Ренесанс в Италия

Ренесансът в Италия е началната фаза на общия Ренесанс, който е границата между средните векове и модерната епоха. Самият Италиански Ренесанс започва в Тоскана, и особено във Флоренция и Сиена, по-късно има силно влияние във Венеция и Рим.

Исторически преглед

1. Дипломацията

Съществуват множество запазени архиви, свидетелстващи за бързото развитие на дипломацията през 10 век. В тази област, както и в други, първи прокарват пътя италианските държави.

Те заменят старите привични условности, представляващи нередовни и случайни контакти между държавите, и създават една организация в дипломатическия живот, характеризираща се с постоянство, учредявайки съответните институции. Така дипломацията се превръща в кариера за младите благородници от висшата потомствена аристокрация и може да се каже, че това е първата административна организация от “служители”, макар техния брой, всъщност да е бил ограничен.

2. Лихварство и банково дело

Има редица примери за бързото развитие на лихварството и банковото дело в Италия през Ренесанса. През 16 век възникват първите държавни (или свързани с държавата) банки:

1. Банко ди Риалто /1587/ във Венеция;
2. Банко дела Тавола /1587/ в Месина;
3. Банко ди Санто Амброджо /1593/ в Милано.

3. Градове и държави

През 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители:

1. Флорентинската република
2. Венецианската република
3. Херцогство Милано
4. Папската държава
5. Неаполското кралство.

През 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.

а. Флоренция

Икономика на Флоренция

Своята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.

Гвелфи и гибелини

Бъртранд Ръсел:

“Флоренция през периода на Ренесанса е най-цивилизованият град в света и люлка на ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. Гибелините - благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието - гвелфите, извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като “тирания“. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…” /стр. 15-16/

Г.Фотев:

“Към гвелфите са принадлежали по правило крупни търговци, банкери, промишленици, влиятелни юристи. Обединени в политическа група, те са могли да опазват и укрепват своята финанасова независимост и свобода на действие срещу посегателствата на императорската партия… По една традиция към лагера на гибелините принадлежат заселили се в града феодали от флорентински графства. С оглед на съотношението на политическите сили в едни или други случаи както гвелфите, така и гибелините се стремят да привличат на своя страна безправния плебс - слуги, дребни търговци, черноработници и др.“ /стр. 97/

б. Венеция

Разцветът на Венеция става възможен благодарение поддържането на оживена търговия с Константинопол /а по-късно и с Отоманската империя/ на изток, и с тогавашния голям търговци център Брюж /а след това с Англия/ на запад. Републиката се управлявала от Съвета на дожите, в който били избирали само богати и влиятелни местни аристократи. Всички длъжности във Венеция били избираеми, временни, колегиални или задължителни.

Венецианската република загубва независимостта си едва в края на 18 век по силата на договора от Кампоформио 1798

в. Рим

Рим възвръща своето величие едва след Авиньонското пленничество на папите, когато отново заема водещо място в обществено-политическия живот на Италия.

Папа Мартин V, избран през 1417 година, с помощта на поддръжката от родната му аристократическа фамилия Колона, възстановява авторитета на Папската държава. Той действа за реставрирането на светския град Рим и за преместването, в същото време, на Ватикана от квартала Сан Джовани ди Латерано на десния бряг на Тибър (Ватиканът днес, като самостоятелна държава, все още се намира на мястото избрано от папа Мартин V). Там той разполага папската резиденция и дворците на кардиналите.

Градът се възползва от даренията на поклонниците, които се стичат от цяла Европа във Ватикана.

Папа Сикст ІV (1471-1484 година) възстановява и доизгражда 47 църкви, построява мост над Тибър и създава Ватиканската библиотека.

Двама от следващите папи, Юлий ІІ и Лъв Х, допринасят много за заздравяването административната и данъчна уредба на Папската държава.

Краткото възраждане на мощта на Рим е било прекъснато от нови войни.

г. Неаполитанско кралство

През 1494 година френския крал Шарл VІІІ предявява териториални претенции към Наполитанското кралство и предизвиква намесата и на други европейски владетели. Френският крал Франсоа І не успява да стане император на западната част на Стария континент, тъй като е изпреварен от испанския крал Карлос от династичната фамилия на Хабсбургите, който през 1519 година е провъзгласен за Император на Свещената римска империя /Испания, Германия и Нидерландия/ с новото име Карл V.

Италия се превръща в главен залог за обединяването, откъм Юга, на германските и испанските владения и последната брънка от кръговата обсада на Франция. Разразилият се европейски конфликт приключва с опожаряването и опустошаването на Рим /1527 г./ и с утвърждаването на всемогъществото на Хабсбургите в Европа. Във владения на Филип ІІ са Испания, Фландрия, Миланското херцогство, Неаполитанското кралство и Сардиния, а брат му става пълновластен господар на Австрия. След сключването на мирния договор в Като Камбрези /1559/ Франция се отказва от претенциите си над Италия, която попада под властта на испанската корона.