Речник на турските думи в българския език
Използвани само в миналото, а някои и до днес, както и такива, при които от основната турска дума е останал само коренът. Статиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език, и произход на думата. Джанар-изнасилен мъж!
| Съдържание |
|---|
Азбука
редактиране| Българска азбука | Турска азбука | Произношение |
| А а | А а | а |
| Б б | В b | бе |
| В в | С с | дже |
| Г г | Ç ç | че |
| Д д | D d | де |
| Е е | Е е | е |
| Ж ж | F f | фе |
| З з | G g | ге |
| И и | Ğ ğ | г (или не се произнася; на турски се нарича "юмушак г", т.е. "меко г") |
| Й й | Н h | хе |
| К к | I ı | ъ |
| Л л | İ i | и |
| М м | J j | же |
| Н н | К к | ке |
| О о | L l | ле |
| П п | М м | ме |
| Р р | N n | не |
| С с | О о | о |
| Т т | Ö ö | йо |
| У у | Р р | пе |
| Ф ф | R r | ре |
| Х х | S s | cе |
| Ц ц | Ş ş | ше |
| Ч ч | Т т | те |
| Ш ш | U u | у |
| Щ щ | Ü ü | ю |
| Ъ ъ | V v | ве |
| Ь ь | Y y | йе |
| Ю ю | Z z | зе |
| Я я |
Използвани съкращения
редактиране| вкл. | — включителнo | |
| истор. | — историческо | |
| м.р. | — мъжки род | |
| междум. | — междуметие | |
| мн.ч. | — множествено число | |
| нареч. | — наречие | |
| неизм. | — неизменяемо по форма | |
| обикн. | — обикновено | |
| под. | — подобно | |
| прен. | — преносно | |
| пр. | — пример | |
| прил. | — прилагателно | |
| против. | — противоположно | |
| разг. | — разговорно | |
| собств. | — собствено име | |
| спец. | — специализиран термин | |
| ср. | — среден род | |
| срв. | — за сравнение | |
| съкр. | — съкратено | |
| същ. | — съществително име | |
| умал. | — умалително | |
| част. | — частица | |
| числ. | — числително име |
| Аба | ж. | 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат | aba | арабски произход | |
| Абдал | м. | Глупак | aptal | арабски произход | |
| Авджия | м. разг. остар. | Ловец | avcı | тур. av - лов | |
| Авер | м. разг. | Другар; приятел | havari | арабски произход | |
| Ага | м. истор. | 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (преди Освобождението)3. Господин; господар | аğа | турски | |
| Адаш | м. разг. | Съименник | adaş | тур. от ad - име и daş - другар | |
| Адет | м. | 1. бройка, тур.
2. Обичай, ред, установен като норма в дадена среда или колектив. 3. Навик, нрав на човек или животно |
|||
| Хайде | междум. | ||||
| Айран | м. | Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (може и подсолено) | ayran | турски | |
| Ак | прил. | Бял | |||
| Акран | м. разг. остар. | Връстник | akran | арабски | |
| Акъл | м. разг. | Ум; разум | akıl | арабски | |
| Ангария | истор.; остар.нареч. | 1. Принудителна, неплатена работа в Османската империя; 2. Безплатно, по принуда | angarya | гръцки - angarye | |
| Антерия Анджак??? | ж. истор. | Широка горна дреха (може подплатена); кафтан | entari | арабски | |
| Ахпап | м. разг. | Приятел; другар | ahbap | турски | |
| Арабия | м. разг. | Добър човек; добряк | harabî | арабски | |
| Аралък | м. | Процеп; цепка; пролука | aralık | ||
| Аркадаш | м.разг. остар. | Другар,приятел | турски | ||
| Армаган | м. разг. | Подарък | armağan | ||
| Аршин | м. остар. | 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2. Линия за измерване с тази дължина | arşın | арабски arş - лакът | |
| Аскер | м. разг. остар. | 1.Войник; 2.Войска | asker | арабски | |
| Аслан | м. остар. | Лъв | aslan или arslan | турски | |
| Ат | м. разг. | Добре гледан кон; жребец | at | турски at-кон | |
| Ата | м. разг. | баща; прародител; прадядо | ata | турски | |
| Аферим | междум. | Браво; отлично | Aferin! | турски. | |
| Ахмак | м.разг. | Груб израз за глупак | ahmak | арабски | |
| Àшколсун | междум. | Браво,бе! | aşkolsun | турски |
| Бабаит | м. разг. | Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа | babayiğit | турски-арабски произход | |||||
| Бадева | нареч. | Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра | bâd âver | персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра" | |||||
| Баир | стръмен път | bayır | турски | ||||||
| Байгън | нареч. | дотяга ми; става ми прекалено (сладко, например) | baygın | турски - капнал , безсвестен, припаднал | |||||
| Байрàк | м. разг. | Знаме | bayrak | турски-арабски произход | |||||
| Байрактар | само мн.; м.; прен. | Знаменосец; водач | bayraktar | турски | |||||
| Бакии | мн. разг. | Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи | bakiye | арабски, "нещо останало (за връщане)" | |||||
| Бактисвам | гл. несв. | Омръзва ми; изморил съм се | bıkmak | турски | |||||
| Бакшиш | м. (остар. или разг.) | 1.Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък(разговорно използуване) 2.Подарък | bahşiş | персийски - "подарък" | |||||
| Бакър | м. | 1. Металът мед; 2. Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед | bakır | турски | |||||
| Барабар | нареч. | Заедно; редом | beraber | турски | |||||
| Бардак | м. пренеб. | На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan) | |||||||
| Барут | м. | Взривно вещество | barut | турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън) | |||||
| Бастисвам | гл. несв. | Нападам неочаквано и ограбвам | bastı | турски, basmak - настъпвам | |||||
| Батак | м.разг. | 1. Блато; кално, заблатено място; тиня; 2. (преносно) Безизходица, затруднено положение | batak | турски | |||||
| Бахча | ж. остар. | Зеленчукова градина | bahçe | персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe" | |||||
| Баш | прил. неизм. | 1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2. Точно | baş | турски | |||||
| Башибозук | м. истор. | Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век; свирепи и произволни жестокости | başıbozuk | турски от baş-глава и bozuk-развален | |||||
| Бая | нареч. разг. | Доста; прекалено, немалко | baya | турски | |||||
| Беглик | м. истор. | Данък в натура за феодалния владетел, след Освобождението - данък за овце и кози | beylik | турски | |||||
| Безистен | м. | Голяма сграда със сводове и магазини | bezesten | турски | |||||
| Бей | м. истор. | Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; господин | 'bey ' | турски | |||||
| Бекяр/Бекярин | м. разг. | Неженен мъж, който живее сам | bekâr | арабски | |||||
| Беля | ж. | Пакост, неприятност, беда | belâ | ар. | |||||
| Берберин | м. остар. | Бръснар | berber | италиански, barbiere - бръснар, barba - брада | |||||
| Берекет | м. разг. | Плодородие, изобилие | bereket | арабски о baraha - божия благословия | |||||
| Бин | ж. | хиляда | bin | тур. | |||||
| Бир | м. | един | bir | тур. | |||||
| Битпазар | м. | Пазар за стари вещи | bitpazarı | тур. bit - въшка | |||||
| Бичкия | ж. | Ръчен трион | тур. | ||||||
| Биз | ние | biz | тур. | ||||||
| Биз бизе | между нас | biz bize | тур. | ||||||
| Боаз | м. диал. | Планински проход; дефиле;теснина; (у турската реч думата има значението на "гърло”, "шия”) | boğaz | тур. | |||||
| Боздуган | м. | Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка) | bozdoğan | тур. | |||||
| Борч | м. разг. | Паричен дълг | borç | тур. | |||||
| Бостан | м. | Място, засято с дини и пъпеши | bostan | перс. от bp-stan — градинка | |||||
| Бостанджия | м. | 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция | bostancı | тур. | |||||
| Бохча | ж. разг. диал. | Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка | bohça | тур. | |||||
| Бошлаф | м. разг. | Празни приказки | boş lâf | тур. | |||||
| Боя | ж. | Багра, багрило | boya | тур. | |||||
| Бракма | ж. разг. | Раздрънкан предмет, пред счупване | bırakma | тур. | Баъгън | ж. разг. | Достатъчно, прекалено, досадно | bırakma | тур. |
| Будала | ж. м. разг. | Глупак | budala | тур. | |||||
| Буламач | м.разг. | Безвкусно ястие | bulamaç | тур. | |||||
| Бахър | Силен студ | ||||||||
| Бунар | Кладенец, геран |
| Вакъф | м. истор. | Недвижим имот на религиозна институция в Османска империя; Фондация. | vâkıf | ар. |
| Валия | м. | Управител на вилает в Турция | vali | ар. |
| Везир | м. | Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави | vezir | ар. |
| Вересия | ж. разг. | Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) | veresi | тур. |
| Вилает | м. | Административно-териториална единица в Османската империя | vilâyet | ар
|
Gecmiş olsun
| Гавазин | м.остар. | Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия | kavas | ар. |
| Гайтан | м. | Изплетен от конци шнур за украса на народна носия | gaytan | тур. |
| Геврек | м. | Закуска от варено и изпечено тесто | gevrek,simit | тур. |
| Гемия | ж. | Вид кораб с платна | gemi | тур. |
| Герен | м. диал. | 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село | geren | тур. |
| Гидия | м.разг. | Момък с буен нрав | gidi | тур. - сводник |
| Гидилим | м.разг. | Да вървим | ( в северна България (Плевенско)казват "хайде гидилим" "хайде да си тръгваме" | |
| Гьобек | м. | Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема) | göbek | тур. - пъп |
| Гьол | м. разг. | Голяма локва | göl | тур. - езеро |
| Гьонсурат | м. | Нахален човек | ||
| Гювендия | ж. | Лека жена, курва | ||
| Гюлчерен | м. диал. | Роза; | gül | турски. - цвете |
| Гюле/Гюлле | ср. | 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред | gülle | перс. - топка |
| Гюме | ср. | Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода | güme | тур. |
| Гюмюш | същ. | 1.сребро | gümüş | тур. |
| Гюрук | м. | Сгъваем покрив на кола; файтон | körük | тур. |
| Гюрултия | ж. разг. | Врява, глъчка | gürültü | тур. |
| Гяур | м. | Неверник при мюсюлманите | gâvur | ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин |
| Далавера | ж. разг. | Непочтена сделка; измама | dalavere | тур. | ||
| Дангалак | м. разг. | Високо и слабо момче (мъж) | dangalak | тур. | ||
| Дарàк | м. | Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук | tarak | тур. | ||
| Даул | м. диал. | Тъпан | davul | тур. | ||
| Дели- | прил. | Луд (добавя се към собствени имена), Делиорман | deli | тур. | ||
| Демек | пояснение | на Български има смисъла на Т.Е. (т.е тоест)(на Турски DEMEK = OЗНАЧАВА, ЗНАЧИ) | ||||
| Денк | м. | Голям стегнат вързоп/багаж | denk | перс. | ||
| Дервиш | м. | Мюсюлмански странстващ монах | derviş | перс. | ||
| Дервентджия | м. | Пазач на проход (използвано за жителите на високопланински български селища, които са зависимо население в земите под османска власт и натоварени със специални задължения по охраната на планинските проходи.) | derventci | персийски | ||
| Дередже | ср. разг. | Състояние в момента (обикновено лошо) | derece | ар. | ||
| Дерт | м. разг. | Тревога; грижа; неприятност | dert | перс от dart - мъка | ||
| Джам | м. разг. остар. | Стъкло; прозорец | cam | перс. от ğam - чаша | ||
| Джамал | м. | Вид зидана, стайна печка | camal | тур. | ||
| Джамал | м. | Игра с маски, подобна на карнавал | camala | тур. | ||
| Джамбазин | м. разг. | 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия | cambaz | перс. | ||
| Джамия | ж. | Мюсюлмански храм | cami | ар. от ğami | ||
| Джелатин | м. | Палач; жесток човек | cellât | ар. | ||
| Джелепин | м. истор. | Търговец на животни за клане | celep | ар. | ||
| Джендем | м. | Затънтено място | cehennem | ар. | ||
| Джибри | мн. | Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) | cibre | тур. | ||
| Джин | м. диал. | Демон; дух | cin | ар. | ||
| Джинс | м. | Род; потекло | cins | ар. | ||
| Джудже | м. | малък човек | cüce | |||
| Диарбекир | м. собств. прен. | 1. Град в Турция; 2. прен. Далечно, затънтено и мрачно място | diyarbakır | тур. | ||
| Диван | м. | 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2. Канапе | divan | перс | ||
| Дирек | м. разг. | Подпорна греда, стълб | direk | тур. | ||
| Доган | м. диал. | ястреб | doğan | тур. | ||
| Думан | м. диал. | Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха | duman | тур. | туман | рус. |
| Душманин | м.разг. | Враг; неприятел | duşman | перс. | ||
| Дюкян | м. разг. остар. | 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница | dükkân | ар. | ||
| Дюлгер | м. разг. | Строител; зидар | dülger | перс. | ||
| Дюс | прил. неизм. разг. | 1.Равен; еднакъв
2. Едноцветен ||düz ||тур. | ||||
| Дюстабан | м. разг. | Плоско стъпало | düztaban | тур. taban - ходило | ||
| Дюшек | м. | Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между леглото и чаршафа) |
| Ербап | прил. неизм. разг. | Способен; оправен | erbap | ар. |
| Ерген | същ. нар., м. р. | Юноша, неоженен | ergen | |
| Еснаф | м. | 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек | esnaf | ар. |
| Ефенди | м. истор. | Обръщение подобно на господин в Османска империя | efendi | тур. |
| Еш | м. разг. остар. | Всяка от частите на един чифт | eş | тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт |
| Eвала | браво |
Зевзек
Зиян - Щета, Загуба
Зарар Вреда, загуба
има - var
== Й == йозлем
Ишала Ишлеме Икиндия?
| кавга - шумна караница, свада | ||
| кале - крепост, укрепление, форт, футболна врата | ||
| каръшък - смесено, размесено karışık | ||
| калабалък - тълпа, блъсканица, множество | ||
| курдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник)) | ||
| кайма - мляно месо - | kıyma | тур. |
| кач - колко - | kaç | тур. |
| къз - момиче | kız | тур. |
| катил - убиец | katil | тур. |
| кая - скала | ||
| келепир - полза, изгода | ||
| кючюк - малък | küçük | тур. |
| кяр - печалба | ||
| кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям | ||
| курназ - хитър или инат | ||
| каймак - | kaymak | тур. |
| кайнак - 1. извор,източник 2. заварка | kaynak | тур. |
| кюфте - ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка | köfte | тур. |
| кюмюр - въглища | kyomyor | тур. |
| кюспе - каша от смачкани и изстискани семки, плодове - кюспе | кяр... | |
| куйрук - опашка | ||
| кьопек- куче | köpek | |
| късмет, разг.- Тур. съдба | kısmet |
лакърдия - забавна история
| манаф | малоазийски турчин; активен хомосексуалист | |
| масраф | разходи | Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари |
| Мекере | протеже | Тоя е мекере на кмета. |
| муфта | без пари, нещо безплатно, измама | |
| муфтаджия | авантаджия, измамник | |
| мерак | желание | |
| мегдан | широко незастроено място, във Видинския край, а възможно и другаде, така се нарича площадът в центъра на село или на малко селище | |
| мохабет | разговор |
натаманявам - намествам, оправям. || tamam, tamamlamak || тур.
нейсе - разг. както и да е
ортак - съдружник, помагач, съучастник,
пазарлък - договаряне
пакет - пакет
патаклама - сбиване, бой, разправия || pataklama ||тур.
пишман - съжалявам. "Пишман да станеш" - ще съжаляваш !
пич - клонка издънка, леторасъл. В прен. смисъл (вулг.) незаконнороден, копеле. Днес се употребява в просторечието като дума за готин, точен човек - як пич, пичага. Има вулгарен оттенък. В просторечието и в груба реч се използва и като синоним на мъж.
Памук - влакнодайно растение pamuk ( турски )
рахат, разг. - спокоен, безгрижен - rahat
рушвет - подкуп -
резил, разг. - срам, позор - rezil
сабах - сутрин, утро - sabah
севда - обич - sevda
сайде, сааде - само: Тука има сайде куфари!
сакъз - дъвка - sakız
сакън - недей - sakın
сарма - вид ястие, приготвяно със завиването на плънка в листо (обикн. зелево или лозово)
сахат - час, време,|| saat || тур.
серсем - серсемин, глупав, малоумен, тъпак, будала, абдал, ахмак
сач, саче || saç || тур.
синджир - верига
сокак - улица
Тепегьоз - безогледен, нечувствителен човек Табан - стъпало
таман,тамън - тъкмо, точнo - tamın tamın
Тамам - Добре,ок - tamam
Тарикат - ... - ?
таушан - заек. В топоними като "Таушан тепе" || tavşan || тур.
тас - метална купа
терсене - наобратно, наопаки; човек който не е добър; не ми е добре (много ми е терсене)
тенджера - за готвене
тескере - паспорт
тефтер - бележник
торба - чанта
узун - дълъг - uzun
Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам
Уйдурма - измислица, нагласена работа - uydurma
Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска
Уруспия - проститутка, аналог на гювендия
Урсус - лош, долен човек
файда - полза, изгода
фукара - беден човек, бедняк, мизерник, нещастник
филджан - чаша с дръжка за пиене на кафе (fincan)
Фъстък - фъстък || Fıstık || тур.
Хабер м., разг. вест, известие || haber || тур.
хава - Как е времето? Как е?, Hava - небе (gökyüzü), въздушно пространство || hava || тур.
хавлия - кърпа (havlu)|| havlu || тур.
хаир- не -hayır Българската дума хаир произлиза от турската hayır със значение благоденствие.
хал - положение: Виж на какъв хал сме
ханъма - жена, госпожа - hanım
халал - Халал да му е - от мен да мине, давам му го; нещо е позволено според мюсюлманската вяра (за ядене, поведение и др.)
хептен, разг. - съвсем Тоя хептен се оля!
хич, разг. - въобще * hıç |}
Чадър - Палатка - ...
Чанта
Чардак - - ...
Чаршаф - - ...
Чапраз - - ...
Чеверме - ... - ...
Чекмедже - - ...
Чекрък - - ...
Чоджук - Дете - ...
Чорба - Супа
Чувень - - ...
юз - сто - (юзче; малко сто грамово шишенце за ракия)
Юрган- завивка
Юруш - тревога, суматоха
Юмрук - свита длан - yümruk
язък, разг. - жалко - yazık
яваш, разг. - бавно, полека