по лице и число.

1л. ед.ч. (persona prima, singularis, или 1p. sg. на латински, и е по-добре да го обозначаваш така като спрягаш някой глагол) -o / едно по-малко разпространено е -m

2л.ед.ч. (Persona secunda, singularis/ 2p., sg.) -s

3л. ед.ч. (Persona tertia, sg./ 3p., sg.) -t

1л.мн.ч. (1p., pluralis/1p., pl.) -mus

2л.мн.ч. (2p., pl.) -tis

3л., мн.ч. (3p., pl.) -nt

Лично окончание за инфинитив: -re

Може би ще забележиш, че всичките окончания започват със съгласна. И ще се запиташ: Добре де, ама нали в трето спрежение основата също завършва на съгласна? Тогава как става при тях? Ами отговора е: със съединителна гласна. Това е гласна, която в случай че основата на глагола завършва на съгласна или на -u, се добавя пред личното окончание. Има различни съединителни гласни, за които ще стане дума когато започнем трето спрежение.

Спрежение на глагола съм

Глагола съм на латински е sum. Той е неправилен глагол, което значи че не се причислява по никое спрежение и инфинитива му е по-различен: еsse. Sum e 1p., sg. на глагола като в този случай се използва личното окончание -m.

Сегашната му основа е само една буква-s, но тъй като това е най-неправилния от неправилните глаголи, тя не винаги се явява и спрежението му в сегашно време просто трябва да се научи.

1p., sg. sum (съм)

2p.sg. es (си)

3p.sg. est (е)

1p.pl. sumus (сме)

2p.pl. еstis (сте)

3p.pl. sunt (са)

А причината защото не го давам под формата Аз съм, Ти си и т.н., е че личните местоимения в латинския се употребяват изключително рядко, и затова и с тях ще се занимаем по-късно.

↑ Личните окончания са тези окончания, които определят кое лице и число е глагола-например в глагола пиша, личното окончание за 1л. ед.ч. е -а, за второ е -еш (пишеш) и т.н.

[licnite_okoncania-1] Личните окончания са тези окончания, които определят кое лице и число е глагола-например в глагола пиша, личното окончание за 1л. ед.ч. е -а, за второ е -еш (пишеш) и т.н.

[1]