Речник на сходните думи между Български и Санскрит
Любов
Речник на сходните думи между Български и Санскрит
редактиранеИзтегляне на речника в pdf формат – версия от XVII август, 2018 г.
| Дума на Български | I.A.S.T.
транслитерация (коренът на думата при глаголите е в скоби) |
Превод на Български,
кратки бележки |
Български изговор на санскритската дума | Оригинално изписване |
|---|---|---|---|---|
| А | ||||
| агне | Виж "огън" и "огън (2)". | |||
| Ад | ādah | Изгарям, изгоря. | а̀адахе | आदह् |
| Ад (2) | adhas | Долу, отдолу, под (предлог). | а̀дас | अधस् |
| Ад (3) | niraya | Ад. (Добавих я заради интересната, според мен, комбинация между две думи: отрицаващата частица "ни" и "рая/й/", ала иначе raya रय e "цар, принц, жар, плам".) | нирая | निरय |
| аз | aham | Аз; аз съм. | аха̀м | अहम् |
| акула | akula | Уплашен, разтревожен, ужасен. | а̀кульа | आकुल |
| акъл | acala | Неподвижен, стабилен, скала. | а̀чальа | अचल |
| ален | Виж „румен“. (Обичайното преобразуване „л“/„р“ или „р“ в „л“/?/ - б.а.) | |||
| амин | amin | 1. Болен;
2. Yamin यमिन् – ограничаване; ограничачаващ страстите си; 3. Значения през Латински (на amen) и Арабски: "със сигурност, наистина, без съмнение, истина, така да бъде; да!"; 4. "Ом / аум". (Б.а.: предполагам, че може да бъде една и съща дума с "амин".) |
амѝн | अमिन् |
| Ану̀шка, алт. тълк. | anujā | По-малка сестра. | ану̀джаа | अनुजा |
| Арда, река | аrdati (ard) | Отивам, движа се. | а̀рдати | अर्दति |
| архар, муфлон, план. овен | barkara | Козел / -а, агне. | ба̀ркара | बर्कर |
| Асен, алт. тълк. | asenya | 1. Ненараняващ, ненападащ, непричиняващ болка; 2. Вер. от "ясен" (чист, ярък, блестящ), което би могло да се изт. и като противоп. ("а") на "сенчест" –
"а – сен" (виж "сянка"), б.а. В Санскрит "а" като представка много често означава отрицание на предшеств(ув)ащата я дума, съответно придобиваща противоположен смисъл. |
а̀сеня | असेन्य |
| Аспарух, алт. тълкуване | aśvāroha | 1. Конник
2. Aśva - अश्व, освен "кон", означава и "стрелец с лък" (вкл. зодия Стрелец), а roha - रोह e и "стрелба", "яздене", "растеж", "възходящ" (гл. корен ruh e с подобно значение). астея - старото име на Странджа планина, в превод тъмно, опасно място, свързано с кражбите по тъмно време Б.а.: моето предположение е "добър стрелец" или "голям стрелец", или - "да стане стрелец". |
ашваароха | अश्वारोह |
| Б | ||||
| баене | Виж "боязливост, боя се". | |||
| бака | bhakta | Съд, съдина (ост. "съдиня"), кутия. | бхакта̀ | भक्त |
| Балкан | balahan | Букв.: "Който убива или унищожава армии."
от балкхан- греда, формата на Стара планина от птичи поглед |
балахан | बलहन् |
| балък | bālaka | Дете [б.а.: "балък" - наивен, незнаещ като дете (?)], момче, глупак. | ба̀альака | बालक |
| Бар, мярка за налягане | bhāra | Натиск, налягане. | бха̀ара | भार |
| баране (жарг. и старобълг. диал. форма в см. на "пипане") | bhāra | Натоварване тежест, тегло. | бха̀ара | भार |
| баранк (остар. "овен") | barkara | Виж "архар, муфлон, план. овен". | ба̀ркара | बर्कर |
| барем | varam | За предпочитане, по-добре (наречия) | вара̀м | वरम् |
| бартер (чужд.) | parāvṛtti | бартер. (от бълг. "въртя")
Виж „превъртане“ (2) и „въртене“. |
параавръти | परावृत्ति |
| батко, бате | baṭu | Момък, момче, младеж. | бату̀ | बटु |
| батко, бате (жарг. "батка") | baṭuka | Момък, момче, младеж. | ба̀тука | बटुक |
| бачо | Виж "батко". | |||
| баща | bhūstha | Мъж. | бху̀уста | भूस्थ |
| баща (2) | bustayati (bust) | Почитам, уважавам, респектирам. | бу̀стаяти | बुस्तयति |
| бдя | Виж „буден“. | |||
| беда | bādha | Беда, нараняване, болка, опасност. | баадха̀ | बाध |
| беда (2) | bheda | Плач, разкъсване, счупване, срязване. | бхѝда
бхед (Н.) |
भेद |
| беден | bādhana | Страдание, тормоз, противоположен; виж "беда". | ба̀адана | बाधन |
| правя беля (гл.) | belayati (bil) | Чупя, троша, насичам. (Б.а.: отново пример за дума, погрешно считана за турцизъм, макар да съществува и в турски.) | бѝляти | बेलयति |
| битка | bhittika | Разсичане, счупване. (Б.а.: най-вероятно произх. от bhitta भित्त - парче, дял, фрагмент; може и да има общо с гл. "бия": "бити", както и подобната по изг. "пити" - "пия" са със старобългарски произход.) | бхѝттика | भित्तिक |
| блъскам | bhraśyati (bhraṃś) | удрям, отскачам
("р" – в "л", или обр.) |
бхрашяти | भ्रश्यति |
| блясък | bhlāś | Блясък, сияние, лъч. | бхльа̀аш | भ्लाश् |
| блед | bhrājate (bhrāj) | Блестя, грея, осветявам. От sanskritdictionary.com правят паралел с "блед" и "избелвам и белина". (Б.а.: на Немски "blass" е "блед"; виж "блясък" и "блестя".) | бхрааджате | भ्राजते |
| блестя | bhlāśate (bhlāś) | Блестя, сияя, лъщя. | бхльа̀ашате | भ्लाशते |
| бобър | babhru | Червеникаво-кафяво. | бабхру̀ | बभ्रु |
| бог | bhoga | Тяло, змия, радост, удоволствие, наслада, плодородие, печалба, хранене, благосъстояние, благоденствие, притежание, имущество, богатство, приходи. | бхо̀га | भोग |
| бог (2) | bhaga | Милостив господар; Слънцето, Луната; величие, отличие, превъзходство, красота, богатство. | бхага̀ | भग |
| богат | bhogya | Печеливш; пари. | бхо̀гя | भोग्य |
| богат (2) | bhogavat | Преуспял, щастлив [б.а.: от bhogya (भोग्य) - пари (?)]; виж "бог", "богат". | бхо̀гаават | भोगवत् |
| богат (3) | bhagatti | Съдбовен дар. | бхага̀тти | भगत्ति |
| богиня | bhogin | Богат, похотлив, сластолюбив, цар, змия. | бхо̀гин | भोगिन् |
| бода | bādhate (bādh) | Притискам; (виж) значенията на "беда". | baadhatѐ | बाधते |
| бода, бодил | Виж "беда". | |||
| бодър | bhadra | Превъзходен, добър, щастлив, великолепен. | бхадра̀ | भद्र |
| боец | bhaṭa | Боец. Други близки по изговор и значение са: „батален“, „фатален“. | бхата | भट |
| Божан / -а, име | Виж "обожаване, обожание". | |||
| божий | bhāj | Прекланящ, притежаващ, обсебващ. | бха̀адж | भाज् |
| Божин / -а, име, алт. тълк. | Виж "богиня". | |||
| Боян / -а, име, алт. тълк. | bhūyas | 1. Богат, изобилстващ, много велик, по-силен, много, в по-голяма степен;
2. Виж "буен". |
бхуу̀яс | भूयस् |
| боя се | bhyasate (bhyas) | Страхувам се, треперя. | бхясате | भ्यसते |
| боязливост, боязън | bhaya | Страх, ужас, тревога, тревожност, страх от. | бха̀я | भय |
| брат | bhrātṛ | Брат. | бхраатхрѝ или бхраатхръ̀ | भ्रातृ |
| брантия (диал. и жарг. форма на "блудница") | bhrānti | 1. Скитащ; движещ се напред-назад.
2. Смущение, объркване, грешка, погрешно нещо. 3. Обръщане. |
бхраанти | भ्रान्ति |
| браня | bhraṃśate (bhraṃś) | Удрям срещу; отклонявам; лишавам някого от. | бхрамшате | भ्रंशते |
| брашно | Виж "бърша". | |||
| брод, бродене | bradhna | Залив, водене. | бра̀дхна | ब्रध्न |
| бреза | bhūrja | Бреза, лист от брезова кора за писане, документ [б.а.: "пергамент" (алт. тълк.)]. | бу̀уржа | भूर्ज |
| бръмбар | bambhara | Пчела. | бамбхара̀
ба̀мбар (Н.Х.) |
बम्भर |
| бръмча | bhraṇati (bhraṇ) | звуча, издавам звук | бхранати | भ्रणति |
| буден, будене | budha | Събуждане, бог, мъдър, умен, куче. | бу̀дха | बुध |
| буден, будене (2) | bodha | Събуждане, ставане, възприятие, мисъл, знание, разбиране. | бо̀дха или бу̀дха | बोध |
| будя | bodhati (budh) | Виж "буден, будене", гл. форма със сх. зн. | бодхати | बोधति |
| будя (2) | budhyate (budh) | Виж "буден, будене", гл. форма със сх. зн. | ||
| буен | bhūyas | Богат, изобилстващ, много велик, по-силен, много, в по-голяма степен. | бхуу̀яс | भूयस् |
| буква | Виж "буча". | |||
| Бургас, алт. тълк. | bhargas | Сияние, блясък, слава, великолепие. | бха̀ргас | भर्गस् |
| буря | bhuraṇyu | Треперещ, неспокоен, активен. | бху̀раню | भुरण्यु |
| бутам | boṭati (but) | Наранявам, убивам. Б.а.: би било логично да произлиза от "бут" (крак), съответно с първ. значение – "ритам". | бо̀тати | बोटति |
| бухти | bhukti | Хранене, ядене. (Вероятен произход – от „бухнал“, б.а.) | бхукти | भुक्ति |
| буча̀ | bukkati (bukk) | 1. Звуча (издавам звук), говоря, лая, вия; 2. Bukka (बुक्क) озн. и "сърце". | бу̀ккати | बुक्कति |
| бъда (Староб. „бити“) | bhāti (bhā) | Бъда, съм. | бхаати | भाति |
| бъз ме е, бъз, бъзѐ (остар. жарг. и диал. "страх"; "бъз(ѐ) ме е"- "страх ме е"; "пъзльо - страхливец") | bheṣati (bheṣ) | Страхувам се; ужасявам се. (Bhaya भय - "страх", б.а.) | бхешати | भेषति |
| бълвам | balate (bal)
balati (bal) |
давам
дишам |
балате
балати |
बलते
बलति |
| бълване | balavat | Много, силно, тежко. | бальа̀ват | बलवत् |
| бълване | balavat | силен, интензивен | ба̀лават | बलवत् |
| българин | bala +
ghara |
Сила, мощ, армия
дом. |
ба̀ла
гха̀ра |
बल
घर |
| българин | balāgra | Огромна сила. | бала̀агра | बलाग्र |
| бърдуче | bhāradvāja | Чучулига. | бхаарадваа̀джа | भारद्वाज |
| бърз | bhṛśa | Бързо, често, силно. | бхръ̀ша
брис (Н.) |
भृश |
| бърша | bhrāśate (bhrāś) | Блестя. Форма на bhlāś (виж "блясък" и "блестя"). | бхраашате | भ्राश् |
| бъхтя (ост. жаргон на "бия") | bhata | Боец. | бха̀та | भट |
| бъчва | bhājana | Резервоар, вместилище. | бха̀аджана | भाजन |
| бъчонка | Виж "бъчва". | |||
| бягам, бежком, беж | beśati (beś) | Отивам.
Виж "пеш, пеша". |
бешати | बेशति |
| бял | bhālu | Слънцето. | бхаальу | भालु |
| бял (2) | balakṣa | Бял. | бальакша̀ | बलक्ष |
| бял (3) | śvetya | Бял; виж "светлина, светъл". | швѐтя | श्वेत्य |
| В | ||||
| вагина (вулг. - "путка") | puṭaka | 1. Цепка, разрез, кухина, тесен отвор, гънка; 2. Sam puṭaka - вид коитус. | пу̀така | पुटक |
| валеж | vāri | Дъжд (от var - "вода", б.а.). Виж "дъжд". | ваари | वारि |
| Вардар | vārda | Вододаен; дъждовен облак. | ва̀арда | वार्द |
| Вардар | vārdara | Вода [б.а.: var (वार्दर) е вода, dara (दर) - поток]. | ва̀ардра | वार्दर |
| вардене (остар диал. на "пазене"); варда! (меж -думетие - "пази се!") | var + dha | Var (वर्) има значение и на защитник; за dha (ध) и da (द) – "даване" или "даващ" | ||
| вардя (остар диал. на "пазя") | vyardati (vyard) | По(д)тискам, оттичам се. | вярдати | व्यर्दति |
| варене | vraṇa | Кипене; варене; виж "рана". | варана̀ или врана | व्रण |
| варене (2) | var | Вода, езеро. | вар | वार् |
| Варна | varna | Слава, злато, блясък, красота, звук, цвят (var означава и вода); виж по-долу зн. на na (न). | варана̀
ва̀рна (Х.) |
वर्ण |
| Васил / -ка, алт. тълк. | vasu | Благодетелен, светлина, лъчист | васу̀ | वसु |
| Вачко, Въчо, алт. тълк. | Виж "звук, звучене (2)". | |||
| вдигам (поставям/слагам горе) | gurate (gur) | Вдигам, повдигам.
Понякога „gur“е обща основа и при други думи, изразяващи възходяща степен – виж „горд, гордост“ и (2), „горе“, „грамаден“. |
гурате | गुरते |
| вдовец | vidhura | 1. Вдовец; нещастие / бедствие, страдащ, безпомощен, обезпокоен, объркан, разтревожен, депресиран.
Vi [(वि) (без, далече, далече от)] + dhura [(धुर) - полюс (б.а.: вероятно и противоположност или половинка), стълб (б.а.: вер. и "опора"), част или съставка, господар / -ка; 2. Иго, тежест или товар (едва ли е в смисъла на последните три думи). |
видху̀ра | विधुर |
| вдовица | vidhavā | Вдовица; букв. означава "без съпруг" {vi [(वि) (без, далече, далече от)] + dhava (धव) - дарител / -ка, съпруг (б.а.: вероятно е значело и "съпруга"), мъж, господар, притежател. | видха̀ваа | विधवा |
| Веди (третата буква от Глаголицата и Кирилицата)) | vedi | 1. Знание, учител; vedati (vid) - वेदति e една от гл. форми; 2. "веди" е значението на глагола "уча" в старобългарската му форма. | вѐди | वेदि |
| ведро̀ | bādara | Вода. | ба̀адара | बादर |
| ведър, ведрина | Виж "бодър". | |||
| вещ (същ.) | vastu | Вещ, предмет, нещо. | васту̀ | वस्तु |
| вземам | vāsayati (vas) | Вземам. | ваасаяти | वासयति |
| вземам (2) | veti (vī) | вземам | вети | वेति |
| вид | vidhā | Вид, форма. | видха̀а | विधा |
| видра | udra | Видра. | удра̀ | उद्र |
| виждам, видя | vidati (vid) | Зная, възприемам, уча, опознавам, осъзнавам. | видати | विदति |
| виждам, видя (2) | vīkṣate (vīkṣ) | Гледам, виждам, размишлявам, разсъждавам, проумявам, изучавам. | виикшате | वीक्षते |
| виждам, видя (3) | vikhyāti (vikhyā) | Поглеждам, виждам, блесвам, осветявам. | викхяти | विख्याति |
| виждам, видя (4) | viṣkayati (viṣk) | Виждам, възприемам. | вишкаяти | विष्कयति |
| виждам, видя (5) | viṣyati (viṣk) | Виждам. | вишяти | विष्यति |
| виза, визита (чуждици) | viśana | Влизане, влизане в. | вѝшана | विशन |
| вик | vāc | Дума, разговор, реч, глас, свещен текст. | ваач | वाच् |
| викам | vakti (vac) | Говоря, казвам, изричам, обявявам, споменавам. | вактѝ | वक्ति |
| висене | Виж "висина, висини". | |||
| висина, висини | viṣāṇa | Връх, рог, меч. Коренът е viś; виж значенията му в санскр. речници. | виша̀ана | विषाण |
| висш | Виж "висина, висини". | |||
| висок / -а | Виж "висина, висини"; виж "ка". | |||
| височина | Виж "висина, висини". | |||
| вихър, вихрушка | vihruta | Наранен, изкривен. | вииху̀та
вихру̀т (Х.) |
विह्रुत |
| вихър, вихрушка (2) | vihrut | Червей, змиеподобно създание; виж "ураган". | вииху̀т | विह्रुत् |
| вихър, развихрям | vihruṇāti (vihru) | Развалям, отклонявам. | вихрунаати
вихруна̀ти (Х.) |
विह्रुणाति |
| влача | vrajati (vraj) | Влача, тегля. | вра̀джати | व्रजति |
| влизам | Виж "лазя". | |||
| влизане | Виж „виза“ и "лазя". | |||
| влюбвам | Виж "любя". | |||
| внимателен | manana | Внимателен; мислене, размисъл, разум, разбиране, почит. | манана | मनन |
| вода | avoda | Мокър, влажен; капене. | авѐда
аво̀д (Х.Н.) |
अवोद |
| вода (2) | uda | Вода. | уда̀ | उद |
| вода (3) | va | Има значение и на "въздух", и на "вода". | ва | व |
| вода (4) | pīvā | Вода. | пѝиваа | पीवा |
| вода (5) | surā | Вода, течност. | сура̀а | सुरा |
| водач, водене | voḍhṛ | Водач (лидер), носител, превозвач, портиер (б.а.: или може би – "който седи на входа"). Виж "яхам, яздя". | во̀дхри | वोढृ |
| водя | Виж "яхам, яздя". | |||
| возене | vahana | Носене, пренасяне; течащ. | вахана̀ | वहन |
| возя | Виж "яхам, яздя". | |||
| возя (2) | vaskate (vask) | Отивам, ходя. | ва̀скате | वस्कते |
| война, на Старобълг. - "рат" | rāṭi | Война, битка. | ра̀ати | राटि |
| враг | vairakṛt | Враг. | вера̀крит | वैरकृत् |
| врагин/я (остар.) | vārakin | Враг. | ваара̀кин | वारकिन् |
| врана | droṇa | Врана. | дро̀на | द्रोण |
| врата | Виж "въртене". | |||
| врата (2) | dvāratā | Врата. | дваара̀таа | द्वारता |
| врачка | Виж "реч". | |||
| време | vara | Време (според Capeller's Sanskrit-English Dictionary). Varam varam - "много пъти", "често" (б.а.: или може би "от време на време"?). Една от хипотезите ми е, че "време" би могло да произхожда от "вървя", "вървим". | вара | वर |
| време (2) | bhrama | Кръг; водовъртеж; грънчарско колело; местене, разместване, обърканост. | бхрама̀ | भ्रम |
| вретено | Виж "въртене". | |||
| връзка | vleṣka | Примка, капан; б.а.: вер. и дума със зн. на "вход". | велѐшка | व्लेष्क |
| врякане, вряканица | Виж „реч“. | |||
| втурване | turvaṇi | Действайки бързо или движейки се бързо. (Б.а.: коренът е turv. Същият присъства и в "спасявам" – виж "отървавам". Думата turvaṇi и значението ѝ са от Apte Practical Sanskrit-English Dictionary в sanskrit-lexicon.uni-koeln.de.) | турва̀ни | तुर्वणि |
| въздух | va | Има значение и на "въздух", и на "вода". | ва | व |
| вълк | vrka | 1. Вълк [б.а.: "върколак" (?)]; 2. "луна" (но и "слънце"). | врѝка | वृक |
| вълк (остар. диал. от Зап. България и бившите провинции на България: "вук") | Виж "буча̀". | |||
| вълна̀ | valana | Вълнение, въртене в кръг, вълнообразно. | ва̀льана | वलन |
| вълна̀ (2) | vali | Вълна̀. | ва̀ли | वली |
| въ̀лна | vāla | Козина, четина. | ва̀альа | वाल |
| въпрос | vipraśna | Съдбовен въпрос – б.а. (букв. „разпит на съдбата“). Виж „прашане“. | випрашна | विप्रश्न |
| вървя | tharvati (tharv) | Отивам, вървя.[Б.а.: глаголът, най-вероятно, произхожда от "връз" (върху, над; връзва̀ло) > "навървям, връзвам" и "връв, връзка", или – обратния ред.] | тхарвати | थर्वति |
| въртене | vartana | Въртене, обръщане, вретено. | варта̀на
варта̀н (Н.) |
वर्तन |
| въртя | vartate (vṛt) | Завъртам, обръщам, търкулвам / търкалям, действам. | врит | वृत् |
| върша | vyarṣati (vyṛṣ) | 1. Тека през, проточвам, пробивам, прониквам; 2. Виж "въртя". | вяршати | व्यर्षति |
| вършея | Виж *върша". | |||
| вял, вялост | vyalīka | 1. Неприятно, болезнено; болка, скръб
2. Странно, фалшиво, неправилно, лъжа, измама |
вялиика | व्यलीक |
| вяра (на Староб. "вера") | vaira | Сила, мъжество, героизъм, враждебност. [Б.а.: древнобългарската дума "вера" може да бъде открита и (като корен) в други езици, с точно или прибл. значение на: истина, истинност, потвърждение] | вѐра | वैर |
| вятър | vāta | Вятър, бог на вятъра, въздух. | ва̀ата | वात |
| вятър (2) | vātara | Ветровит, буреносен. | ва̀атара | वातर |
| вятър (3) | vātyā | Буря. | ва̀атя | वात्या |
| вятър (4) | vidhra | Вятър. | вѝдхра | वीध्र |
| вятър (5) | viyat | Въздух, небе. | вият | वियत् |
| Г | ||||
| гад | gada | 1. Болест, отрова; 2. Реч, магия, изречение (виж "гадая"); 3. Гада е името на по-малкия брат на Кришна. | гада̀ | गद |
| гадина | gadin | 1. Болен; 2. Едно от имената на Кришна; епитет на Вишну | гадѝна | गदिन् |
| гадая | gadati (gad) | Говоря, казвам, разказвам [от गद (gada) - "изречение"]. | gadati
га̀дати (Н.Х.) |
गदति |
| газя | gāhate (gā) | Потапям, навлизам, прониквам, скитам. | гаахате | गाहते |
| гайда | gāyati (gai) | Пея, възхвалявам с песен; песни. | гаая̀ти | गायति |
| Гана, Ганьо, алт. тълк. | ghana | 1. Щастливец, велик, успех, късмет, много; 2. Убиец, тъмнина, твърдост. | гхана̀
хан (Н.Х.) |
घन |
| гарван | garva | Горд, арогантен. | гарва̀ | गर्व |
| гаргара | gharghara | Бълбукане, гъргорене; смеене, хъркане. | гхаргхара̀ | घर्घर |
| гася | Виж "газя" и "джасам". | |||
| гина | ghna | Унищожение, премахване, поразяване с. | гхна
ган (Х.) |
घ्न |
| гладене, заглаждане | lāḍana | галене | лаадана | लाडन |
| глас | gala | Гърло | гала̀ | गल |
| глас, гласна
/глоса/ |
ghoṣa | Звук, шум, гласна /глоса/ | гхоша | घोष |
| глашатай | ghoṣaka | Глашатай | гхошака | घोषक |
| глъч, глъчка | Виж „глас“. | |||
| гнет | ghnata | Убийство. | гхната̀ | घ्नत |
| говедо | gavendra | Бик. | гавѐндра | गवेन्द्र |
| говедо (2) | go | Говедо, скот, крава; (и др. см. зн.). | го | गो |
| говоря | gavate (gu) | Звуча, издавам звук. | гавате | गवते |
| голям | golam | Огромен, глобален. | го̀лям | गोलम् |
| гора | gotra | Гора. | го̀тра | गोत्र |
| горд, гордост | gaurava | Гордост, важност, тежест. | го̀рава | गौरव |
| горд, гордост (2) | guru | Голям, широк, тежък, дълъг, труден, важен, уважаван, горделив, горд, ценен; почетно наименование на учител и родител. | гуру̀ | गुरु |
| горе | Виж "горд, гордост". | |||
| горе (2) | Виж "вдигам". | |||
| горене | ghṛṇa | Топлина, нагряване, плам, жар, съчувствие, нежност. | гхъ̀рина | घृण |
| горене | gaura | Блестящ, чист, красив, злато, златист, червеникав, жълтеникав. | го̀ра | गौर |
| горчив | ghora | Отрова. | гхо̀ра | घोर |
| горчив | garada | Отрова. | га̀рада | गरद |
| горчица | gaurika | Бяла горчица; виж "горене" | го̀рика | गौरिक |
| гост, на гости | gostha | Събиране, разговор, място за среща; (2) обор (от go - крава, shtha - място). В езикът ни "гости" и "гощавам, нагостих, гощавка" са синоними; виж "гощавам".
Интересна прилика с чуждиците "дегустация, дегустирам". |
го̀щха
го̀ста (Н.) |
गोष्ठ |
| гощавам | ghasati (ghas) | Ям, поглъщам [б.а.: от ghāsa (घास) гха̀са - храна или ghasa (घस) гаса̀ - месо]. | гхасати | घसति |
| гощавам, гощавка | Виж "гост, на гости" | |||
| грабвам | gṛbhṇāti (grah) | Завладявам, ограбвам, вземам. | грибхна̀ти | गृभ्णाति |
| грабя, грабене | grābha | Сграбчване, стисване, хватка, грабващ; (2) демон, носещ болести. | гра̀абха | ग्राभ |
| грабя, грабене (2) | grabha | Изземване. | грабха̀ | ग्रभ |
| градене, изграждане | kṛti | правене, създаване, изпълнение, действие, дейност, творчество, работа.
Вероятна основа на думи като: „градина“, „картина“, „кроеж“, „град“, „градеж“. Може би и за "кроя" (разбира се, в смисъла на „каня се да направя“ и „имам кроежи /планове/ да“). От корена kṛt कृत् |
кръти | कृति |
| градушка, град | hrāduni | Градушка, град. | хра̀адуни | ह्रादुनि |
| грамада, грамаден | grāmatā | Много села. Б.а.: понастоящем с подобно име са българските села: Грамада, Грамаде, Грамаждано, Граматиково, Граматици. | граама̀та | ग्रामता |
| грамада, грамаден (2) | grāma | Множество, село, хора, жители. | гра̀ама | ग्राम |
| грамаден | gura | голям, най-важен, главен | гура | गुर |
| грах | Виж "гризя, гризане". | |||
| грача, грачене | Виж „огласям“, „изричам, реча“. („Гарван“ и „гарга“ е възможно да произлизат от „гърло“ /виж/ - б.а.) | |||
| греба (оставям следи чрез силен натиск), драскам, дращя | Виж "грабвам". | |||
| греба, загребвам | Виж "грабвам". | |||
| грея | Виж "горене". | |||
| грива | grīvā | Врат. | грѝиваа | ग्रीवा |
| грижа се, бавачка - от ост. жарг. "бава се" - "занимавам се" | bhāvayati (bhū) | Виж значенията на cherish. | бхааваяти | भावयति |
| гризя | grasati (gras) | Ям, поглъщам. | граса̀ти | ग्रसति |
| гризя, гризане | grāsa | Хапка, храна, преглъщане. | гра̀аса | ग्रास |
| грозота, грозен | ghora | Ужасен, страшен | гху̀ра | घोर |
| грях | grāha | Болест, парализа, хващане. | гра̀аха | ग्राह |
| грях, грак | graha
grocati (gruc) |
Kражба, ограбване, разваляне.
Kрада. |
гра̀ха
грочати (груч) |
ग्रह
ग्रोचति |
| гълтам | galati (gal) | Ям (от gala - "гърло"), гълтам, поглъщам. | галати | गलति |
| гълчѐне, гълча̀ | galhati (galh) | Обвинявам, критикувам. | галхати | गल्हति |
| гънка; сгъвам, заедно с представките „на-, под-, пре-, раз-“ | kūṇati (kūṇ) | свивам, съкращавам, събирам, затварям | куунати | कूणति |
| гърда, гръд | kroḍā | Гърда. | кро̀дaа | क्रोडा |
| гърда, гръд
(вулг. „цомба“) |
tumba | ведро с мляко
Виж „туба“. |
тумба | तुम्ब |
| гърди, гръд | hārdi
hṛdaya hṛd |
сърце | ха̀aрди
хръда̀я хъръдъ̀ |
हार्दि
हृदय हृद् |
| гърди (вулг. - "цици") | chuchi | бюст (ж. гърди) | чу̀чи
чичи (Н.) |
चुचि |
| гъргорене | Виж "хъркане" и "гаргара". | |||
| гърло | gala | гърло | гала̀ | गल |
| гърне, грънци | ghūrṇa | Търкаляне, клатене, въртене. | гхуурна | घूर्ण |
| гърне, грънци (2) | Виж „дрънкам“. | |||
| Д | ||||
| да | da | предоставяне, предлагане, осъществяване | да | द |
| да (2) | bāḍham | да, добре, разбира се | ба̀дхам | बाढम् |
| даване | dāvan | davan, dada, dadha, dadi, daya, datr, danin, dashvas | даaва̀н | दावन् |
| давам | dadāti (dā) | давам | дадaа̀ти | ददाति |
| давам, давай (подкана за действие или движение?) | dhāvati (dhāv) | Тичам, отивам, скачам, ходя, бягам. (Б.а.: вероятно се касае за омоним.) | дхаава̀ти | धावति |
| даден /-о | dadi | Давайки, даване, връчване. | дади | ददि |
| Дамян, алт. тълк. | dhāman
dāman |
Слава, сияние, величие.
Подарък, венец, лъч. |
дхaа̀ман
да̀aман |
धामन्
दामन् |
| дан | dāna | Дарение, подарък. | даaна̀ | दान |
| дандания | daṇḍanīya | 1. Заслужаващ или подлежащ на наказание
2. Daṇḍana दण्डन дандана̀ - бой, биене |
данданѝя | दण्डनीय |
| дар | dhara | Имащ, носещ, притежаващ. | дхара | धर |
| дарак (гребен, а по-късно и машина за разчепкване на вълна) | Виж "дера, дерящ (2)". | |||
| дашен, дашна, даващ/а | dāsate (dās) | Давам. | да̀aсате | दासते |
| две | dve
dvi |
Две; dvi. | две
дви |
द्वे
द्वि |
| двери, двер, староб. аналог на "врата /-ти" | dvāra | Врата; виж "отвор". | дваaра̀ | द्वार |
| двеста | dvesata | Двеста. | двѐсата | द्वेसत |
| движа, алт. тълкуване | dvi + ja
dvi + ga |
Dvi (द्वि) - "две" и като представка "дву-", "два пъти-" (англ. "twice"); [два крака (?)];
ja (ज) - бърз, бързо, скорост; ga (ग), като корен на дума - достигам, бъда, стоя. |
дви
джа га |
द्वि
ज ग |
| двор | Виж "отвор". | |||
| дебелея | ḍambhayati (ḍambh) | събирам | дамбхаяти | डम्भयति |
| девер | devṛ
devara |
Девер. | дѐври
дева̀ра |
देवृदेवर |
| деля | Виж "дял". | |||
| ден | dina | Ден. | дѝна | दिन |
| ден (2) | dāna | Дарение, подарък. | даaна̀ | दान |
| дера, дерящ | dara | Скъсване, разцепване; 2. Страх. | дара̀ | दर |
| дера, дерящ (2) | dāraka | Дерящ, разцепващ; darayati (dṛ) दरयति - гл. със същото зн. | да̀aрака | दारक |
| дерт | Виж „твърд“ и „дързост“. | |||
| десет | daśa | Десет. | даша̀ | दश |
| десет (2) | daśat | Десетка, десетима. | даша̀т | दशत् |
| дете | deva | Дете [вероятно идва от de (दे) - cherrish]. | дѐва | देव |
| дефекация (вулг. "сране") | sarjana | Дефекация, изхвърляне на екскременти, изхвърляне, изхождане.
Също: सृजान sṛjāna – излят, изпуснат, изхвърлен सृजति sṛjati (sṛj) е гл. форма. |
са̀рджана | सर्जन |
| джасам (жарг. в см. на "удрям") | jāsayati (jas) | 1. Отивам, наранявам, изтощавам; 2. Виж "газя". | джаaсаяти | जासयति |
| джуркане (разг. „смесвам, разбърквам“) | Виж „гърне, грънци“. | |||
| джолан | Виж "кълка". | |||
| дивя (се), дивен | divya | Очарователен, красив, омаен, магически, чудесен, небе. | дѝвя | दिव्य |
| дим | dhūma | Дим, пушек, па̀ра. | дху̀ума | धूम |
| длан, длани | Виж "долу" | |||
| добър, добре | tāra | Добър, отличен. | таара | तार |
| долу | tala | 1. Долу, дъно, долна част, основа; 2. Длан, длани; 3. Шамар. | та̀ла | तल |
| дом | dama | Дом, къща. | дама̀ | दम |
| домаджана, дамаджана | doha
majjana |
Доха (виж "доене");
majjana - "вкарване". |
до̀ха
маджа̀на |
मज्जन |
| домаджана, дамаджана (2) | dhamadhamā | Звук от тръба или мех. | дхамадха̀маа | धमधमा |
| доене | duh | Доене. | духа̀ | दुह् |
| доене (2) | dohana | Доене (dohaja e мляко). | до̀х'на или дохана | दोहन |
| досада | sāda | Умора, досада. | саада | साद |
| досаден | sādin
sādana |
Отегчителен, уморителен. | саадин
саадана |
सादिन्
सादन |
| доя | dhayati (dhe) | 1. Смуча, пия, вземам; 2. Виж "даване" и "давам". | дхаяти | धयति |
| доя (2) | dohayate (duh) | Доя (dohaja e мляко). | дохаяте | दोहयते |
| доя, доене | doha | Доене. | до̀ха | दोह |
| Драва, името на река | drava | Течен. | драва̀ | द्रव |
| Драва, името на река (2) | dravantī | Река. | драва̀нтии | द्रवन्ती |
| драг | rāga | Привързаност, любов, красота, хармония. | ра̀ага | राग |
| драйфане (жарг. "повръщане") | dravaṇa | Втечняване, изтичане. | дравана | द्रवण |
| дребен | dabhra | малък | дабхра | दभ्र |
| дремя | drāyati (drai) | Спя. | драяти | द्रायति |
| дреха | Виж "дера". | |||
| дреха (2) | sivasa | Дреха; виж "шивач". | сѝваса | सिवस |
| дрънкам, дрънча | gṛñjati (gṛj) | Рева, звуча. | грънджати | गृञ्जति |
| дувар | dauvārika | Портиер, пазач на портата.
Виж "отвор". (Наподобява "дувар", възприето като "ограда".) |
даува̀арика или дова̀арика | दौवारिक |
| дума,
алт. тълкуване |
dhma | Духане, издухване; виж и dhūma - "дим, пушек, пара"; | дхма | ध्म |
| Дунав | dhanava | Богат; виж "дан". | дхана̀ва | धनव |
| Дунав (2) | dhanavat | Богат; море, океан; виж "дан". | дханава̀т | धनवत् |
| дупка | gupti | дупка в земята, скришно място | гу̀пти | गुप्ति |
| дух | dehin | Дух, душа. | дѐхин | देहिन् |
| дух (привидение, призрак) | dāsa | Демон; учен човек, „познавач на универсалния дух“ - букв. (духовен човек /?/ – б.а.), невярващ (атеист /?/ – б.а.); слуга, служител, роб, човек от най-ниската каста (съсловие), дивак, варварин. (Циганите наричат по този начин /„дасове“ – б.а./ хората, приютили ги в държавите си, предполагам - от благодарност и в положителния смисъл, тоест „учен човек“ и „познавач на универсалния дух“. Мисля, че думата може да има и някакво сходство с „давам“ /виж/ „дашен“, или – "който /от/дава или му е дадено".) | дааса | दास |
| духане | dhma | Духане, издухване. | дхма | ध्म |
| дъжд | tuṣāra | Слаб дъжд (дъждец, б.а.), пръскане. | тушаара | तुषार |
| дъжд, душ | deśaka | 1. Душ.
2. Дъжд. |
дешака | देशक |
| дълга | dairgha | Дължина. | дѐргха | दैर्घ |
| дърва | taravaḥ | Дървета. | тарава̀х | तरव |
| дърво | dārva | Дървен. (Б.а.: ако приемем, "дърво" като сложна дума в езика ни, тя би могла да бъде съставена от "дар" и "во", с предполагаемо значение на:
1. "Дарява въздух" 2. "Дар от/на водата". А пък изговорът на думата в някои дъщерни езици на Старобългарския може и да наподоби нещо близко до "дере /цепи, реже/ въздуха".) |
даарва̀ | दार्व |
| дърво (2) | dāru | Дърво, дървен. | да̀ару | दारु |
| дърво (3) | dru | Дърво, гора. | дру | द्रु |
| дърво (4) | dhruva | Твърд, фиксиран, стабилен. | дхрува | ध्रुव |
| държа | darhate (dṛṃh) | Укрепвам, установявам, утвърждавам / затвърждавам. | дархате | दर्हते |
| държа (2) | dhārayati (dhṛ) | Укрепвам, установявам, утвърждавам / затвърждавам. | дхаарая̀ти | धारयति |
| държа (3) | dharati (dhṛ) | държа, поддържам | дхарати | धरति |
| държава | deśa | Точка, част, място, област, площ, царство, държава (देशवासिन् deśavāsin – пребиваване /ориг. „живеене“/ в държава). (Разбира се, "държава" е от "държа" - б.а.) | देश | |
| дързост, дръзкост | dharṣa | смелост, безсрамие, нетърпение. (Вер. произход в Българския – от „държа“; виж „държа“.) | дхарша | धर्ष |
| дърт (жарг. „стар“) | Виж „твърд“. | |||
| дъщеря | duhitṛ | Дъщеря. | ду̀хитр | दुहितृ |
| дявол | devila | Праведен, добродетелен, божествен (принадлежащ на божество). | девильа | देविल |
| дял | dala | Парче, част, половина. | дальа̀ | दल |
| дясно, десен | dakṣiṇa | 1. Дясно, десница;
2. Юг, южен |
дакшѝна | दक्षिण |
| Е | ||||
| е (гл. "съм", III лице, ед. ч.), старобълг. "естъ" | asti | "Е" (гл. "съм", III лице, ед. ч.), старобълг. "естъ". | а̀сти | अस्ति |
| езеро | sara | езеро; също и „вода“ | сара | सर |
| език (сет. орган) | jihva | Език (сет. орган), реч. | джѝхва | जिह्व |
| език (фонетичен) | bhāṣika | Език, реч. | бха̀ашика | भाषिक |
| ето | etat | Това. | ѐтат | एतत् |
| ето (2) | etad | Тук, това. | ѐтадъ' | एतद् |
| етърва (жената на брата на съпруга) | yātṛ | Етърва. | я̀атри | यातृ |
| Ж | ||||
| жаба | ajambha | Жаба, както и "беззъб"
("а", като представка, често е отрицание, противоположност на последващата я дума, а jambha – "зъб"). |
аджамбха | अजम्भ |
| жабуркане (разг.),
жабурене (лит.) |
Предположенията ми относно произх. на думата са:
1. От „джамба (замба) – зъб“ и „бъркане“, т.е. „бъркане на вода около и между зъбите“. 2. Издаване на звук като от жаба при плакненето на устата. 3. „Жабуркане“ и „цамбуркане“, макар и разл. по смисъл, може би имат някакво далечно сходство (?) Виж „зъб“ и "жаба". |
|||
| жар | Виж "горене". | |||
| желе | jala | Вода. | джальа | जल |
| желязо | śilāja | Желязо. | шильа̀аджа | शिलाज |
| жена | jani | Жена; съпруга. | джа̀ни
джанѝ (Н.Х.) |
जनि |
| жив | jiva | Жив. | джѝва
джив (Н.Х.) |
जीव |
| живак | jivaka | Жив, вода. | джѝивака
джѝивак (Х.) |
जीवक |
| живот | jivatha
jivatu jiva |
Живот. | джѝвата
джийват (Н.Х) |
जीवथ |
| жѝла, жѝли | śilā | Сухожилие; вена. | шильа̀а | शिला |
| жлембя се (остар. жарг. "зъбя се, смея се) | jambhā | Отваряне на устата; виж "зъб". | джамба̀а | जम्भा |
| жужа̀ | gujati (guj) | Жужа, бръмча. | гуджати
гу̀джати (Х.) |
गुजति |
| З | ||||
| закачам, закачвам, заедно с представките „от-, по-, под-, пре-, раз-“ | Виж „качвам, кача“. | |||
| зала | śālā | Зала, голяма стая, къща, помещение. | ша̀альаа
ша̀льа (Н.) |
शाला |
| замба (шило, игла) | Виж "зъб". | |||
| зар (в съчетание), заря, зарево | Виж "зора", "горене" и "сурва". | |||
| защита | Виж "щит". | |||
| звук, звучене | svaccha | Звук. | свача̀ | स्वच्छ |
| звук, звучене (2) | vāc | Дума, разговор, реч, глас, свещен текст. | ваач | वाच् |
| звуча, звук | Виж "буча". | |||
| звън | hvāna | Шум, вик. | хва̀ана | ह्वान |
| звън (2) | kvāna | Звук, звучащ. | кваана | क्वान |
| звъня | kvaṇati (kvaṇ) | Звуча, бръмча. | кваанати | क्वणति |
| звъня (2) | āhvānayati (ā- hvānay) | Призовавам, свиквам. | аахвааная̀ти | आह्वानयति |
| земя | hemā | Планетата Земя. | хѐмаа
хема̀ (Х.Н.) |
हेमा |
| земя (2) | śyāmā | Земята. | шяамаа | श्यामा |
| зима | himā | Зима, студ, скреж, сняг. | хима̀а
хѝма (Х.) |
हिमा |
| змия | kṛmi | червей | кръми | कृमि |
| знание | jñāna | Знание, познание, осъзнаване. | гня̀ана
гиа̀н (Н.Х.) |
ज्ञान |
| знатен | jñāta | Учен човек, познат, известен. | гньа̀ата | ज्ञात |
| зная | jānāti (jñā) | Зная. | джаана̀ати | जानाति |
| зов, зова | Виж "говоря". | |||
| зора | saura | Слънчев, слънчев ден, син на слънцето; saurī सौरी – "жената на слънцето", както и букв. – "Богът Слънце". | сора̀, саура | सौर |
| зора (2) | Виж "горене" и "сурва". | |||
| зреене | jarayu | Остаряване. (Jara е "възраст", "стар". Може да има общо с другото значение на jaray - "консумирам", т.е. "узрял" да е "годен за консумация"
/виж "храня се/, б.а.) |
джараю | जरयु |
| зрея | jrayati (jri) | остарявам | джраяти | ज्रयति |
| зъб | jambha | Зъб, уста, челюст; раздробяване, трошене. | джамбха̀ | जम्भ |
| И | ||||
| Иван, алт. тълкуване | jīvana | Син; даващ живот; живот. | джѝвана
джѝван (Н.Х.) |
जीवन |
| иго | yuj | Иго (хомот, подтисничество). | юдж | युज् |
| ида, идвам | Виж "отивам". | |||
| избухване | Виж "Боян". | |||
| избуяване | Виж "Боян". | |||
| извор | var | Вода, езеро. | вар | वार् |
| извъртян, извратен, развратен | Виж "обръщане, обърнат, обратен". | |||
| излизам | Виж "лазя". | |||
| изправям се | pravate (pru) | Пониквам; достигам до. | правате | प्रवते |
| изригвам | ṛghāyati (ṛghāya) | Буйствам, треперя, ядосвам, измъчвам. | ръгааяти | ऋघायति |
| изричам, реча̀ | ṛcati (ṛc) | Възхвалявам. | ръчати | ऋचति |
| изтървавам, изтървам (вер. корен "търв"; раз-, о-) | Виж "вървя". | |||
| именно | imathā | По този начин. | имата̀а | इमथा |
| Ирина, алт. тълк. | iriṇa | Рекичка, ручейче. | ирина | इरिण |
| искам | iṣ + kama | Б.а: образувана е от две думи: iṣ इष् - "търся" и kāma काम - любов, желание, похот, страст, удоволствие. Такава дума (इष्काम) не се открива в санскр. речници, но Гугъл преводач я превежда от Непалски на Английски като I wish ("искам", "желая"). | искам (Неп.) | इष्काम |
| искам (2) | icchate (iṣ) | Искам, желая. | ѝччати | इच्छति |
| искам (3) | Виж "сакане, сакам". | |||
| искам (4) | iṣkartṛ | Организиране, приготвяне, нареждане. (Б.а: образувана е от две думи: iṣ इष् - "търся" и kartṛ कर्तृ - "някой, който прави или създава"; име на Вишну, Шива или Брахма. | ишкартръ̀ | इष्कर्तृ |
| искам (староб. диал. форма "очем") | acati (ac) | Mоля, питам. | ачати | अचति |
| Й | ||||
| Йован, алт. тълкуване | yuvan | Млад, здрав (в добро здраве), силен, добър. | юва̀н | युवन् |
| К | ||||
| ка (като корен на/в бълг. думи) | ka | Глава, небе, слънце, душа, цар, коса, тяло. Вероятно в този смисъл и като: "горе, високо, голям": качвам, катеря, скала, скачам, скат, виж "коса", скалп, къща, облак (कच - kaca) и т.н. [б.а.: и думи като: око, ухо, коса (?)] | ка | क |
| ка (като корен на/в бълг. думи) (2) | kha | 1. Слънце, въздух, небе, рай; движение във въздуха [б.а.: "летене" (?)]; орган на чувствителност;
2. Отвор на човешкото тяло (от които има девет, а именно устата, двете уши, двете очи, двете ноздри и органите на отделяне и създаване на поколение); 3. Кухина, пещера, отвор. |
кха | ख |
| кавал | kavala | Залък; поставяне в устата. | ка̀вала
кава̀л (Н.) |
कवल |
| кадърен | kaḍāra | Роб, слуга (б.а.: вероятно трансформирано като: "годен да служи") | кадаара̀ | कडार |
| кадя, кадене (виж "чадене") | cadati | Покривам, похлупвам, скривам; потъмняване – chādana (छादन). | чадати
ча̀дати (Х.) |
चदति |
| казвам, кажа | caṣṭe (cakṣ) | Казвам. | ча̀ште | चष्टे |
| казвам, кажа (2) | kacati (kac) | Звуча / издавам звук, викам. | кача̀ти | कचति |
| казвам, кажа, казване | kaśā | Уста. | каша̀а | कशा |
| кака | Виж "ка". | |||
| кал | kalka | Кал, мръсотия, нечистоплътност. | ка̀лька | कल्क |
| кал (2) | kāla | Черен, тъмен. | ка̀альа | काल |
| календар (официално приета като заемка от Латински) | kālena | Време (б.а.: със същото значение, както и kāle - काले). | ка̀алена | कालेन |
| Калин(а), име, алт. значение | kālīna | На (дължим на, благодарение на) богинята Кали, [роден през Годината (или Епохата) на Кали (?)]; (2) kalini (कालिनी) - носещ /донасящ смърт; (3) kalya (कल्य) - силен, енергичен, здрав, здраве. | каалѝна | कलिना |
| калина, храст | kalini | Грахово растение. | калинѝ | कलिनी |
| калинка | kalaṅka | Петно, замърсяване; виж "кал". | кальа̀нка | कलङ्क |
| каля, калявам | kalya | Здрав /-е, силен, енергичен. | калѐ
каля̀ (Х.) кальѐ (Н.) |
कल्य |
| камбана | bhánati (bhan) | Звуча, издавам звук. | бхана̀ти | भणति |
| камбана (2) | kama
bhánati (bhan) |
Красота, сияние.
Звуча, издавам звук. |
кама̀
бхана̀ти |
कमा
भणति |
| Камелия, алт. тълкуване | kamala | Богатство, просперитет; лотос; мед. | ка̀мальа | कमल |
| Камелия, алт. тълкуване (2) | kamalā | Превъзходна или великолепна жена; богатство, просперитет; другото име на богинята Лакшми. | кама̀льаа | कमला |
| камила | kāmala | Пустиня; (2) Kamalā (कमला) - оранжев цвят, портокал. | ка̀амальа | कामल |
| камшик | kaśikā | Камшик. | кашѝкаа | कशिका |
| камък | kānta | Камък. | ка̀анта | कान्त |
| канабис | caṇakā | Ленено семе. | чанакаа | चणका |
| капа, шапка | Виж "капак". | |||
| капак | kapāla | Капак; виж "куп, купа̀, купчина". | капа̀альа | कपाल |
| капя | avoda | Влажен, капене. | аво̀да
аво̀д (Н.Х.) |
अवोद |
| карам | carati (car) | Отивам, ходя, движа. | ча̀рати | चरति |
| карам, накарвам | kārayati (kṛ) | Карам някого да направи нещо. | ка̀араяти | कारयति |
| каране, подкарване | caryā | Разхождане; каране (на каруца или кола с ж. тяга). (Б.а.: kharu खरु е "кон") | чаря̀а | चर्या |
| картина | prakṛti | картина.
Виж „градене“. |
пракръти | प्रकृति |
| кахър | kṛcchra | Лошо, зло, нечестиво; причиняващ беда или неприятност. | кръчра̀ | कृच्छ्र |
| кацам, кацане | Виж "качвам, кача" и "качване". | |||
| качвам, кача | khacati (khac) | Закрепвам, свързвам; виж "скачам" (със зн. на "скачвам"), с общ корен (khac) са; виж "ка". | кхача̀ти | खचति |
| качване | khacara | Птица, летене, слънце, облак (смисълът на тези думи е производен с височина); виж "качвам" и "ка". | кхачара̀ | खचर |
| качулка | cūlikā | Гребен на петел; връх; най-горната част на колона.
(Може би и "чул", б.а.) |
чууликаа | चूलिका |
| каша | Виж "късам". | |||
| кашлица | kāsikā | Кашлица, кашляне. | ка̀асика | कासिका |
| кашлица (2) | kāsa | Кашлица. | ка̀аса | कास |
| кашлица (3) | kapham | Кашлица с много слуз (kapha e "слуз, храчка"). | капхам | कफम् |
| кашлям | kāsate (kās) | Кашлям.
Б.а.: вероятно произходът има общо с kaṣa (कष) - простъргване, триене, надраскване (виж "късам"). |
каасате | कासते |
| каун (жарг.) | kaunṛtika | Извратен, зъл. | конритика или каунрътика | कौनृतिक |
| квас | kvatha | Отвара, екстакт; кипене. | кватха | क्वथ |
| кикотя | kakhati (kakh) | Смея се, осмивам. | ка̀хати | कखति |
| кинжал | khaṅga | Меч, scymitar, голям жертвен нож; рог от носорог; желязо. | кханга̀ | खङ्ग |
| кинжал (омоним) | kiñjala | Листата на лотоса или на Mesua ferrea. (И двете наподобяват острие на кама / кинжал / кания.)
Виж "кинжал". |
кинджальа | किञ्जल |
| кипвам, кипя | kupyati (kup) | Завирам (от гняв), ядосвам се, сърдя се. | ку̀пяти | कुप्यति |
| кир | kīrti | Мръсотия, кир. | кѝирти | कीर्ति |
| киша, разводнен сняг | kuśa | Вода. | ку̀ша | कुश |
| клада | kūlita | Изгорял, обгорен. | ку̀улита | कूलित |
| кладенец | kladīvat | мокър, влажен | кладииват | क्लदीवत् |
| клетва | Виж „колям“ и „кунем“. | |||
| клюм(в)ам, оклюм(в)ам | klāmati (klam) | уморявам се, изтощавам се | клаамати | क्लामति |
| ключ | kūcikā | Ключ. | ку̀учикаа | कूचिका |
| книга | kācanakin | Ръкопис, писание.
(Б.а.: Най-вероятно произхожда от कोचति kocati (kuc) - "пиша"; "свързвам", "огъвам" /; и "викам силно"/. Ако предположим, че думата има две съставки, първата от които е kācana (виж "кочан), следващата може би е: 1. Kiṇa किण - "царевица" 2. Kinārilipi किनारिलि - "вид писане" и наставката kin да се е получила вследствие на разгов. съкращение на kinārilipi /lipi е "писане, писмо, надпис/. 3. Думата може да произхожда и от: "нижа" /нанизани листове/, "каканижа" /"сричам" "говоря, изговарям", "редя дума след дума", "изказвам", "клеветя" и др. авторови интерпретации, или виж тълк. речници/) Виж "кочан". |
ка̀ачанакин | काचनकिन् |
| книга (2) | kācanaka | Нишка или лента, или обвивка, която обвързва или поддържа заедно пакет или куп от документи, или листа на ръкопис.
Виж "книга". |
ка̀ачанака | काचनक |
| книга (3) | Виж "знание", "знатен", "зная". | |||
| книга (4) | Виж "княз, княгиня (2)" | |||
| книга (5) | kānaka | Злато. | ка̀анака | कानक |
| княз, княгиня | Виж "хан". | |||
| княз, княгиня (2) | knasa | Блестящ. | knasа̀ | क्नस |
| колям, клах, клане (старобълг. "клати" - колям) | klathati (klath) | Убивам, наранявам. | кльатхати | क्लथति |
| кожа | kośa | 1. Обвивка; 2. Кофа; 3. Виж "кош". | ко̀ша | कोश |
| козина | ajina | Животинска кожа; ajikā अजिका - козичка, яре | а̀джина | अजिन |
| кокошка | kukkuṭa | Кокошка. | куку̀та | कुक्कुट |
| комин, вер. и от "камина" | dhūmin | Димящ. | дха̀мина или дхуумин | धूमिन् |
| кон | krānta | Кон. [На Тамилски е kONam (транслитерация Harvard-Kyoto)], от Cologne Online Tamil Lexicon.) | кра̀анта | क्रान्त |
| копая | Виж "кух". | |||
| копая (2) | kopayati (kup) | Клатя, разтръсквам, местя. | копаяти | कोपयति |
| коса | kaca | Коса, храст. | кача̀
кос (Н.) |
कच |
| кост | asthi | Кост. | а̀стхи | अस्थि |
| кофа | Виж "кожа". | |||
| кочан (от хартиени листове) | kācana | Нишка или лента, или обвивка, която обвързва или поддържа заедно пакет или куп от документи, или листа на ръкопис.
Виж "книга" и – (2) Предположение и за "колан". |
ка̀ачана | काचन |
| кочан (от хартиени листове) (2) | Виж "книга" и – (2). | |||
| кош | kośa | Кутия, съд. | ко̀ша | कोश |
| кошара | Виж кош. | |||
| кошер, пчелин | Виж кош. | |||
| кошмар | kaśmala | Уплаха; плахо; лош, мръсен. | ка̀шмальа | कश्मल |
| крава | kravya | Сурово месо. | кра̀вя | क्रव्य |
| крава (2) | gava | Крава. (Виж "говедо".) | гава̀ | गव |
| крадец | cora | Крадец. | чо̀ра | चोर |
| край | kārya | Завършен, направен, изпълнен. | ка̀аря | कार्य |
| крак | krama | Крак.
Виж и "ръка". |
кра̀ма | क्रम |
| кранта | krānta | кон | кра̀анта | क्रान्त |
| кратък, кратко | hrāsa | Съкращаване, намаляване, влошаване. | храаса | ह्रास |
| кратък, кратко (омоним) | krathana | Изрязване; клане, убиване; виж и "къртене". | кратха̀на | क्रथन |
| кратун(к)а | kṣīratumbī | Кратуна, кратунка (бутилкова тиква). | кшиирату̀мбии | क्षीरतुम्बी |
| крещя, крещене | kruṣṭa | Kряскане, викане, рев, плач. | кру̀ща | क्रुष्ट |
| крещя (2) | hrasati (hras) | Звуча.
{Hrasate (hras) има същото зн.; б.а.} |
храсати | ह्रसति |
| кроя̀ | Виж "къртя". | |||
| кръв | kravis | Кръв. | кравѝс | क्रविस् |
| кръг | sraj | Кръг, венец; верижка, носена на главата. (Също и: vṛtta, vartula, cakra, mandala) | срадж | स्रज् |
| кръпка | karpaṭa | Кръпка; виж "кърпа". | ка̀рпа.та | कर्पट |
| кръст, алт. тълк. | Виж „ръст“. | |||
| кръстосан, кръстоска | kṛṣṭaja | култивиран (за растение) (kṛṣṭa-ja)
कृष्ट kṛṣṭa озн. „обработваема земя“, „разоран“, „обработен“, „удължен“. |
кръщаджа | कृष्टज |
| Кръстьо, Христо, Кръстан,
алт. тълк. |
kṛṣṭi | учен човек, учител | кръщи | कृष्टि |
| кръцване (жарг. на "отрязване") | Виж "кратък, кратко", "къртене", "къртя". | |||
| крясък | hrāsa | Звук, шум. Виж "глас (2)". | храаса | ह्रास |
| Кубрат | ku
+ bhrātṛ |
Единствената дума с такъв изговор (कुभ्रातृ - kubhrātṛ) се превежда като неправдоподобното „лош (или „зъл“) брат“ (но кой родител би кръстил новороденото си дете по този начин?) По правдоподобно, изключвайки „лош, зъл“, „зъл дух", „ходя“, „викам“, „къде“, изглежда значението на първата сричка Ku, означаваща Земя (планетата Земя, б.а.) или другото значение – „едно“ (вер. в смисъл на „пръв, първи“, може би и „първороден“, б.а.); друго значение на ku – "добър". Kubhṛt कुभृत् кубхръти е „седем“. По мое мнение името е най-близко смислово с персийската کبریٰ kubrá, която означава "велик", оттам и името на сина на Кубрат, Кубер. | кубхраатр | कु
+ भ्रातृ |
| кукуряк, отр. цвете (остар. "кученце", "куча уста") | Виж "куче". | |||
| кула | kūla | Kупчина, купа̀, могила. | ку̀ульа | कूल |
| кунем (старобългарска диал. форма на „кълна̀“) | kuṇati (kuṇ) | Звуча, разговарям с; заболявам.
Официално възприетият глагол произхожда от „клет“ („нещастен“)(б.а.). Виж „колям“. |
кунати | कुणति |
| куп, купа̀, купчина | kapāla | Сбирка, множество, събиране; капак. | кaпа̀альа | कपाल |
| ку̀па, дълбока чиния | kapālaka | Ку̀па, чаша, капак. | кaпа̀альака | कपाल |
| курбан (чуждица) | Виж "чорба". | |||
| кусам, от Старобълг. "кушати" (ям) | kuṣati (kuṣ) | Разкъсвам, хапя. | ку̀шати
ку̀сати (Н.) |
कुषति |
| кутия | Виж "къща". | |||
| кутре | kṣudra | мъничък, дребен, нисък | кшудра̀ | क्षुद्र |
| кух | kūpa | Kух; дупка. | ку̀упа | कूप |
| кухина | kuhara | Кухина, дупка, пещера, ухо. | кухара̀ | कुहर |
| куц | kuṇḍa | куц, сакат | кунда | कुण्ड |
| куче | kukkura | Куче. (Думата "куче" е близка по зв. състав с कोचति kocati (kuc) - "викам силно".) | куккура̀ | कुक्कुर |
| куче (2) | jukuṭa | Куче. | джуку̀та | जुकुट |
| куче (диал. "пес") | bhaṣa | Куче. | бха̀ша | भष |
| къде | kadā | Къде. | када̀а | कदा |
| къде (2) | kū | Къде. | куу | कू |
| където | kutra | Където. | кутра̀ | कुत्र |
| къдрица, къдрав | kadruja | Змия (б.а.: вер. преобраз. в см., подобен на: "извит, огънат като змия") | кадру̀джа | कद्रुज |
| къдрица, къдрав (2) | kādraveya | Змия (б.а.: вер. преобраз. в см., подобен на: "извит, огънат като змия") | каадравѐя | काद्रवेय |
| кълка | kola | Бут, крак; хълбок. (Kuli कुलि е "ръка", б.а.) | ко̀льа | कोल |
| кървав | krūra | Кървав, наранен. | круура̀ | क्रूर |
| кърпа | karpaṭa | Дрипа, парцал; виж "кръпка". | ка̀рпата | कर्पट |
| кърпа (2) | kārpāsa | Памучен плат. | ка̀арпаса | कार्पास |
| къртене | kartana | Рязане, сечене. | картана̀ | कर्तन |
| къртя | kartati (kṛt) | Режа, насичам, разкъсвам, унищожавам; кроя̀. | картати | कर्तति |
| кършене | karṣaṇa | Нараняване, повреждане. | ка̀ршана | कर्शन |
| късам | kaṣati (kaṣ) | Търкам, надрасквам, стържа, наранявам, унищожавам. | каша̀ти
касатѝ (Н.) |
कषति |
| късам (2) | utkaṣati (utkaṣ) | Късам, изскубвам, разкъсвам. | уткашати | उत्कषति |
| късам (3)
(диал. форма – "кѝна, кѝнем") |
chinatti (chid) | Отрязвам, разделям, отделям, прекъсвам или причинявам прекъсване. | छिनत्ति | |
| късам (4)
(диал. форма – "кѝна, кѝнем") |
Виж „гънка; сгъвам“. | |||
| кътам, кътане (от "кът"; скривам /-не в някой кът) | kaitava | Измама, лъжа; измамен, лъжлив. | кайта̀ва | कैतव |
| къща | kūṭa | Къща, жилище, дом. | ку̀ута | कूट |
| къща (2) | kāṣṭha | Дърво, дървено парче, дървен материал. | кааща̀ | काष्ठ |
| къща (3) | kaṣṭa | Тежък, с голям труд. | каща̀ | कष्ट |
| къща (4) | kāṣṭhā | Слънце, слънцестоене, връх. | ка̀ащаа | काष्ठा |
| къща (5) | khastha | Стоящ във въздуха. | кхаста̀ | खस्थ |
| къща (6) | ka + sta | Виж "ка" и "ка" (2).
Виж "стоя, стоене" [и - (2)]. |
ка
ста |
क
स्थ |
| къща (7) | asta | Дом. | а̀ста | अस्त |
| Л | ||||
| лазя | liśati (liś) | Движа, отивам. Коренът liś (लिश्) означава "намаляване, смаляване" и е същият като на "лишавам". | лишати
лѝсати (Н.) |
लिशति |
| лазя, лазене | latā | Пълзящо растение. | лата̀а | लता |
| лазя, лежа,
лепя, лея, линея, лъ̀жа |
lāsyati, leṣyati,
lāpayati, lī́yate, lināti - всичките са с едн. гл. корен (lī) |
http://sanskrit.inria.fr/MW/224.html#liif1 | ||
| лай | rai | Лай, звук, шум. | рай | रै |
| лапане | lālāpāna | Смучене на пръста. | льаальаапа̀ана | लालापान |
| лапане | lapana | Уста, говорене. | лапана̀ | लपन |
| лашкане | lāsana | Движене насам-натам. | льа̀асана | लासन |
| лая | rāyati (rai) | Лая. | рааяти | रायति |
| легло | Виж "лежане". | |||
| лежа | leṣyati (lī) | Лежа, прилепвам се. | лешяти | लेष्यति |
| лежане | layana | Лежане, почивка; място за почивка. Laya – लय има същото значение. | ла̀яна | लयन |
| лек | laghu | Лек. | льа̀кху | लघु |
| леке | lekhā | Боядисване; рисунка, фигура [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.]. Думата е еднаква с lekhā - леха. | лѐкхаа | लेखा |
| лекота | laghutā | Лекота, бързина. | льа̀кхута | लघुता |
| лелея | виж „люлея (2)“. | |||
| лепя | lāpayati (lī) | Прилепвам. | лаапаяти | लापयति |
| лепя (2) | lepa | Мехлем, мазане, мазилка. | лѐпа | लेप |
| леха | lekhā | Бразда, линия, ивица. | лѐкхаа | लेखा |
| лизане | liha | Лизане, облизан; -ti - гл. със същото зн.; корен lih. | лѝха | लिह |
| лик | liṅga | Лик; образ (изображение – б.а.) на някакъв бог; идол. | линга | लिङ्ग |
| лик (2) (омоним) | likha | 1. Писане; 2. Виж "лича, личи". | лика̀ | लिख |
| ликуване | lekhana | Вълнение, стимулиране. | лѐкхана | लेखन |
| линея | līnayati (līnaya) | Разтварям, стопявам. | лиинаяти | लीनयति |
| листа, листо, лист | liṣṭa | Умален, намален; на Неп. значението на लिष्ट е "прикрепен, привързан, прикачен"; виж корена на "лазя". | лища̀
листа̀ (Н.) |
लिष्ट |
| лице | Виж "лик". | |||
| лича, личи (си) | likhita | Нарисуван / боядисан, надраскан, написан, скициран, начертан. | ликита̀ | लिखित |
| личинка | likṣā | Гнида. | лѝкшаа | लिक्षा |
| лишавам | liśyate (liś) | Намалявам, смалявам; виж същия корен на "лазя". | лишяте | लिश्यते |
| лодка | roka | Лодка (ако приемем обичайното преминаване на „р“ в „л“).
Най-вероятно „лодка“ произхожда от „ладия“ (или обратното). |
рока | रोक |
| лопата | Виж "лупам, хлопам". | |||
| лопата (2) | Виж „ров“ ("р/л, л/р"). | |||
| лош | lūha | Лош. | лууха | लूह |
| лупам, хлопам, удрям | lopayati (lup) | Чупя, удрям, унищожавам; в др. източници и като: lumpam, lopaṃ. | лопаяти | लोपयति |
| лъв | lava | Разкъсващ (на парчета), унищожаващ, убиващ. | льа̀ва | लाव |
| лъв (2) | kravyāda | 1. Лъв; 2. Месоядно животно. (Виж "крава" и "кръв".) | кравяада̀ | क्रव्याद |
| лъжа̀ | lajjā | Срам; причиняващ срам; раздразнение, неудобство. | ладжа̀а | लज्जा |
| лъка | Виж "леха". | |||
| лъскав, лъщящ, лъч | lasa | Блестящ. | ласа̀ | लस |
| лъскав, лъщящ, лъч (2) | rāj | Лъчист, блестящ. | раадж | राज् |
| лъч | roci | лъч | рочи | रोचि |
| лъщя, излъчвам | lasati (las) | Лъщя, блестя, блесвам. | льасати | लसति |
| лъч (2) | ruchi | Светлина, блясък;
ruciḥ रुचिः означава "лъч". |
ручѝ | रुचि |
| лъчение, излъчване | Виж "око (4)" | |||
| любов | Виж "любя". | |||
| любя | lubhyati (lubh) | Желая (силно; с нетърпение), копнея, обърквам, обезпокоявам, примамвам. | любхяти | लुभ्यति |
| люлея | lolati (lul) | Движа се насам - натам [б.а.: може би и в см. на "люлея" (?)], въртя, обърквам. | льольати | लोलति |
| люлея (2) | lelāyati (lelāya) | клатя, треперя, местя напред-назад | лелаая | लेलायति |
| люпя | Виж "лупам, хлопам". | |||
| М | ||||
| Магда, име, алт. тълк. | maugdha | Невинност, чар, красота. | мо̀гдха | मौग्ध |
| мажа | Виж "размазвам". | |||
| маз, мазило | Виж "мозък". | |||
| мазе, маза | majjan | Слизам; долу; омоним е на "мозък" според информацията във Wiktionary | маджа̀н | मज्जन् |
| майка | mayukha | Лъч, блясък, пламък. | маю̀кха | मयूख |
| майка | mātṛ | Майка; Земята; въздух. | ма̀атри | मातृ |
| Малин, име | mālin | Коронован, увенчан, украсен, цветар, градинар. | ма̀алин | मालिन् |
| малина, малини | malina | Оцветен. | малѝна | मलिन |
| малко, мъничко | manāk | Малко. | мана̀ак | मनाक् |
| Манаси, Манасиев (алт. тълк.) | Виж „монах“ и „ум“. | |||
| мангал, открита печка на въгли - ща, барбекю
(омоним) |
mangala | 1. Името на планетата Марс, от Марс / марсиански, [б.а.: и марсианец (?)], куркума, късмет, щастие; 2. amaṅgala अमङ्गल – неприличен, зъл, болен, лош късмет. | мангаля̀ | मङ्गल |
| мангал, открита печка на въглища, барбекю(омоним) (2) | maṅgula | Зъл, лош; грях.
Други омоними: 1. Българската дума „махам, махане“ 2. Английската mangle - „развалям, изопачавам, обезобразявам“ (етимология: https://en.wiktionary.org/wiki/mangle#Etymology_1); mange - „краста“; разг. mongler – крадец и т.н. - разг. от: https://www.urbandictionary.com/define.php?term=Mongler |
мангульа | मङ्गुल |
| Мануш, алт. тълк. | Виж "мъж (2)". | |||
| мараня | maraṇa | Смърт, мор. | марана̀ | मरण |
| мас | Виж "месо". | |||
| мас (2) | vasā | Мас, мозък. | ва̀саа | वसा |
| маса, тегло | masa | Тегло, мярка. | маса̀ | मस |
| масур / -и, на косата | māsurī | Брада. | ма̀асурии | मासुरी |
| математика, алт. значение | matimat | Умен, мъдър. | матимат | मतिमत् |
| махам | makhati (makh) | Отивам, движа. | макхати | मखति |
| мачкане | mathitṛ | Смачкване, унищожаване. | матхитръ | मथितृ |
| Мая, Майа, име | мая, ензим, по специално се отнася за ензима ксантин оксидаза | Виж "омайване, омая". | ||
| маяк, морски фар | mayukha | Лъч, блясък, пламък. | маю̀кха | मयूख |
| мед, пчелен | mada
madhu |
Mед. (Виж "пчела".) | мада̀
мадху̀ |
मदा
मधु |
| мелене (жарг. "меляне"), смилане | malana | Смилане, раздробяване. | мальана | मलन |
| меня̀, сменям | mīnāti (mī) | 1. Променям, сменям; 2. Със същия корен (mī) е образуван и глаголът mayati (मयति) – отивам, движа се. | миина̀ати | मीनाति |
| месец | māsa | Месец. | ма̀аса | मास |
| месец (луна), месечина | māsa | Месец (луна), месечина. | ма̀аса | मास |
| месо | mās | Месо, плът. | ма̀ас | मास् |
| месо (2) | māṃsa | Месо, плът. | ма̀амса | मांस |
| месо (3) | meṣa | Овца, овен. | мѐша | मेष |
| меся, смесвам (разг. - "мешам") | miśraṇa | Смесване, смес, допълнение. | мишрана̀ | मिश्रण |
| метене | Виж "мятане". | |||
| мечка, мечок | mecaka | Тъмнина, чернота, черен. | мѐчака | मेचक |
| мигам | mīlati (mīl) | Намигам. мигам, затварям очи. | миильати | मीलति |
| мигам, мижа | miṣati (miṣ) | Мигам, намигвам. | мишати | मिषति |
| миене | majjana | Миене, къпане. (Омоним на още няколко отбелязани тук думи.) | маджа̀на | मज्जन |
| мѝжа (затварям очи) | Виж "мигам". | |||
| миро̀ (омоним) | Виж "море". | |||
| минавам | Виж "меня̀, сменям". | |||
| мишка | mūṣikā | Мишка, плъх. | му̀ушика | मूषिका |
| мишка (2) | mūṣaka | Мишка, плъх. | му̀ушака | मूषक |
| мишци, мишници, мускули | kṛmiśukti | Мускул.
Виж „снага, снажен“. |
кръмишукти | कृमिशुक्ति |
| мия | majjati (majj) | Къпя. | маджа̀ти | मज्जति |
| млад | laḍaha | Красив, приятен. | льа̀даха | लडह |
| млад, малък (2) (омоним) | mālatī | девица, мома | маалатии | मालती |
| мнение | manas | Мнение, мисъл, вярване, идея; въображаем. | ма̀нас | मनस् |
| мога | magha | Мощ, сила; богатство, благосъстояние (б.а.: "можене"). | магха̀ | मघ |
| мозък | majjā | Мозък (костен). (अमज्जक amajjaka /a-majjaka/ озн. "без мозък".) | маджа̀а | मज्जा |
| монах | Виж „ум“. | |||
| морда | mūrdhan | Глава, чело, череп. | му̀урдан | मूर्धन् |
| море | mīra | Море; питие, напитка. | мѝира | मीर |
| мошеник, мошеничество | muṣ | Кражба, грабеж, отнемане, унищожаване. | муш | मुष् |
| мошеник, мошеничество (2) | miṣa | Фалшива външност [(б.а.: и самоличност (?)], измама. | миша̀ | मिष |
| мощ, можене | maha | Мощен, силен, изобилен. (Б.а.: предполагам, че може да е допирна с "мъж" /виж и "мога"/.) | маха̀ | मह |
| мра, умирам | mriyate (mṛ) | Умирам. | мрѝяте или мърѝяте | म्रियते |
| мразене, омраза | mrakṣya | Враждебност, неприязън. | мъракшя | म्रक्ष्य |
| Мусала | musalaka | Име на мистична планина, свързана с живота на Буда.
Б.а.: засега съществуват само недоказани предположения за името на връх Мусала, напр., че името идвало от Арабски. |
мусальа̀ка | मुसल |
| Мусала (2) | musala | 1. Мандало на камбана;
2. Епитет на Баларама и Баладева. 3. боздуган, каквато е формата на връх мусала. |
му̀сальа | मुसल |
| муцуна, муцунка / муцка | mukha | Уста, лик, лице, муцуна; англ. muzzle. | мукха̀ | मुख |
| мъгла | meghaḥ | Мъгла, облак. | мьегха̀ | मेघः |
| мъдо, мъде | madā | Семенна течност, сперма, похот, страст. | мада̀а | मदा |
| мъдър | Виж „памет“. | |||
| мъж | manuja | Мъж. | ма̀нуджа | मनुज |
| мъж (2) | mānuṣa | Мъж, човек. | ману̀ша | मानुष |
| мъзга, гъста течност | Виж "мозък". | |||
| мъка | mūka | Нещастен. | му̀ука | मूक |
| мълчалив, млък | mūka | Мълчалив, ням. | му̀ука | मूक |
| мънисто | maṇi | 1. Бижу, кристал, перла; 2. maṇisopāna मणिसोपान – верига от златни мъниста. | ма̀ни | मणि |
| мърдам | mṛdnāti (mṛd) | Преминавам, стъпвам, удрям, докосвам, преодолявам, надминавам. | мръднаати или мриднаати | मृद्नाति |
| мъртъв | martavyam | Мъртъв. | мъ̀ртавям | मर्तव्यम् |
| мъртъв (2) | mṛta | Мъртъв, унищожен. | мрѝта | मृत |
| мътене | matya | Търкаляне; мъчителен. (В др. смисъл може да се тълк. и като: оран и валцуване.) | ма̀тя | मत्य |
| мътене (2) | Виж "майка". | |||
| място | stha | Място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред. | ста | स्थ |
| мятане | mita | Хвърляне, хвърлен. | мѝта | मित |
| Н | ||||
| навиване, отвиване, завиване, подвиване, повиване, свиване
(вер. произх. от бълг. корен "вит" или "вия /се/", б.а.) |
vivāna | Вплитане, усукване, плетене. | вива̀ана | विवान |
| надежда, надяване | nadhas | Помощ, убежище. (Също и nādhas नाधस्, както и nātha नाथ, според sanskrit-lexicon.uni-koeln.de) | надхас | नधस् |
| надежда, надяване (2) | nāthita | Молба, искане и търсене; нуждаещ се от помощ, притиснат, по(д)тиснат. (Б.а.: този смисъл е при условие, че се разграничим от предполагаемия вероятен корен "давам". Може да има общо с "найда(м)" - остар. диал. форма на "намирам", или може би дори – на "търся".) | натхита̀ | नाथित |
| надяване, надявам, надяна /остар. диал. – "надена", "наденяне"/ | naddha | Закачен, събран, вързан, оборудван. | надха | नद्ध |
| надявам се | nādhate (nādh) | Търся помощ; моля. (Б.а.: "надявам /надяна, надена/", разбира се, има различно значение/.) | наадхате | नाधते |
| надничане, заничане, вничане (остар. жаргон) – взиране, вникване | niśā | Зрение. (Би трябвало коренът тук да е глаголът "никна" /Виж "никна"./, като оставам обаче с леко съмнение за "заничам", може би – "надничам / надниквам през", определени съчетания с "вникнах" /напр. "вътре в", "през", "се в"/, "проникновение" /преносният смисъл на "проникване"/. Възможно е и да са омоними.)
Niśāna निशान означава "наблюдение", "възприемане". |
нѝшаа | निशा |
| наказание | kaśā | Камшик. | каша̀а | कशा |
| натъртвам | truṭati (truṭ) | Чупя, разкъсвам. | трутати | त्रुटति |
| натъртвам (2) | tṛhati (tṛh) | 1. натъртвам
2. разбивам, смачквам Tarhayate (tṛh) има същия смисъл (б.а.) |
тръхати | तृहति |
| натъртване | Виж "трус, трошене" | |||
| не | na | Не. | на | न |
| небеса | nabhasa | Небеса, небе, океан. | набхаса̀ | नभस |
| невеста (невяста) | naivāsikā | 1. Божествена обител.
2. Интерпретация чрез Старобългарски: „неводена (не е водена) (досега от мъж – б.а.)“ или „незнаеща“, може би и „непознаваща“ или „непознавана (досега от мъж – б.а.)“, или: "такава, която все още не е веща (знаеща); невежа". |
неваасикаа или найваасикаа | नैवासिका |
| невеста (2) | niveśya | Въвеждане; оженен. | нивешя | निवेश्य |
| невеста (3) | navasthāna | Буквално: "имащ (винаги/всякога) ново място (?)". (Monier Williams не е съвсем сигурен в превода.)
2. "Вятър(ът)"; нестабилен, имащ фриволно поведение (avasthā अवस्था е "стабилен", б.а.). |
навастхаана | नवस्थान |
| невеста (4) | niveṣṭa | Капак, плик. Niveṣṭana निवेष्टन означава "покриване, опаковане, обличане" (в случай, че я приемем като синоним на "булка" /вероятно от "було"; а защо не и обратното/). | нивеща | निवेष्ट |
| негов, неин, присъщ | naija | Негов, неин, собствен. | недза̀
нѐй (Н.) |
नैज |
| нежност | snaigdhya | Нежност; привързаност | снайгдя или снегдя | स्नैग्ध्य |
| ни- (представка) | ni | 1. Надолу, обратно, в, в рамките на;
2. Пред съществителни има значение на отрицание или липса (напр. "без"). (Б.а.: и двете значения едва ли са валидни за всички думи с тази представка.) |
ни | नि |
| никна | nikhanati (nikhan) | Издигам, изправям /се/, пробивам /със стрела/. | никханати | निखनति |
| нисък, ниско | nīca | Нисък, ниско. | нѝича | नीच |
| нищо | nāsti | Нищо, несъществуващ. | на̀асти | नास्ति |
| нов | nava | Нов. | нава̀ | नव |
| ноздра | nasra | Ноздра. | насра̀ | नस्र |
| нокът | nakha | Нокът. | накха̀ | नख |
| нос | nāsā | Нос. | на̀асаа | नासा |
| нося | Виж "садя". | |||
| нощ | niś
nakta |
Нощ. | ниш
накта̀ |
निश्
नक्त |
| нужда | nuda | Натискане, тласкане, отпътуване, прогонване; виж "принуда" и "принуждавам, принудя". (Б.а.: в други случаи "нужда" може да се тълкува като "желание за".) | нуда | नुद |
| О | ||||
| обвит | vita | Обвит, покрит. | вѝта | वीत |
| обожаване, обожание | bhajana | Обожание, поклонение, преклонение; (2) bhajati - глагол със същото значение | бха̀джана | भजन |
| обожавам | bhajati | Покланящ се; преклонения, боготворения. | бхаджа̀ти | भजति |
| обръщам | bhṛṇāti (bhṝ) | Изкривявам. | бхринаати | भृणाति |
| обръщане, обърнат, обратен | bhrānta | 1. Обърнат, завъртян
2. Объркан или (букв.) "объркан в ума", сбъркан Виж "блудница"; виж "въртене". |
бхраанта | भ्रान्त |
| обувка | 1. Със значение на "обвивка" (виж "на-виване" и "обвит"; 2. Виж "бутам". (б.а.) | |||
| овца | avika | Овца. | а̀вика | अविक |
| овца (2) | avi | Овца. | а̀ви | अवि |
| огласям, прогласям, възгласям, пригласям | hlasati (hlas) и (hras) | Звуча.
Б.а.: за съжаление няма почти никаква допълнителна информация за думата (също и като съчетание в сл. думи), за да се свърже с "глас" (виж). Производните на корена hras (и думата hrāsa) който е идентичен с hlas, обаче могат да бъдат изтълкувани като сходни, например с "крещя" (виж "крясък", "крещя"-2, но и – "кратък", "съкращавам"), освен че може и да е имало трансформиране между "р" и "л". |
хльасати | ह्लसति |
| огън | agni | 1. Огън; богът на огъня Агни; 2. Произх. на думата "агне" може да има общо с това, че богът Агни язди червен овен (пон. и козел), а в някои миниатюри - и агне, б.а.
3. Близко с "огъвам, огънат". Пламъците най-често имат и се изобразяват в огъващи се, змиевидни форми. |
агнѝ | अग्नि |
| огън (2) | yajña | Жертвоприношение, огън, преданост. | ягня̀ | यज्ञ |
| озарявам | Виж "зар". | |||
| око | go | Око. | го | गो |
| око (2) | akṣi | Око, очи. | а̀кши | अक्षि |
| око (3) | tāraka | Око. | та̀арака | तारक |
| око (4) | locana | 1. Око, очи
2. Осветяване, блесване |
льочана | लोचन |
| омайване, [омая (същ.)] | māyā | 1. Мъдрост, свръхестествена сила, магия; 2. Името на майката на Буда;
3. Виж зн. на "майка". |
ма̀аяа | माया |
| опак (прил.) | apāka | Разположен отстрани или отзад; отдалечен. | апа̀ака | अपाक |
| опасвам, препасвам | pasati (pas) | Връзвам, обвързвам, стягам; виж и "пояс, препаска". | пасати | पसति |
| орис, орисване | Виж „уроки, уричане“. | |||
| оръжие | ruja | Счупване, смачкване, разрушаване; болка. | руджа̀ | रुज |
| оскъден | kadarya | Оскъден, стиснат, скъпернически, малко. | кадаря̀ | कदर्य |
| оставен, оставяне | asta | Напуснат, изоставен, отделѐн; изчезване. | аста | अस्त |
| острие, остър | astra | Стрелка, оръжие, меч, остен, бодил;
śastra शस्त्र е "нож". |
а̀стра | अस्त्र |
| отвара | Виж произхода на "варя". | |||
| отварям, затварям, притварям | Виж "двер, двери". | |||
| отвор | dvāra | Проход, път, вход, врата. | дваара̀ | द्वार |
| отивам | eti (i) | Отивам, идвам, връщам се; пристигане. | ѐти | एति |
| оттатък / -а | tataḥ | Оттам, натам; виж "там". | та̀таха | ततः |
| отървавам, отърва | turvati (turv) | Спасявам, помагам да победи. | турвати | तुर्वति |
| П | ||||
| падам | padyate (pad) | Падам. | падяте | पद्यते |
| падам (2) | patati (pat) | Падам, скачам (но и – "летя"). | па̀тати | पतति |
| пазач | pālaka | пазач, защитник.
Може би все пак „палач“ има нещо общо с думата, въпреки че са антоними. |
паалака | पालक |
| пазя | pāti (pā) | Пазя, защитавам, наблюдавам, гледам, следвам.
Със същия корен и значение са и: pāsati, pāsyati. |
паати | पाति |
| пазя | pālayati (pāl) | охранявам, пазя, защитавам. | паалаяти | पालयति |
| Палада (омоним) | palada | Месояден. | пальа̀да | पलाद |
| палач | Виж "пазач". | |||
| палене | palita | Палене, нагряване, горене. | палѝта | पलित |
| палка | phalaka | дъска, острие. | пха̀лака | फलक |
| папане (жарг. форма на "хранене") | papāna | Смукане / смучене, гълтане (виж производните на корена pā). | папаана̀ | पपान |
| памет | mati | Памет, съзнание, мисъл, спомен. | ма̀ти | मति |
| парирам | pariyāti (pariyā) | защитавам, пазя; отбягвам, избягвам, заобикалям | париаати | परियाति |
| парче | prahata | Нарязан на парчета, изрязан. | прахата | प्रहत |
| патица | śāpaṭika | Паун. (Б.а.: а може би – от специфичните звуци, които издава птицата.) | шаапа̀тика | शापटिक |
| патица (2) | Виж „птица (2)“ | |||
| патък (остар. синоним на "чехъл") | pādukā | Чехъл / пантоф; обувка. [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.] | паадукаа | पादुका |
| патя, изпатя, изпатвам си (също и жарг. "опатквам") | pāṭayati (paṭ) | Премахвам, разрушавам, изкоренявам, чупя, разцепвам. | паатаяти | पाटयति |
| педя (диал. - "пѐда") | pada | Стъпка, крачка. (Б.а.: padyā पद्या озн. "стъпки", а една педя е равна на дължината на стъпалото.) Виж "пета̀". | педа̀ | पद |
| пейка | phalakī | пейка. | пха̀лакии | फलकी |
| пека, печене | āpāka | Печене; фурна. | а̀апаака | आपाक |
| пелена (омоним) | pelinī | Зелка. | пелѝнии | पेलिनी |
| пелин (омоним) | pelin | Кон. | пелѝн | पेलिन् |
| перо, перна̀т | parṇa | Перо. | парана̀
парна̀ (Н.) |
पर्ण |
| пета̀ | pāda | Крак, стъпка. Виж "педя". | па̀ада | पाद |
| Петър, алт.тълк. | paṭara | Слънчев лъч. | патара̀ | पटर |
| печене | pacana | Печене, готвене, огън. | пача̀на | पचन |
| печурка | pecur | Печене, готвене. | печур | पेचुर् |
| пеш, пеша, ходя пеш | pesati (pes) | Отивам, движа, ходя. | песати | पेसति |
| пиво | Виж "вода (4)". | |||
| пиене | pīti | Пиене. | пѝити | पीति |
| пита, питка | pitu | Храна. | пѝту | पितु |
| пита, питка (2) | piṇḍa | "Дневен хляб" (букв.), храна, прехрана, парче. | пинда | पिण्ड |
| пита, питка (3) (и чужд. „пица“) | piccaṭa | Питка. | пичата | पिच्चट |
| питателен | Виж "пита, питка". | |||
| питие | pitu | Питие. | пѝту | पितु |
| питие (2) | pītha | Питие, вода. | пита | पीथ |
| пиша | piśyate (piś) | Издълбавам, оформям, приготвям. | пишяте | पिश्यते |
| пия | pīyate (pā) | Пия. | пиияте | पीयते |
| пиян | pīta | Пиян. | пѝита | पीत |
| плавам | plavate (plu) | Плавам, плувам, къпя, измивам, заливам. | плавате | प्लवते |
| плаване | plava | Плаване, плуване. | пла̀ва | प्लव |
| плака | Виж "плоча". | |||
| плакат | phalaka | картина, кора, листо | пхалака | फलक |
| плащам | phalati (phal) | давам, получавам, подарявам, добивам, успявам.
Виж „плод“ и „плодя“ |
пха̀лати | फलति |
| плод | phalatā | плод, плодов, състояние на плода.
फल phala - „плод“, „награда“, „печалба“, „продукт“. Също, предполагаемо близка по изг. и зн. със "салата". |
пха̀латаа | फलता |
| плодя, оплождам | phalati (phal) | Оплодявам /-ждам/ (от това значение вероятно произхожда и чуждицата „фалос“ /извинявам се, че за пореден път се абстрахирам от публ. източници/ ,б.а.; виж „плод“ и „плащам“). | пха̀лати | फलति |
| плоча | phalaka | плоча | пха̀лака | फलक |
| плюскам (жарг. синоним на „ям“) | pluşṇāti (pluṣ) | Пълня, изпълвам, поръсвам. Виж "празнувам". | плюшнаати | प्लुष्णाति |
| плюя (жарг. "плювам") | Виж "плавам". (Естествено, "плюя" - от "плюнка") | |||
| плява | palāva | Плява. | пальа̀ава | पलाव |
| плячка | phala | плячка | пха̀ла | फल |
| победа (и като гл.: "побеждавам" / "победя") | Виж "беда" [и - (2)]. [("По", "донасям, нанасям, причинявам" и значенията на "беда" [и - (2).] | |||
| поганец | pogaṇḍa | Деформиран.
"Поганец", освен възприетия народен израз за "плъх", има омоними, преведени в Италийско-Латино-Илирийския речник, на отец Арделио делла Белла, като "неверник, неверници, неверничество" ("погано, погани, поганство"). Речникът е изд. през 1728 г. (преизд. екз. в "Гугъл книги" е от 1785), когато поради политически и етнически причини, както и поради икономическите връзки на тогавашна Европа и Русия с османо-турците, лингвистите в голяма степен са отричали съществуването на българите (тогава поробени) и българския език. |
по̀ганда | पोगण्ड |
| помнене, спомен, запомняне | Виж „мнение“ и „памет“. (Засега се въздържам за "помен", б.а.) | |||
| помня | manati (mnā) | Помня, повтарям си наум.
Виж „мнение“ и „памет“. |
манати | मनति |
| поражение | parājaya | Има двояк превод:
"поражение, загуба" (за изгубилия); "победа, завоевание" (за спечелилия), също както "аз поразих" (победих) и "поразиха ме" (победиха ме). |
парааджа̀я | पराजय |
| поръсване | Виж „пръска, пръскане“.
Виж зн. на "роса". |
|||
| пояс, препаска | pāśa | Връзка, въже. | па̀аша | पाश |
| пра-, про- (представки) | pra | Напред, в предната част; далеч; прекомерно много; много. | пра | प्र |
| прав | pravat | Височина, издигане; виж "изправям се". | пра̀ват | प्रवत् |
| правене | pravṛtti | Активност, заетост, усилие, ползване. | пра̀вритти или праврътти | प्रवृत्ति |
| праг | praga | Преди, предишен, предидущ. | пра̀га | प्रग |
| празнувам, алт. тълк. | praśnāti (prāś) | Наслаждавам се; ям. (Б.а.: Едва ли има някой, който не знае откъде произхожда думата "празник" в езика ни.) | прашнати | प्रश्नाति |
| прасе | pṛṣat | Петнист, на петна; пъстър
И сега често прасетата имат петниста кожа, остатък от окраската на дивия им прародител. Има същата транскрипция като „пръска, пръскане“. Може и да се опитам да направя далечен паралел с "прашен, поръсен с прах". |
пръшат | पृषत् |
| прасе (омоним) | Виж "праскане". | |||
| прасец | prasṛtā | Крак. | прасрътаа | प्रसृता |
| праскане (жарг. в прен. см. на "хранене") | prāśaka | Ядене, хранене; който се храни. | пра̀ашака | प्राशक |
| праскане (жарг. "чупене, трошене") | prasara | 1. Бой, борба, битка, война; 2. Разпространие, разширяване 3. Поток, наводнение (виж "пръска / -не" и корена ѝ). | прасара̀ | प्रसर |
| праскова | prasava | Раждане, потомство, плодове. | прасава̀ | प्रसव |
| прах | parāga | Прах. | параага̀ | पराग |
| прах (2) | Виж "парче". | |||
| прашам, прашуване,
прашане, прошение (от Старобългарски) |
praśna | Въпрос, запитване. | прашна̀ | प्रश्न |
| прашам | pracchayati (prach) | Питам; моля. | прашаяти | प्रच्छयति |
| прашам (2) | prayācati (prayāc) | Моля, моля някого за; искам, да поискам. | праяачати | प्रयाचति |
| прегръщам, прегърна
(омоним) |
gṛhṇāti (grah) | вземам, придобивам, улавям; виж и "горене";
и разбира се, че "прегръщам" идва от "прегръдка" (б.а.: "пред гърдите) |
гръхнати | गृह्णाति |
| превъртане | parāvarta | Връщане, завъртане. Виж "въртене". | парааварта | परावर्त |
| превъртане (2) | parāvṛtti | обръщане, превъртане. Виж "въртене". | параавръти | परावृत्ति |
| прелест | Виж "лъскав, лъщящ". | |||
| пречка | Виж "причина". | |||
| принуда | praṇuda | Принуда, прогонване, плашене. | прану̀да | प्रणुद |
| принуждавам, принудя (остар. диал. "нудя") | praṇudati (nud) | Букв.: "натискам / притискам някого да направи нещо" (б.а.: "принуждавам"); възбуждам.
Виж "нужда". |
прану̀дати | प्रणुदति |
| причина | prācīna | 1. Предишен, споменат по-рано; преди; стар, древен; ѝзточен
2. Ограда,стена |
праачиина | प्राचीन |
| приятен | priyatā | Приятен, скъп, обичан. | прията̀а | प्रियता |
| провокирам | pravakti (pravac) | Уча (някого), говоря. (Б.а. може би и в смисъла на "приучвам" или "подучвам". В Българския значенията са разнообразни, но близки смислово помежду си.)
Виж "вик" и "викам". Сходно и с "провиквам се" и с "прозвуча(вам)". Pravacanīya प्रवचनीय е учител. |
правакти | प्रवक्ति |
| простор | prastara | Равнина, поле, плосък връх. | прастара̀ | प्रस्तर |
| простирам (се) | stīryate (stṛ) | Разпространявам, разпръсвам. | стииряте | स्तीर्यते |
| простота | prastuta | Начало, начинание; започнат. | прасту̀та | प्रस्तुत |
| пространство | Виж "простор". | |||
| прося | Виж "прашам". | |||
| протест | pratiṣṭha | Съпротива; известен.
Някои от значенията на глагола pratiṣṭhati, с корен प्रतिष्ठा pratiṣṭhā (prati+ṣṭhā), са: „съпротивлявам се“, „устоявам“, „противя се“. |
пратистха | प्रतिष्ठ |
| прошка | prasāda | Милосърдие, снизхождение / снизходителност, помощ, благоволение. | праса̀ада | प्रसाद |
| пръв | pūrva | Пръв, предишен, предшеств(ув)ащ; по-рано; стар. | пу̀урва | पूर्व |
| пръдня, пърдя | parda
pardate (pard) |
пръдня
пърдя |
парда̀
пардате |
पर्द
पर्दते |
| пръска, пръскане | praseka | Поръсване, изливане, изтичане. Б.а.: вероятен корен - rasa रस; виж "роса". | прасѐка | प्रसेक |
| пръска, пръскане (2) | pṛṣat | Капка вода (пръска, б.а.), пръскане, поръсване;पृषत् pṛṣat е дъжд. | пръшат | पृषत् |
| пръскам (с течност) | pruṣṇoti (pruṣ) | Пръскам, къпя, овлажнявам. (Виж и "ръся".) | прушно̀ти | प्रुष्णोति |
| пръскане | praseka | Изтичане, изпускане, изливане, поръсване. (Виж "ръся".) | прасѐка | प्रसेक |
| пръст (земя) | pratiṣṭhā
pṛthivī pratyaya pratiṣṭhāna pārthiva |
почва, земя | пратистхаа
прътхивии пратяя пратистхаана паартхива |
प्रतिष्ठा
पृथिवी प्रत्यय प्रतिष्ठान पार्थिव |
| пръст, пръсти | pṛṣṭi | Докосване, контакт; лъч; ребро. | пръ̀шти | पृष्टि |
| пръст, пръсти (2) | prasṛta | 1. Разтегнат, опънат, дълъг, удължен; 2. Длан | прасрѝта | प्रसृत |
| птица | paṭāka | Птица. | патаака | पटाक |
| птица (2) | pitsat | Птица. | пѝтсат | पित्सत् |
| птица (3) | pika | Птици. | пѝка | पिक |
| пчела | madana | Пчела. (Виж "мед") | мадана̀ | मदन |
| пъкъл | pākala | 1. Огън, пожар; 2. Б.а.: буквален превод - "доста черен"; 3. Вятър. | па̀акала | पाकल |
| пълен | pūrṇa | 1. Пълен, изпълнен, пълнота;
2. Вода; съд, пълен с вода; 3. Изобилие. |
пу̀урна | पूर्ण |
| пълзя, полазвам | виж "лазя" | |||
| пъп | kūpī | 1. Пъп
2. Малък кладенец |
ку̀упии | कूपी |
| пържа | bharjati (bhṛj) | Пържа | бхаргати | भर्जति |
| пържа (2) | pruṣ | Горя. | пруш | प्रुष् |
| път | patha | Път. | патха̀ | पथ |
| пътник | pathika | Пътник. | па̀тхика | पथिक |
| пяна | phena | Пяна; също и "слюнка". | фѐна
пьен (Н.) |
फेन |
| Р | ||||
| работа | rabhodā | Отдаване или прилагане на сила. | рабху̀да | रभोदा |
| Рада, Радка, алт. тълк. | виж "радост" | |||
| радвам (се) | rādhyati (rādh) | Успявам, просперирам. | ра̀адяти | रध्यति |
| радост | rāddha | 1. Щастлив, успешен; късмет
2. rāḍhā (राढा) - красота, разкош, великолепие |
ра̀адха | राद्ध |
| радост (2) | rādhas | Благосклонност, милосърдие; свобода, успех; виж и rāddha | ра̀дхас | राधस् |
| раждам | prajāyate (prajan) | Раждам. | праждааяте | प्रजायते |
| раждам (2) | ājāyate (ā- jan) | Раждам. | ааджааяте | आजायते |
| раждане | prajana | Раждане. | праджана | प्रजन |
| размазвам, смачквам, смазвам, правя на пихтия, правя (го) мазало (в прен. смисъл - "унищожавам") | majjayati (majj) | Загивам, разрушавам; виж "мозък" (б.а.: вер. в см. на "правя на маз/с/ / мозък"). | маджаяти | मज्जयति |
| разтървавам | Виж "вървя". | |||
| Рай | rayi | Богатство, съкровище. | раѝ | रयि |
| Райчо, Райна, алт. тълк. | Виж "Рай" и "лъскав, лъщящ, лъч". | |||
| рак | karka | рак | карка | कर्क |
| рана | vraṇa | Рана, възпаление. | варана̀ или врана | व्रण |
| рана (2) | rana | [Б.а.: последствие, съотв. – нараняване, от / при (?)] битка, война, конфликт | ра̀на | रण |
| рана (3) | arani | Болка. | аранѝ | अरणि |
| рев | rava | Рев, плач, вик, вой. | рава̀ | रव |
| рева | ravoti (ru) | Пея, възхвалявам, буча, рева. | равоти | रवोति |
| ред | ṛta | Правилен, подходящ; твърд ред, закон, правило. | рта | ऋत |
| редовен, порядъчен | ṛtāvan | Спазващ реда, редовен; благочестив; свят. | рътааван | ऋतावन् |
| режа | reṣati (riṣ) | Разрушавам, наранявам, унищожавам, навреждам. | решати | रेषति |
| режа | riśati (riś) | кастря, отрязвам | ришати | रिशति |
| режа, срязвам | hrasati (hras) | Смалявам се, намалявам се („смален съм, намален съм“ – ориг.). | храсати | ह्रसति |
| река | rakhati (rakh) | Движа, отивам. | рахати | रखति |
| река (2) | raya | речен поток; бързина | рая | रय |
| реч | reca | Издишване. | реча̀ | रेच |
| реч (2) | ṛc | 1. Свещен стих на възхвала към някакво божество
2. Свещен текст 3. ṛca ऋच ръча - стих, свещен стих |
ръч | ऋच् |
| реча̀ (остар. форма на гл. "река", "казвам"), изричам | recayati (ric) | Издишвам, изпускам. | речаяти | रेचयति |
| рѐша, рѐшене | Виж "рязане" и "режа". | |||
| решето, решетка | Виж "рѐша, рѐшене". | |||
| ридание, ридая | roda
rodana |
Плач, ридание | ро̀да
ро̀дана |
रोद
रोदन |
| риж, рижав | Виж "ръжда, ръждив". | |||
| Рим | roma | Дупка, кухина; вода. | рома | रोम |
| рисунка, рисуване | kṛṣṭi | рисунка, рисуване, чертеж | кръщи | कृष्टि |
| ров | ropa | Дупка, цепка. | ропа | रोप |
| рог, рога | śṛṅga | Рог, рога. | шръ̀нга | शृङ्ग |
| род | rodha | Покълване, отглеждане, нарастване. | ро̀дха | रोध |
| род, раждам | rodhati (rudh) | Раста, израствам. | родати | रोधति |
| рожба | hrasva | Малък, слаб, нисък; джудже. (Българската етимология на думата е неоспорима.)
Виж "рязане". |
храсва | ह्रस्व |
| роса | rasa | Течност; вода. | раса̀ | रस |
| румен (цвят) | aruṇa | Червен цвят. (Разбира се, Аруна е и митичен бог; б.а.) | аруна | अरुण |
| рус | ruśat | Бял, ярък, светъл. | руша̀т | रुशत् |
| рутене, срутване, рушене | ruta | Разбит на парчета, разбит, разделен. | рута | रुत |
| рутя, срутвам | Виж "натъртвам". | |||
| руквам | Виж "изригвам" и зн. 2 на "рухване". | |||
| рухване | Виж „рушене“. | |||
| рухване (2) | ṛhat | 1. Малък, слаб, безсилен
2. Движение, отиване, ходене |
ръхат | ऋहत् |
| рухване (3) | ruhaka | Дупка, празнота, пропаст. | рухака | रुहक |
| ручей | ṛkṣara | Дъжд, душ. | ръкшара | ऋक्षर |
| руча̀ (гл.) | rauti (ru) | Пея, възхвалявам, буча, рева. | раути или роти | रौति |
| ручане, ручам (остар. форма на "ям") | ruchi | Апетит, вкус [б.а.: вкусвам (?)]; ruchira (रुचिर) - апетитен, вкусен :
asya ruciṁ paśyatu - опитай (ruciṁ) това, моля. |
ручѝ | रुचि |
| ручане, ручок (остар. диал. ф. на „храна“ и „хранене“) | roṭikā | Хляб. (रोटी roṭī е със същото значение). अहं रोटिकां न खादामि ahaṃ roṭikāṃ na khādāmi - "Аз не ям chapathis ("чапати" са индийски плоски питки, подобни на арабските). | ротикаа | रोटिका |
| ручило | Виж "руча̀". | |||
| ручок (остар. диал. ф. на „храна“) | rocaka | „Глад“, „апетит“, „стомашен“, „стимулиращ апетита“. | рочака | रोचक |
| ручок (2) (остар. диал. ф. на „храна“ и „хранене“) | rucaka | 1. Приятен, остър, киселинен, тонизиращ, стомашен;
2. Сладък сок; лимон; 3. Зъб. |
रुचक | |
| руша | ruśati (ruś) | Наранявам, причинявам болка. | руша̀ти | रुशति |
| руша (2) | Виж "режа". | |||
| ръгане | Виж "рог, рога" и "оръжие" | |||
| ръж | ṛṣu | Блясък, пламък. | рашу̀ | ऋषु |
| ръжда | rakta | Червен цвят. {„Ръжда“, може би, по-скоро да е сродна с „руша“ (?).} | ракта | रक्त |
| ръжда, ръждив | rāgavat | Червен. | раагава̀т | रागवत् |
| ръжен | Виж "оръжие". | |||
| ръжен (2) | Виж "ръж". | |||
| ръка | karaka | Ръка. | ка̀рака | करक |
| ръмжа | Виж „дрънкам“. | |||
| ръст | kṛṣṭa | удължен, пораснал, съставен | кръща | कृष्ट |
| ръст, раста, растеж | purastāt | горе, преди, отпред | пура̀стаат | |
| ръст, раста, растеж (2) | ra + stha | Ra означава "давайки" (и "даване"), "придобиване" и "скорост", освен "огън", "яркост" и "злато".
Stha - място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред. (Виж "място".) |
ра + стха | र + स्थ |
| ръст, раста, растеж (3) | rā(s) + stha | Rās и Rā корените имат значение на "давам, дарявам". (Виж "ръся".)
Stha - място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред. (Виж "място".) |
раа + стха
раас + стха |
रा + स्थ
रास् + स्थ |
| ръся | rās | Корен на "давам, дарявам". Има същото значение като корена rā - रा. (Виж "пръскам: и "пръскане") | раас | रास् |
| рязане (диал. форма: "резане") | reśaya | Нараняване. | рѐшая | रेशय |
| рязане, срязване | hrāsana | Скъсяване, намаляване. Виж "рожба". | храасана | ह्रासन |
| С | ||||
| садя, насаждам, разсаждам, посаждам | nyasyati (nyas) | Садя, посаждам, поставям в земята, извеждам напред („напредвам“ – б.а.), „хвърлям или хвърлям върху“(букв.), свалям. | нясяти | न्यस्यति |
| сажди | Виж "кадя, кадене". | |||
| сайбия | sabhya | 1. Добре възпитан, учтив, изискан човек
2. Съдия; намиращ се в съд или заседателна зала |
сабхиа̀ | सभ्य |
| сакам (остар. диал. форма на гл. "искам") | sacate (sac) | Търся. | са̀чате | सचते |
| сакане, сакам (остар. диал. форма на гл. "искам") | śāka | Помощ, мощ. | ша̀ака | शाक |
| Сакар, планина, алт. зн. | sakara | 1. Лъчист
2. Divasakara दिवसकर – едно от имената на Суриа (слънцето) |
сакара̀ | सकर |
| салата | Виж „плод“.
(Още една от многото думи в Българския, погрешно определени като чуждици /понеже имало подобни в др. езици/, б.а.) |
|||
| сам | samāna | Един, но и "еднакъв, един и същ". | сама̀ана | समान |
| самата, самият | samatā | Идентичен със, равностоен; самостоятелност. | сама̀таа | समता |
| самота | śamatha | Спокойствие; тих / -о. | ша̀матха | शमथ |
| Санскрит | saṃskṛta | Събран, конструиран, усъвършенстван, приготвен, завършен, осветен (религ.). | самскръта̀ | संस्कृत |
| Сатана | śātana | Унищожаващ, разлагащ, разсичащ, упадъчен; унищожение, премахване, отрязване, изтръгване, подрязване (на крила); острене, точене / наточване. | ша̀атана | शातन |
| Сатана (2) | saṭā + na | Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;
na (न) - не (отрицание); празен, липсващ; идентичен; тънък; несмутим, неразделим, несломим, цял, непрекъснат; лента, окови; бижу, перла; война; подарък; име на Буда, име на Ганеша; като (подобно на). |
са̀таа + на | सटा + न |
| Сатана (3) | saṭā + ṇa | Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;
ṇa (ण) - знание, сигурност; установяване; орнамент; лош човек; едно от имената на Шива или Буда; божество. |
са̀таа + .на | सटा + ण |
| Сатана (4) | śatānanda | Едно от имената на Брахма, Кришна или Вишну; прилежащ на Вишну или Кришна; колесницата на Вишну. | шата̀ананда | शतानन्द |
| Сатана (5) | Други, подобни на Сата:
1. Sāta (सात) (саата) – даден, определен; унищожен; удоволствие, радост 2. Śata (शत) (шата) – сто 3. Śāta (शात) (шаата) – заострен, остър, тънък, слаб; щастлив, процъфтяващ; щастие, удоволствие, радост |
|||
| свада | svadhā | Нож, брадва. | свадха̀ | स्वधा |
| свастика | svasti | Щастие, успех, благосъстояние, просперитет. | свастѝ | स्वस्ति |
| сватба | svatva | Независимост, самостоятелно съществуване, собственост. | сва̀тва | स्वत्व |
| сватба (2) | svadhā | Самостоятелност, собственост, собствен дял. | свадха̀ | स्वधा |
| сватба (3) | svadana | Дегустация, хранене, наслада.
Виж "сладко". |
свада̀на | स्वदन |
| свекър | śvaśura | Свекър. | шва̀шура | श्वशुर |
| свекърва | śvaśrū | Свекърва. | швашру̀у | श्वश्रू |
| свещеник | sviṣṭa | Добре почитан или почитан. | свища | स्विष्ट |
| свят (прил.), светѝ, светия | Виж "светлина, светъл". | |||
| светлина, светъл | śveta | Светъл, бял, ярък; виж "бял". | швѐта
свит (Н.) |
श्वेत |
| свидлив, свидливост | svatā | Собственост, принадлежност, себелюбие. (Виж и "сватба (2)".)
За думата "свидливост" в Българския е приета етимологичната връзка с гл. "виждам, видя". |
свата̀а | स्वता |
| свирене, свирня | svaraṇa
svara |
Силнозвучащ, ясноговорящ.
Звук, шум |
сварана
свара |
स्वरण
स्वर |
| свиря | sphūrjati (sphūrj) | викам гръмогласно, ръмжа | сфуурджати | स्फूर्जति |
| свиря (2) | svarati (svṛ) | Пея, звуча, блестя. | сва̀рати | स्वरति |
| свобода | śvobhūta | 1. Буквално: "онова, което може да се случи утре"
2. Śvo + bhūta: виж значението на śvo в "свобода (2)"; bhūta - ставам; истински, съществуваш; действителност, факт; пречистен; получен; подходящ; благосъстояние, благоденствие |
швобу̀ута | श्वोभूत |
| свобода (2) | svo
+ bodha |
Б.а.: svo (स्वो) е дума в Хинди и Непалски (в Санскрит: sva - स्व), със значение: "собствен, самостоятелен, себе си"; bodha (बोध) - съзнание, пробуждане, буден. (Śvo - श्वो, "шво", в Санскрит се използва само като представка в думи, често сходни с по-горното значение.) Свързани, образуват дума със смисъл на "самостоятелност", "самосъзнание" и т.н. субективни интерпретации. Б.а.: в нашия език (Българския) "свобода" може да се определи като сложна дума, съставена от "сво" (свой, собствен) и "бода" (бъда, будя), най-вероятно със значение на "независимост". | ||
| свобода (3) | sva
+ bodha |
Sva (स्व) - собствен, на себе си, свой, ро̀ден;
bodha (बोध) - съзнание, пробуждане, буден Свързани, образуват думата स्वबोध (свабод), в превод от Хинди и Маратхи, означаваща "самоосъзнаване, самоосъществяване", и "самоопределение" на Непалски. |
свабо̀д (Х.М.Н) | स्वबोध |
| свой | sva | Собствен, на себе си, свой, ро̀ден. | сва | स्व |
| сврака | Виж „врякане“, „свирене, свирня". | |||
| себе си | svayam | Себе си, за себе си; самостоятелен, лично. | свайо̀м или сваям | स्वयम् |
| седалка | sādana | Седалка, място. | са̀адана | सादन |
| седя, сядам | sadyate (sad) | Седя. | садяте | सद्यते |
| седя, седене | sāda | Седене (върху кон). | са̀ада | साद |
| седянка, (диал. "седенка") | Виж "седалка, място". | |||
| семейство | saṃtāna | Семейство, разклонение, раса. | самта̀ана | संतान |
| сено | śyāna | Сух, свит, тънък. | шѝаана | श्यान |
| сестра | svasṛ | Сестра | свасрѝ или свасръ̀ | स्वसृ |
| сестра (2) | svaḥstrī | Божествена (света/свещена или собствена? - б.а.) жена. | свахстрии | स्वःस्त्री |
| сея, посея, насея | Виж „садя“. (Б.а.: "сея <> семе <> земя <> семейство /?/...) | |||
| сила | śīla | Добродетел, сила, морал. | шѝильа | शील |
| Симеон, алт. тълк | sīman | Връх, зенит; в най-голяма степен. | сиима̀н | सीमन् |
| синджир, верига | hiñjīra | Синджир. Верига, използвана за връзване на краката на слоновете.
Б.а.: "синджир" също е заемка в турски език (виж "патък", "леке", "хайде", и най-вероятно е съществувала (както и другите) в Българския отпреди нашествията на турските племена. |
хинджийра̀ | हिञ्जीर |
| син, синове | sūna | Син. | су̀уна | सून |
| синигер (омоним) | śiṅghāṇin | Слузест, сополив. | шѝнгаанин
синганин(Н.) |
शिङ्घाणिन् |
| сияя | śyate | Блестя, сияя, лъщя. | сияте | श्यते |
| скала | skhalita | Паднал, капнал, спрян, откъснат; препъване | скхалѝта | स्खलित |
| скала (2) | sthala | Купчина земя, могила, твърда земя, суха земя, плоска повърхност. | стхальа | स्थल |
| скандал | skandha | 1. Битка, война; 2. Б.а.: което е свързано с издигане (?); значенията на skanda (स्कन्द)] -"всичко, което скача ", 3. Рамо, горната част на гърба, изригване, цар, клон; виж "ка". | скандха̀ | स्कन्ध |
| скандирам | skandati (skand) | Скачам, скачам върху; виж и "качвам". | скандха̀ти | स्कन्दति |
| скатавка, скатаване (жарг. дума за "мързеливец, мързел; скриване") | sakaitava | Измамник; измамно. Виж "кътам". | сакайтава | सकैतव |
| скачам (по смисъла на "съединявам"), скачвам | khacayati (khac) | Завързвам, скачвам, закрепям, връзвам. | качаяти | खचयति |
| скачане | skandin | Скачане, избухване. | скандѝн | स्कन्दिन् |
| скилидка | Виж "скала". | |||
| скубя | skubhnoti (skumbh) | държа (задържам, б.а.), спирам | скубхноти | स्कुभ्नोति |
| скъсвам | skunāti (sku) | мушкам, ръгам
Виж „кунем“. |
скунаати | स्कुनाति |
| слаб | ślatha | Слаб, хилав, отпуснат. | шльа̀таа
слат (Н.) |
श्लथ |
| слава | śravasya
śravas |
Слава, похвала, похвално дело.
(Правилото "р" <> "л"; б.а.) |
шравася
шра̀вас |
श्रवस्य
श्रवस् |
| славянин (омоним) | ślavana | Неспособен, негоден, слаб, недъгав, куц. | шлавана̀
с'о̀ван (Н.) |
श्लवन |
| сладък | svādu | Сладък | свааду | स्वादु |
| сладък (2) | hlāda | Наслаждение, удоволствие. | хльаада | ह्लाद |
| сладък (3) | śraddhā | Апетит, желание за хранене | шрадхаа | श्रद्धा |
| слана | śrāṇa | Влажен, мокър. | шра̀ана | श्राण |
| слизам (остар. диалект "слазам") | Виж "лазя". | |||
| слово | śrava | Звучене. | шрава̀ | श्रव |
| слово (2) | śloka | Звук, шум; стих; слава. | шло̀ка | श्लोक |
| слон | śloṇati (śloṇ) | Събирам, натрупвам. | śloṇati
слон'ти (Н.) |
श्लोणति |
| слон (2) | śloṇa | Куц, куцане. | шло̀на
слон (Н.) |
श्लोण |
| слуз | śleṣman | Слуз, лепило, храчка. | шлѐшман
слѐсман (Н.) |
श्लेष्मन् |
| слух | śruti | Слух, ухо. (Б.а: типичен пример на трансформация от "р" в "л". Обичайно е и от "ш" към "з".Или обратното?) | шру̀ти | श्रुति |
| слушам | śroṣyati (śru) | Слушам, чувам. | шрошяти | श्रोष्यति |
| слюнка | sṛṇīkā | Слюнка. | сръника | सृणीका |
| сляп | svap | (Корен на глагола svapati) Спя, заспивам. | свап | स्वप् |
| смая, смайване. | smaya | Усмихване; изненада, учудване. Виж "усмивка". | смая̀ | स्मय |
| смаян | vismayana | Учудване, чудо. | вѝсмаяна | विस्मयन |
| смайвам | vismayate (vismi) | Чудя се, изненадвам се. | вѝсмаяти | विस्मयन |
| смея се | smayate (smi) | Смея се, усмихвам се. | смаяте | स्मयते |
| смърт | martyā
mara mari |
Смърт. | мъртя̀
ма̀ра ма̀ри |
मर्त्या
मर मर्त्या |
| смърт (2) | smartavya | Да бъде помнен; живеещ само в спомените; спомен; възпоменание; скръбен спомен. | смартавя̀ | स्मर्तव्य |
| смъртник | martavya | Нарочен или обречен да умре. | мартавя̀ | मर्तव्य |
| смъртоносен | marta | Смъртоносен, смъртен; едно от имената на планетата Земя; светът на смъртните. | ма̀рта | मर्त |
| смях | Виж "смея се" и "смая, смайване". | |||
| снага, снажен | snāyu | 1. Мускул, сухожилия
2. Буквално: "всякакви сухожилия или връзки в човешкото и животинското тяло, сухожилия, мускули, нерви, вени". ("Снаждам / -не" в Българския има значение на "свързвам / -не".) (Б.а.: Макар да е публично прието "тяло" като значение на "снага", "снажен", например, по-скоро се възприема като "мускулест". Вероятно е и да е съставена от "с-нага" ("но̀га, нозе, но̀ги" - "крак, крака", от Старобългарски език и български диалекти.) |
снаю | स्नायु |
| снага, снажен (2 | snāva | мускул | снаава | स्नाव |
| снага, снажен (3 | snasā | мускул | снасаа | स्नसा |
| снаха | snuṣā | Снаха. | сну̀шаа | स्नुषा |
| сношавам (вулг. "еба") | yabhati (yabh) | Сношавам. | я̀бхати | यभति |
| сношение | snuṣāga | Полов акт със снаха. | сну̀шаaга | स्नुषाग |
| сношение, секс (вулг. "ебане") | yabhana | Сношение. | я̀бана | यभन |
| сол | sara | Сол. | сара̀ | सर |
| сочене | sūcanā | Посочване, общуване; показващ, съвет, информация, препоръка; सूचक sūcaka е учител, разказвач, Буда; सूच sūca – указване, посочване, виждане; सूचयति sūcayati (sūc) – говоря, изразявам, посочвам. | суучанаа | सूचना |
| спонтанен (открит, отворен, неприкрит) | sphuṇṭati (sphuṇṭ) | Отварям, разширявам, разтягам. (Близко по изговор и смисъл със „сонда“, „фонтанела“, „фонтан“, /виж/ „шунда“.) | спхунтати или сфунтати | स्फुण्टति |
| срам | Виж "хромав". [(Б.а. на Урду "срам" е "шарм" (подобна и на shame).] | |||
| срам, срамота | śramaṇa | Лошо; подъл; усилие, труд; просяк; монах; гол; име на демон-змия. | шрамана̀ | श्रमण |
| срамотия (старобълг. "полов орган") | Виж едно от значенията на "срам, срамота". | |||
| сребро | śubhra | Сребро.
Виж "хубост" |
шубхра | शुभ्र |
| стабилен | sthāvara | стабилен, неподвижен | стаавара̀ | स्थावर |
| стабилен (2) | stabdhi | Неподвижност, твърдост. | ста̀бдхи | स्तब्धि |
| стабилен (3) | stabdha | Неподвижен, твърд, подпрян. | стабдха̀ | स्तब्ध |
| ставане | sthāyam | Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция. | стха̀ям | स्थायम् |
| стар | sthavira | Стар, старейшина, древен, в напреднала възраст, силен, твърд, солиден. | стхавира̀ | स्थविर |
| стая | sthāya | Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция. | ста̀я | स्थाय |
| стѐна, стенание, стон | stanati (stan) | стѐна, викам, рева, въздишам | станати | स्तनति |
| стигам | stighnoti (stigh) | Стъпвам, преминавам, качвам. | стигхноти | स्तिघ्नोति |
| сто | śata | Сто. | шата̀
сат (Н.) |
शत |
| стобор (остар. „ограда“) | stavaraka | ограда, парапет | ставарака | स्तवरक |
| стоене | sthā | Спиране, ограничаване; място, стоене; постоянно. Думата е и корен (не глаголен), и съществително. | стхаа | स्था |
| стоене (2) | stha | Място, земя; стоящ, пребиваващ, съществуващ. | стха | स्थ |
| стражар, стража | astrajīva | Войник. | а̀страджиива | अस्त्रजीव |
| страх | trāsa | Страх, ужас, безпокойство. Виж "треса се". | тра̀аса | त्रास |
| стрела, стрелям | Виж "острие, остър". | |||
| стрелка | Виж "острие, остър". | |||
| стряскане, стресване, стрес | Виж "страх". | |||
| стрина, стринка | straiṇa | Достолепна жена. | страѝна (с уд. на и, а не и-кратко) | स्त्रैण |
| струя | srū | Извор, поток, фонтан. | сруу | स्रू |
| стряскам | Виж "треса се". | |||
| стълб, стълба, стъбло | stambha | 1. Стълб, стълба, стъбло
2. Твърдост, укрепване |
стамбха | स्तम्भ |
| супа | sūpa | Супа | су̀упа | सूप |
| сурва | sūra | Слънце, божество; б.а.: вер. свързано с празник на раждането на слънцето (зимното слънцестоене по стария календар), на някой бог, ознаменувано с настъпването на новата година. | суура̀ | सूर |
| суроватка | saurāva | Солен бульон.(Б.а.: виж "чорба". Близко по изговор със sara सर – "сол", и va व – едно от значенията за "вода".) | сора̀ва | सौराव |
| суроватка (2)(омоним) | surāvat | Съдържащ ликьор или алкохол. | су̀раават | सुरावत् |
| суча | cūṣati (cūṣ) | Смуча, суча. | цу̀ушати | चूषति |
| суша, същ. | śuṣka | Сух, сушен, изсъхнал. | шу̀шка | शुष्क |
| суша̀ (вер. и суча), глагол | śuṣyati (śuṣ) | Изсушавам, пресушавам, суша̀. | шу̀шяти | शुष्यति |
| събирам | sambharati (sambhṛ) | Събирам. Б.а.:sam (корен) + bhṛ [(корен) - bharati]. | са̀мбарати | सम्भरति |
| събиране, събор | sambhāra | Събиране. | самбха̀ара | सम्भार |
| съд (за течност) | sūda | Кладенец. | су̀уда | सूद |
| съд, инстанция | sādhu | Правилен, добродетелен, почтен. | са̀адху | साधु |
| съд, инстанция (2) | sabhā | Съд (инстанция). | сабха̀ | सभा |
| съдия | sudhī | Мъдър, умен, разумен, благочестив, религиозен; учител. | су̀дхи | सुधी |
| съдия (2) | Виж "съд, инстанция". | |||
| съдба | sadbhāva | Съществуване, достоверност, истина, правота, реалност. | садбха̀ава | सद्भाव |
| съкращавам | hrāsayati (hras) | Намалявам, съкращавам.
{Hrasate (hras) и hrasati (hras) имат същото зн.; б.а.} |
храасаяти | ह्रासयति |
| сърбане, сърбам | Виж "суроватка" и "чорба". | |||
| сърдечен | sahṛdaya | Сърдечен, добросърдечен, искрен. | са̀хрдая | सहृदय |
| сърдя се | krodhayati (krudh) | Ядосвам, гневя се, | кродхаяти | क्रोधयति |
| сърцат, смел | śardha | Предизвикателен, дързък. | шарда̀ | शर्ध |
| сърце | sahṛd | Сърце [б.а.: sanskritdictionary.com посочват, че sahṛd е и hṛdā हृदा (сърце)); [б.а.: балк. племе серди - "смели, сърцати" (?); Сердика (?) - сърцето на Стара България (?)];
(2) силен (на Хинди); (3) виж "гръд" |
сахръдъ̀ | सहृद् |
| сърбане | Виж "вода (5)" | |||
| сърп | sṛpa | Луна; б.а.: sarpa सर्प е змия. | сръ̀па | सृप |
| съскам | śuṣati (śuṣ) | Съскам (като змия). | шушати | शुषति |
| съюз | yoga | Съюз (съ-юз). | йога | योग |
| сянка | śaṅka | Страх, съмнение. | ша̀нка | शङ्क |
| сяра | Виж "сол". | |||
| Т | ||||
| таджик | tājika | 1. Перс, персиец /-и.
2. За първи път виждам, и то пък точно за тази дума, да липсват доказателствени препратки към класическите книжовни речници, при зададеното второстепенно значение на "арабин". Може би е заета от съвременната разговорна санскритска реч. |
тааджика | ताजिक |
| тайна | Виж "тая̀". | |||
| тая̀ | tāyate (tay) | Защитавам, пазя. | тааяте | तायते |
| там | tatas | Там; на това място. | та̀тас | ततस् |
| там (2) | idam | Там. | ѝдам | इदम् |
| там (3) | tad | Там; на това място. | тад | तद् |
| Таня, Таньо, алт. тълк. | tanuja | Означава както и "дъщеря", така и "син". | тану̀джа | तनुज |
| Таня, Таньо (2), алт. тълк. | tanu | Тънък, деликатен, фин. | тану̀ | तनु |
| та̀раба | Виж "дърва". | |||
| таранка, вид каракуда | taraṇa | Сал, лодка. | тарана̀ | तरण |
| тарапана
(омоним) |
tarapaṇya | Товар, товарен. | тара̀паня | तरपण्य |
| таратайка (жарг. „амортизирано превозно средство“) | tartarīka | лодка | тартариика | तर्तरीक |
| татко | tāta | Татко. | та̀ата̀ | तात |
| татул | tūla | Татул. | ту̀льа | तूल |
| тачене | ṭhakkura | Идол, божество, обект на благоговение, човек с (висок) ранг. | тхакку̀ра | ठक्कुर |
| твар (омоним) | tvara | Бързина, скорост, ускорение. | твара̀ | त्वरा |
| творец | sṛtvarī | Майка. | сритварѝи | सृत्वरी |
| твой | tva | Твой; ти. | тва | त्व |
| твой (2) | tava | твой | тава | तव |
| твърд | dhīra | Твърд, постоянен, стабилен, мъдър, умент, смел, решителен, упорит | дхиира | धीर |
| тежест, тегло | taijasa | Метал; 2. Строгост, енергия, мощ, интензивност. | теджаса̀ или таиджаса̀ | तैजस |
| те (л. мест.) | te | Те. | те | ते |
| тека | ṭekate (ṭik) | Отивам; 2. Виж и близката по изг. и значение "тичам". | текате | टेकते |
| тепам (диал. "бия", "удрям", "убивам"; "утепвам се" има зн. и на "падам", "пребивам се") | tepate (tep) | Падам; хвърлям. (б.а.: някъде казват "утепах се от колелото", "утепах се на земята", което обаче не изключва значението на "пребих се") | тѐпате | तेपते |
| тепане (същ. нар., от см. на "тепам") | ṭepana | Падане | тѐпана | टेपन |
| тесто, тестен | tasthāna | Податлив, гъвкав, пластичен. | тастха̀ана | तस्थान |
| тик | виж "тичам" | |||
| тикам | виж "тичам" | |||
| тичам | ṭikate (ṭīk) | Движа, пътувам, скачам. | тикате | टिकते |
| топене | tapa | горещина | та̀па | तप |
| топка, алт. тълк. | ṭopara | Чантичка (б.а: "малка чанта"). | то̀пара | टोपर |
| топка, тупкане, топ, алт. тълк. | Виж "тупам". | |||
| топло | Виж "топене". | |||
| точа | Виж "тека". | |||
| точа (течност) | tuñjati (tuj) | Тека; давам;
2. Едно от значенията на корена tuj е "натискам". |
ту̀нджати | तुञ्जति |
| точене, източване (на течност) (омоним) | taucchya | Празнота. | то̀уча или та̀уча | तौच्छ्य |
| точа, наточвам (острие) | tejate (tij) | Остря. | тѐджате | तेजते |
| точа (тесто) | Виж "точа (течност)". | |||
| точен, точно | tacchīla | подобен, обичаен, привичен | тачѝильа | तच्छील |
| точка | tucchaka | Празен (б.а.: произходът на "точка" в Български най-вероятно е от "точен") | туча̀ка | तुच्छक |
| точка (2) | Виж "точен, точно". | |||
| точка (омоним) | виж зн. на "точа, източвам течност (омоним)" | |||
| трак, траки,
алт. тълк. |
tāraka | Принадлежащи на звездите, звезда, освобождаване, спасяване, пренасяне; командир или кормчия. | та̀арака | तारक |
| треперя | Виж "треса се". | |||
| треса (се) | trasati (tras) | Треса, треперя, страхувам се. Виж "страх". | trasati | त्रसति |
| три | tri | три | три | त्रि |
| триста | triśata | триста | тришата̀ | त्रिशत |
| трус, трошене | truṭi | Унищожаване, счупване, загуба. | трути | त्रुटि |
| тръгвам | tṛkṣati (tṛkṣ) | Отивам, ходя. | тръкшати | तृक्षति |
| трън, трънак | tṛṇa | Трева; заострената връхна част на тревата; слама. | трѝна | तृण |
| туба | tumba | кратун(к)а | тумба | तुम्ब |
| тук | etad | Тук; това тук; виж "ето". | ѐтадъ' | एतद् |
| тумбак (диал. на „корем“) | tunda | корем | тунда | तुन्द |
| тумбак (2) (диал. на „корем“) | Виж „туба“. | |||
| Тунджа | Виж "точа (течност)" | |||
| тупам | topati (tup) | Наранявам. | topati | तोपति |
| тъдява | tad | Виж "там (3)". | тад | तद् |
| тъма | tama | Тъмнина, тъма. | та̀ма | तम |
| тънък | tanuka | Тънък. | тану̀ка | तनुक |
| тъп | tūpara | Тъп, глупав; животно с извадени рога; без рога. | ту̀упара | तूपर |
| търбух | Виж "утроба". | |||
| търкам | Виж „натъртвам“. | |||
| търкаляне, търкулване | tarku | вретено | тарку | तर्कु |
| търсене, тършуване | tarṣā | Желание, жажда. | тарша̀а
тъ̀рса (Н.) |
तर्षा |
| търча | Виж „тръгвам“. | |||
| тътен | taṭati (taṭ) | ръмжа, удрям | татати | तटति |
| тяло | tala | Базов („базисен“ – б.а.), „долната част“ (букв.), „корен или семе, или събитие“ (букв.), ниво, повърхност, Шива.
Виж „талия“ и „дял“. |
тала | तल |
| У | ||||
| удар | 1. Б.а: най-вероятно произходът е от "дар".
2. Виж: "Деря, дерящ". |
|||
| удар (2) | udara | "Клане", но и "утроба". | уда̀ра | उदर |
| удар (3) | yudh | Бой, битка, война. | юдх | युध् |
| ужас, ужа̀сен | uccaṇḍa | Ужа̀сен, страшен, насилствен. | учча̀нда | उच्चण्ड |
| ужас, ужа̀сен (2) | ujjāsana | Клане, убиване. | уджа̀асана | उज्जासन |
| улулица, кукумявка | ulūka | Улулица, кукумявка, бухал, сова. | ульу̀ука | उलूक |
| ум | manyu | Ум. | маню | मन्यु |
| ум | mānasa | Ум, дух; душа; духовен, умствен; принадлежащ към духа или ума; аскети, принадлежащи към вид духовно учение; "с цялото си сърце" - букв.; мълчалив. | маанаса | मानस |
| ум (омоним) | ūma | Помощник, компаньон, приятел | у̀ума
ум (Н.Х.) |
ऊम |
| умен | Виж „мнение“, "ум", „памет“, "внимателен". | |||
| ураган | uraga | Змия [б.а.: ураганът има спираловидна, змиеподобна форма; змей (?)] | ура̀га | उरग |
| уриниране, урина
(жарг. и старобълг. диал. форма: мочка, мочане) |
mehana | Урина, уриниране. | мѐхана | मेहन |
| уриниране, урина (2)
(жарг. и старобълг. диал. форма: мочка, мочане) |
mocana | Освобождаване, изпускане. | мо̀чана | मोचन |
| уриниране, урина (3)
(жарг. и старобълг. диал. форма: мочка, мочане) |
mucyate (muc) | Отделям, изпускам, освобождавам, отървавам. | му̀чяте | मुच्यते |
| уриниране (остар. жарг. "шуркане, чуркане") | виж "вода (5)" | |||
| уроки, уричане | Виж „реч“. | |||
| усмивка | utsmaya | Усмивка. | у̀тсмая | उत्स्मय |
| усмивка (2) | smayana | Усмивка, нежен смях. | смаяна̀ | स्मयन |
| уста | oṣṭha | Уста, устна / -и. | о̀уща
оста (Н.) |
ओष्ठ |
| утре | uttara | Последващ, след, по-късно, бъдещ. | у̀ттара | उत्तर |
| утро | udarana | Покачващ, издигащ, нарастващ възходящ [б.а.: за слънцето (?)]. | удара̀на | उदरण |
| утроба | udara | корем | уда̀ра | उदर |
| утроба (2) | Виж "удар (2)". | |||
| ухо | Виж "кухина". | |||
| уча, учене | ūha | Разбиране, добавяне, мислене, интелигентност, заключение, извод. | у̀уха | ऊह |
| учене | Виж "сочене". | |||
| Ф | ||||
| фъ̀свам, фъ̀скам (жарг. форма на "бягам от- / на-някъде"), от "фъс" (махай се). | Виж "возя (2)". | |||
| Х | ||||
| хайде | ayate (i) | Отивам, ходя, идвам (виж производните на корена i в санскр. речници). [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.] | аяте | अयते |
| хайде (2) | āyāta | Идване, пристигане, приближаване. | а̀ята | आयात |
| хамбар | Виж "събиране, събор". | |||
| хан, кан, повелител | khāna | Хан, повелител.
[Б.а: думата има близък строеж със старобългарската "KЪНѦЗЪ" (княз; "княз" и като изговор).] |
кха̀ана | खान |
| хан, гостилница | kānana | Къща. | ка̀анана | कानन |
| ханджар | hantṛ | Убиец, убийство. | хантръ | हन्तृ |
| ха̀рно, ха̀рен (остар. диал. за "добре, хубав/ -о красив") | Виж "чар, чаровен". | |||
| хастар | āstara | Покритие, покривка, одеало; слама, диван. | а̀стара | आस्तर |
| хвалба, хваля | hvalā | Зашеметяване, треперене. | хвала̀ | ह्वला |
| хвалебствен, похвален | phalavat | Успешен, доходен, ефективен, резултатен, плодовит. | пха̀лават | फलवत् |
| хваля (жарг. и диал. „фаля“) | Виж „плащам“ и „хвалебствен“. | |||
| хлад, хладно | hlādaka | Охлаждащ. | хльа̀адака | ह्लादक |
| ходя | hoḍate (hoḍ) | Отивам, ходя. | ходате | होडते |
| ходя (2) | hūḍati (hūḍ) | Отивам, ходя. | худати | हूडति |
| хора, раса | kṛṣṭi | мъже, хора | кръщи | कृष्टि |
| храна | āhāra | Хранене, храна. | aахаара̀ | आहार |
| хранене | caraṇa | Хранене. | ча̀рана | चरण |
| хранене (2) | khāna | Хранене. | кха̀ана | खान |
| храня (се) | jaray | 1. Консумирам; разлагам
2. Остарявам |
джарай | जरय् |
| хромав (остар. форма на "куц") | srāma | Куц, сакат, болен; болест. | сра̀ама | स्राम |
| хубост | śubh | Красота. | шуб | शुभ् |
| хули (същ., мн.ч. на "хула") | gāli | Хулеща реч. | гаали | गालि |
| хулителен, хулещ | gālana | Хулителен. Виж „хули“. | гаалана | गालन |
| хълм | utkūlam | Нагоре (превод от up-hill).
(Да, наистина "хълм" има някакво сходство и с hill /б.а./, както и хиляди английски, вероятно и още толкова латински думи – с нашия език, един от най-древните познати езици всъщност.) |
уткуулам | उत्कूलम् |
| хъркане | ghur | Хъркане; виж "гаргара" | гхур | घुर् |
| хъркам | ghuraghurāyate (ghuraghurāya) | Хъркам. | гурагхурааяте | घुरघुरायते |
| Ц | ||||
| цар | sīra | Слънцето. | сиира | सीर |
| цар | śira | Глава. На Персийски سر (sar) също означава "глава"; سرور (sarvar) е: "главатар, предводител, принц, господар"; с подобно значение (на персийската дума) е śiras शिरस् в Санскрит. | шира | शिर |
| цар | pārtha | Цар. पार्थिव pārthiva е със същото значение, както и „земя“, „земен“. | паартха | पार्थ |
| цар (2) | sāra | Твърдост, сила, енергия, богатство, собственост; най-добър, великолепен, скъпоценен; конфедерален принц. | саара | सार |
| Цветан / -а / -ка, алт. тълк. | śvetanā | 1. Зора, разсъмване
2. Виж "светлина". 3. На Непалски श्वेतना означава "бял" |
швета̀наа
светана (Н.) |
श्वेतना |
| цвят | Виж "светлина, светъл". | |||
| целувам (жарг. и диал. – "цункам") | cumbati (cumb) | Целувам; докосвам внимателно или нежно. (Б.а: "целувка" е cumba चुम्ब", а "целуване" – cumbana चुम्बन) | чу̀мбати | चुम्बति |
| цитат | Виж "чета̀". | |||
| цицка
(жарг. и диал. на зърно̀ на гърда) |
śikhā | Зърно̀ (и на гърда), край или точка, връх, връхна точка, шип, струйка. शीकायति śīkāyati (śīkāya) – пръскам, накапвам. | шикхаа | शिखा |
| Ч | ||||
| ЧавДар, алт. тълк. | Виж "човек". | |||
| чадене, чад (виж "кадя") | chada | Капак; покриване, прикриване. | чада̀ | छद |
| чалга | chalika | Пеене (песен), придружено с жестикулиране; песен, състояща се от четири части. | чалѝка | छलिक |
| чар, чаровен | cāru | Елегантен, красив, утвърден, уважаван, обичан, любим. (Б.а.: близка смислово и изговорно с "цар") | чаару̀ | चारु |
| чар, чародейство | karaṇa | чар; заклинание | карана | करण |
| чаша | caṣaka | Чаша. | ча̀шака | चषक |
| част | cha | 1. Парче, фрагмент; разделителен (разделящ); отсичане
2. Чист |
ча | छ |
| чедо | cheda | Част [от родителя (?) - б.а.], парче (б.а.: може би и в смисъла на "половинка"). На Персийски – (کودك koo-dak), (زاده zadeh). | чеда̀ | छेद |
| чедо (2) | chanda | Радост, харесване, удоволствие, желание, предпочитание; очарователен, приятен. | чанда̀ | छन्द |
| чедо (3) | chad | Отглеждам (коренова дума). | чад | छद् |
| чекрък (близка по изговор с "кръг") | cakra | Колело, кръг. | ча̀кра | चक्र |
| черта | cīra | Линия, ивица. | чиира̀ | चीर |
| черта (2) | citrita | Боядисан. | читрѝта | चित्रित |
| чета̀ | cetati (cit) | Възприемам, виждам, разбирам, преподавам, обучавам. | читати | चेतति |
| четири | catvāri | Четири (в една от Ведите). | чатва̀ари | चत्वारि |
| четири (2) | catur | Четири. | чату̀р | चतुर् |
| чиня (съвр. "правя", "струвам"), чини ми се (съвр. "струва ми се"), чини (съвр. "струва", "прави") | cinoti (ci) | Подреждам, строя, натрупвам, събирам, избирам, търся. | чѝноти | चिनोति |
| чист | Виж "част". | |||
| чичо | cācā | Чичо. (Б.а.: Ведически Санскрит) | ча̀ачаа | चाचा |
| човек | cavi | Красота, великолепие; лъч светлина. ("Цело век" – "живеещ цял век" /?/, б.а.) | ча̀ви | छवि |
| чорба | 1. Виж "суроватка".
2. Виж "вода (5)". [Б.а.: приема се, че думата е турцизъм, макар и да е перс. заемка в турския (На Персийски е: 1. شورابه shorāba /shorā-ba/ – "солена вода"; 2. شرب shorb – "пиене"; източникdsal.uchicago.edu.) Моето предположение е, че в древността повечето от турцизмите (тези, които са индоарийски заемки в османотурския) в езика ни, с течение на времето са възприети в Българския единствено заради изговорната им близост с българските им първоаналози (в случая виж "суроватка", "сърбане, сърбам"). Естествено, така нареченият "турски език" или по-скоро неговият предтеча – османотурският спада към алтайската езикова група – от своя страна рязко разграничена лингвистично от семейството на индоарийските и индоевропейските езици.] Между другото, "шкембе" شکمبه shekambeh е персийска заемка. |
|||
| чудо | codya | Чудо (и "учудване"). | чо̀дя | चोद्य |
| чупене, чупя | cupa | Битка; докосване. | чупа̀ | छुप |
| чупя | kṣapayati (kṣi) | Разрушавам, унищожавам. | кшапаяти | क्षपयति |
| чупя (2) | kṣipate (kṣip) | Разрушавам, унищожавам. | кшипате | क्षिपते |
| чурек (остар. жарг. форма на "пушек") | cūrṇaḥ | Прах. | чу̀урнах | चूर्णः |
| чурка (жарг.; жарг. "пишка") | Виж "шуртя, шуртене"; виж "вода (5)". | |||
| Ш | ||||
| шавам | savati (su) | Движа, отивам. | савати | सवति |
| шаман | śamana | Проклятие, жертвоприношение, клане; успокояване. | шамана | शमन |
| щаман (2) | sāmana | Почитаем, уважаем, богат, спокоен. | саамана | सामन |
| шарен, шарка | sāra | Шарен, пъстър, петнист; осеян със. | са̀ара | सार |
| шарен, шарка (2) | śārita | Пъстър, оцветен. | шаарита | शारित |
| шатра | chatra | чадър (б.а: "чадър" е турцизъм с перс. заемка); chatrā छत्रा означава "гъба" | чатра̀ | छत्र |
| шегувам се | sphuṇṭayati (sphuṇṭ)
sphuṇḍayati (sphuṇḍ) |
Шегувам се, смея се. („Шега“ най-вероятно произхожда от Старобългарското. „шут“ /клоун/ и, съответно, „шут-ка“. | спхунтаяти или сфунтаяти
спхундаяти или сфундаяти |
स्फुण्टयति
स्फुण्डयति |
| шепот | japa | шепот, мърморене | джапа̀ | जप |
| шептя | japati (jap) | шептя, мърморя, моля се (отправям молитва) | джапа̀ти | जपति |
| шептя (2) | śapati / te (śap) | клеветя, проклинам | шапа̀ти | शपति |
| шушукам (жарг. "шушкам") | Виж "съскам". | |||
| шест | ṣaṣ | Шест. | шаш | षष् |
| шестак (остар. жарг. "шестица") | ṣaṣṭhaka | Шести, шестият. | шашта̀ка | षष्ठक |
| шеф | sevya | Господар; почитан, почитаем. (Б.а.: все пак, възможно е "шеф" и да не е фр. или англ. заемка.) | сѐвя | सेव्य |
| шивач | sivaka | Шивач. | сѝвака | सिवक |
| шиене | sīvana | Шиене, шев. | сѝивана | सीवन |
| шило | śilī | Шип, острие. Виж „шивач“. | шилии | शिली |
| ширит | sarit | Нишка, низ. | са̀рит | सरित् |
| шишарка | śikhara | Куличка, шип;, заострен. | шикхара | शिखर |
| шия (глагол) | sīvayati (siv) | Шия. | сиваяти | सीवयति |
| шляя се | salati (sal) | Отивам, ходя. | сальати | सलति |
| шум | saṃnati | Звук, шум | са̀мнати | संनति |
| Шумен, алт. тълк. | sumana | Очарователен, красив. | сумана | सुमन |
| шунда | śuṇḍā | Блудница; слонски хобот. | шунда̀а | शुण्डा |
| шуртя, шуртене | Виж "вода (5)"; виж "уриниране". | |||
| Щ | ||||
| щастие | śasta | Щастие, щастлив; възхвала, възхвален; благоденствие. | ша̀ста | शस्त |
| Щерю, Щерьо, име, алт. тълк. | sthairya | Здравина, твърдост, стабилност. | стеря̀ или стаиря | स्थैर्य |
| щит | sthita | Защитаващ, твърд, постоянен. | щита̀ | स्थित |
| Ю | ||||
| юг | āgneya | Югоизточен; принадлежащ към огъня или бог Агни. | аагнея̀ | आग्नेय |
| Я | ||||
| Яга, баба Яга (омоним) | yāga | Жертвоприношение. | я̀ага | याग |
| ядене | adana | Хранене, ядене, храна. | адана̀ | अदन |
| ям | jamati (jam) | Ям. | джамати | जमति |
| ям (2) | atti (ad) | Ям (остар. и жарг. "яда / я"), ядящ. | атти | अत्ति |
| ям (3) | ādayati (ad) | Ям, храня се. | аадаяти | आदयति |
| Янко / -а, алт. зн. | Виж "януари". | |||
| Янтра, българска река | yantra | 1. Преграда, ограничение; подкрепа;
2. Мистична диаграма, за която се предполага, че притежава окултни сили. 3. плетеница, формата на река Янтра гледана от Търновската крепост |
янтра̀ | यन्त्र |
| януари, Янус | janus | Раждане, създаване, рождество, живот. Аналогично значение има и jāna – जान. | джа̀нус | जनुस् |
| ярък, ярко | arka | Слънце, лъч, блясък, светкавица. | а̀рка | अर्क |
| ято | yūtha | Ято, стадо. | ю̀уута | यूथ |
| яхам, яздя | vahati (vah) | Водя, возя. (Б.а: voḍhā - водха̀ -वोढा е същият глагол в бъд. време. Според sanskrit.inria.fr други спрежения на гл. корен vah частично могат да са и: vakṣyati -वक्ष्यति , vahiṣyati - वहिष्यति, vahadhyai - वहध्यै.) | ваха̀ти | वहति |
| яхам, яздя (2) | yāti (yā) | Ходя, тръгвам, отивам, продължавам, напускам. | я̀ати | याति |
| яхам, яздя, езда (вер. връзка със старобълг. "ехати", зн. и "отивам", пътувам) | ejati (ej) | Движа, раздрусвам, клатя | ѐджати | एजति |
Изтегляне на речника в pdf формат – версия от XVII август, 2018 г.
Източници
редактиранеБлагодарности към следните източници и помощници:
- sanskritdictionary.com Sanskrit Dictionary with audio, търсене в няколко речника наведнъж. Звуковото възпроизвеждане (в бета стадий) често е неправилно (за точно, виж enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech). Предлага доказателствени препратки към сканирани санскритски речници за много голяма част от думите (препратката се намира накрая на реда на намерената дума)..
- sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html Sanskrit Heritage and Monier-Williams Dictionary (за смяна на речника - от падащото менню до Lexicon Access) Речникът предлага огромна информационна база за падежите и времената на санскритските думи (препратката се намира до намерената дума).
- spokensanskrit.org Spokensanskrit Dictionary - изключително удобен за търсене и прегледен, но подвеждащ и не особено надежден източник. (Явно заради концепцията им за актуализиране на разговорния Санскрит, (може би) по тяхно предпочитание авторите въвеждат нови думи и добавят нови значения на думи от класическия Санскрит.) Препоръчителна повторна проверка на намерените там думи и в други речници.
- enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech, преобразуване на текст в звук, транслитерация IAST <> Devanagari
- translate.google.com, Гугъл преводач
- Благодаря и на фондация „Уикимедия“, собственик на проекта „Уикикниги"!
Външни препратки
редактиране- learnsanskrit.org Learning Sanskrit;
- sanskrit.inria.fr/portal, санскритски речници, литература, помощни материали и др.;
- sanskrit-lexicon.uni-koeln.de, речници, опция за свалянето им;
- sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/awork/apidev/simple-search/v1.0/list-0.2s.html - търсене поотделно във всеки от речниците (ляв клик в полето под dictionary за визуализиране на целия списък и избор);
- sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html - търсене в два санскритски речника и един тамилски;
- dsal.uchicago.edu/dictionaries/list.html - търсене в речници на Санскрит, Персийски и др. индоарийски езици; транслит.;
- Информация за Санскрит в Уикипедия на Български;
- Информация за Деванагари в Уикипедия на Български;
- "Веда Словена" в Уикипедия на Български.
Бележки
редактиране- Въведени са общо 1238 думи в също толкова на брой таблични редове (крайният брой на думите се формира според броя на редовете, като от този брой редове се изваждат 29 указателни /сумирането се извършва в LibreOffice Calc/). Българските и санскритските думи с преводите им, намиращи се в някои от редовете на колоната "Превод на Български", не се добавят към общия брой, а също и прозводните на основните думи в коланата "Дума на Български". Иначе казано, един ред се смята за една дума, макар и това да не е най-точният способ.
- Подчертани са само допълнително проверените думи в два от речниците: sanskritdictionary.com и/или sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html. Подчертани са също близки по изговор плюс значение думи, на съответно преведената и проверана дума (срещу тях, в полето "Превод на Български", обикновено пише "Виж..." и проверената дума, а останалите клетки в реда са празни), вместо да се въвеждат едни и същи преводи заедно транслитериранията, за сродни думи.
- Много от санскритските думи са намерени чрез търсения с десетки открити резултати, от които са подбрани най-близките по значение, изговор или подредба с техните български аналози.
Препоръчителни корекции
- Вмъкване на вътрешни препратки.
- Някои от думите не са отбелязани като чуждици (официално възприети погрешно, или не, като такива; напр. "чаша", "капак", "балък" и т.н. (не)вероятни турцизми, а също – гърцизми, латинизми, русизми, "славизми" и др. в езика ни; б.а. май успяха да ни накарат да подценяваме и принизяваме езика си, корените му и влиянието му в другите езици). Желателно е да се направи.
- Остраняване на грешки в синтаксиса в колоната "Превод на Български".
- Думите са избирани на случаен принцип и лична преценка за важността и разпространението им в Българския. Този начин отнема много време за намиране и анализиране на малък брой думи и не би бил толкова ефикасен, колкото претърсването от "А до Я", с използването на някакъв речник на Българския език.
От създателя на страницата
- Словникът е в работна версия и съдържанието му често се редактира (в реално време)! Не е сигурно дали ще бъде продължен и завършен (най-вече поради недостиг на време) от автора му (поне докъм 1000 думи мисля да вкарам, преди да се заема с някакви, малки стилови корекции, и едва след което да си дам неопределена почивка). Дано идеята да бъде доразвита.
- Някои от думите в колоната "Български изговор на санскритската дума" може да не са с поставено на правилната гласна ударение, защото при липса на информация за ударението (или поради моя немарливост) често е използвана все още изпробващата се звукова версия в http://sanskritdictionary.com, заради което е желателно да се извърши повторна проверка за точност на изговора на ударената гласна (например в sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html) на, предполагам, всички думи в колоната (въпреки че много от тях съм проверил, не съм отбелязал кои). Необходимо е да се знае, че в писмените източници за Санскрит за част от думите липсва информация за техните ударения.
- Отговарям само за това, което аз съм направил, затова ще предоставя актуална препратка тук на последната версия на работата ми.
- Нямам и не ще имам комерсиални претенции за собственост над работата по съставянето на този речник. Сторен е от един непрофесионалист в областта, на добра воля, с любознателност и добри чувства. Приемете го както желаете - на шега, или не съвсем - изборът е ваш.