Ренесанс във Франция

Исторически преглед: (Instagram: mrbuchyman) Някои историци твърдят, че старата френска аристокрация, разорена от Стогодишната война, навлиза в “периода си на залез”. Техните твърдения са до голяма степен все още меродавни, къй като пораженията при Креси/1346/,1 в началото на продължителната война с английските нашественици, и при Азинкур/1415/, ва началото на ХV век, както и разоренията на Черната чума сломяват силите и самочувствието на рицарската й прислойка. Укрепването на авторитета на краля, бързото нарастване на цените, поскъпването на цените на обновяващото се динамично въоръжение наистина отслабват финансовия стабилитет и моралния престиж на средновековната благородническа каста.

Б.Ръсел: “От 1495 година нататък трима френски крале се опитват да завладеят Неапол, но в крайна сметка кралството е заграбено от Фердинанд ІІІ Арагонски/1502/. Шарл VІІІ, Луи ХІІ и Франсоа І, крале на Франция, предявяват правата си /не много законни/ над Милано и Неапол; всички те нахлуват в Италия и имат временни успехи, но в крайна сметка претърпяват поражение от испанците.” /с.19/.

Кралят на Франция Луи ХІІ не успява да придобие до края на царуването си наследник от брака си с Ана от Бретания. Въпреки че в края на царуването си той се жени втори път за Мария Тюдор, той не успява да придобие мъжки чада от нея преди да издъхне /1 януари 1515 година.

След много колебания Луи ХІІ предлага на Франсоа ръката на дъщеря си Клавдия, наследница на херцогство Бретания.

Така в края на управлението си той е принуден да обяви за свой заместник на трона младият Франсоа от Ангулем, най-близкия му жив родственик, т.е. роденият в Коняк не е предопределен от раждането му да заеми френския престол. Той е внук на един от последните синове от по-младия клон на династичната фамилия Валоа. Остава сирак без баща още когато е на две години и е отгледан и възпитан изцяло от майка си, Луиза от Савоя.

Преди да бъде провъзгласен за крал на Франция Франсоа І /1515-1547/ бил посветен в рицарското звание от прочутия френски рицар Байар в Маринян.

Като владетел той предпочитал твърдата политика, насърчавал развитието на литературата и изящните изкуства и заради благотворителните му жестве към творците на изкуството бил почитан като принца на Ренесанса от съвременниците му.

Периодът на царуването му, което може да се нарече постояннен дуел заради непрекъснатите му военни сблъсъци с императора на Испания, Германия и Нидерландия Карл V, се оценява днес от историците като период на безспорен стопански и културен разцвет за кралство Франция, който предшества развихрилите се в края на ХVІ над тази страна бури.

Още през първата година от царуването си Франсоа се заема да реализира отдавнашните амбиции на фамилията Валоа: да бъдат присъединени към френската корона Миланското херцогство и Наполитанското кралство. Той се сблъсква със швейцарските наемници, които охраняват херцогството Милано, и ги побеждава в битка при Мариняно, която води през септември 1515 година. След като завладява херцогството на миланците той подписва Вечен мир със швейцарските кантони през 1516 година. През същата година сключва съглашение с Папата.

Могъщ съперник в Европа и враг на Франсоа І е Карл Хабсбургски - владетел на Австрия, Бургундия и Нидерландия, територии в пределите на Свещената империя, и на Испания, Неапол и Сицилия, територии извън границите на Империята.

Френският крал нито има позиции в Германия, нито има финансови възможности да купи гласовете на седмината немски Принцове-електори, за да бъде избран за Император на Свещената империя/1519/ Карл от фамилията Хабсбургите става Император под името Карл V.

През 1522 година избухва война и Франсоа І изгубва херцогството Милано. В стемежа си да го завладее отново, след много стратегически грешки, френският крал попада в плен край Павия през 1525 година. За да откупи свободата си той трябва да отстъпи през 1526 година Бургундия на императора Карл V, който като правнук на френския крал Шарл Дръзкият я счита за своя наследствена територия. Веднага след освобождаването му Франсоа І денонсира договора с Импертора. Тогава италиянските князе и английският крал,обезпокоени от нарастващата мощ на Карл V, влизат в съюз с краля на Франция и войната в Италия се възобновява.

Изчерпването на ресурсите в двата враждуващи лагера довежда до примирието, което се сключва през 1529 година. Карл V се отказва от претенциите си да владее Бургундия, но Франсоа І трябва да внесе огромен откуп,за да си възвърне двата по-големи сина, които от 1526 година са пленници, заложници вместо него, в Испания. Френският крал изгубва Миланското херцогство, но не се отказва от намерението си да завладее Северна Италия. До края на царуването си той ще се опитва да се възвърне властта над миланците, но не успява да осъществи плановете си. С нова военна експедиция през 1536 година Франсоа І все пак успява да покори и присъедини към кралството си Савоя и част от Пиемонте. Тези две провинции ще си остана френски до мира в Като Камбрези /1559/. Въпреки неуспеха в осъществяването на “италианските му химерични амбиции” Франсоа І успява да усмири имперските претенции на могъщия му южен съсед Карл V - владетелят на Свещената империя. Важно е да се отбележи, че този прославен френски крал е на престола в най-гъсто населената европейска държава през първата половина на ХVІ век / 16 - 18 милиона жители/,т.е. в епохата, когато наред с материалните богатства започват да се ценят високо и човешките ресурси.

По време на царуването си Принцът на Ренесанса охранява ревностно чистотата на католическата вяра, която се проповядва във френските църкви. Франсоа І осъзнава голямото политическо значение на кралския контрол върху висшите йерарси на Църквата. Със съглашението /конкордата/ с Папата тозе френски крал си издейства правото да назначава висшия духовнически клир и така си осигурява верността на църковните прелати. Но задачата на епископите в началото на ХVІ век не се е ограничавала в лоялното служене на Краля, а включвала и твърдото противодействие на реформирането на католическата Църква. Някои от тях наистина полагат усилия да подобрят нравите на вярващите и на свещенослужителите с по-нисши санове, да усъвършенстват и подсилят въздействието на проповедите си върху паството им.

Църковните прелати са подпомагани в дейността им от високоинтелигентната и ревностно вярваща сестра на Краля, Маргарита от Навара, която допринася много за предотвратяването на проникването на лутеранската схизма във френската Църква. Проповядващите идеите на Реформацията свещеници във Франция били разобличавани като сътрудници на опасна за католицизма ерес. Преследванията срещу протестанските проповедници били тайно поощрявани и поддържани от самия Франсоа І,който до края на живота си остава ревностен католик. Особено радикални са действията на пазителите на реда срещу поредната провокация на протестантите през 1534 година - Аферата с афишите /фанатизирани протестанти разлепват обидни нападки срещу папата и католическата меса в Париж, включително върху вратата на Кралската канцелария/. По-късно с Едикт /разпоредба/ издаден във Фонтенбло/1540/ Франсоа І подтиква църковните трибунали да действат по бързата процедура срещу проповедниците на протестанството. До края на живота си Принцът на Ренесанса полага много усилия за да укрепи авторитета на Римокатолическата църква във Франция.

В разширяващите се владения на Франсоа І нараства бързо броят на кралските чиновници. За да напълни хазната кралят се принуждава да продава държавни длъжности и постове. Кохортата на кралските чиновници трябва да въведе административен порядък и строга йерархия, благодарение на които по-лесно се утвърждава и охранява авторитета на монарха. И все пак Франсоа І не постига безпределна мощ, нито безспорен авторитет,тъй като именно общността на повдвластните му чиновници започва да му създава все повече проблеми. Висшите магистрати започват да се противопоставят на някои от решенията му, кралските финансисти се поддават на нарастващата в страната корупция, намалява броя на безукорно верните на краля събирачи на данъци. Освен това комуникациите с далечните провинции са бавни, а отдалеч е трудно да се управлява при липсата на възможности за бързи контакти с подведомствените служители. Ефективността на някои кралски служби се оказва недостатъчна за да обхване всички васални територии на разрастналата се държава.

През ХVІ век спадат твърдите доходи на старите френски благороднически фамилии. Крупните наемодатели на земя под аренда се разоряват и губят позиции в обществения живот. Техните земи се закупуват от имотни граждани, които разширяват по този начин богатството си и укрепват самочувствието си до степента,която им позволява да водят стила на живот на феодалните земевладелци. Те пренасят своите увереност и предприемчивост, придобити в ръководенето на търговията, върху управлението на поземлените си имоти. Натрупали бързо богатство тези изпълнени с неизчерпаема градивна енергия буржоа формира новата френска аристокрация, която експлоатира гъвкаво “изкуството да се живее” на средновековния благороднически елит.

В случая този кръг историци подценява способността на старата потомствена аристокрация във Франция да се адаптира към динамичните промени, които настъпват устремно в обществото. Не бива да се забравя, че много потомствени аристократични фамилии успяват гъвкаво да преустроят маниера си на експлоатация на обширните си плодородни земи. Някои от тях, във или близки до кралския двор, успяват да получат мощната протекция на сюзерените, които през “века на Ренесанса” в тази страна са все по-отговорно ангажирани в ръководството на финансовите дела не само на двора им, но и на държавата, тъй като те осъзнават, че икономическата й мощ е неразривно свързана с авторитета на династията им. Устремът на предприемчивата висша прислойка на старата френска аристокрация към кралския двор е рацонално използван от осъзналите смисъла на появилия се през Ренесанса израз “държавни съображения” владетели на тази страна.

В началото на епохата на Ренесанса държавата Франция притежава и започва да борави с огромни парични суми. През 1522 година френският крал дължи на кредитори 550 000 ливри. Към средата на века задлъжнялостта на кралския двор към кредиторите е двойно по-голяма. През периода 1560 - 1580 година общата сума от заемите, от които са се ползвали владетелите на Франция достига 128 милиона ливри. Държавната хазна банкрутира два пъти /1558 и 1567 година/ през “века на Ренесанса”.

Науките във Франция през ХVІ век: В своята “История на Франция” французинът Пиер Микел обособява отделна глава, посветена на новата ренесансова култура, в чието начало свидетелствува, че френските заможни граждани “се образовали с всички сили, започнали да купуват много книги и така осигурявали забогатяването на издателските къщи и печатниците”:

“През ХVІ век произведенията на Рабле например вероятно наброявали 42 издания с 1000 до 2000 тираж. Гражданите, а не само просветените благородници четели Рабле, четели също Еразъм Ротердамски и френските хуманисти. Те съставлявали новата публика за новото движение за търсенето на текстовете на античността, наречено хуманизъм.” /стр.126/.

“Френските издатели изучавали и продължавали породеното в Италия движение: “филологията”, така високо ценена от гражданина Монтен, била създадена от Лоренцо Вала - пише Пиер Микел. - Венецианецът Барбаро обновил прочита на Аристотел, както флорентинецът Марсилио Фичино - този на Платон. Ръкописите на големите латински автори били публикувани във Франция от Гийом Фише, който ги бил открил в Италия.”/стр.127/.

Ф р а н с о а І, който прилага мъдра, либерална стратегия по отношение на научните и художествени творци през периода на управлението си/1515 - 1547/. Той отрежда водеща роля в литературния живот през първата половина на века на своята високо ерудираната сестра М а р г а р и т а от Н а в а р а.

Този природно интелигентен френски крал отделя значителни финансови средства в подкрепа на първите учени хуманисти, които превеждат и коментират древногръцките и древноримските хронисти, философи и литературни творци. Той им раздава високо платени държавни постове, улеснява достъпа им до ценните ръкописи оцелели от Античността, насърчава ги да пътуват из изпреварващата негово краство в културната сфера Италия.

Най-значимото културно начинание на Франсоа І е учредяването на висш хуманитарен изследователски институт в Париж, на просъществувалия до днес Колеж дьо Франс, където в началото преподаването се е осъществявало на латински език, тъй като френският не е бил все още достатъчно развит като самобитен език. Макар че субсидиите от кралската хазна са доста скромни, първите преподаватели в Колеж дьо Франс допринасят за укрепването на интелектуалния престиж на новосъздадения, изцяло светски, парижки университет.

Френският историк Пиер Микел твърди, че известният ренесансов коментатор и критик на Аристотел Льофевр д’Етампл, както и създателя на филологията като обособена наука във Франция Гийом Бюде “били приближени на краля”: “Франсоа І помолил Гийом Бюде да основе през 1529 година Колежа на кралските лектори - бъдещият “К о л е ж дьо Ф р а н с” - напомня той. - Кралят не обичал Сорбоната, където църковните деятели “култивирали” фалшивата наука филология. Отворен за хуманистите, новият колеж разпространявал новата култура, бил отворен за чуждестранните преподаватели. Веднага се сдобил с голям успех.” /стр.127/.

Идеята да се основе ново, изцяло светско, висше хуманитарно училище всъщност принадлежи на големия френски хуманист Гийом Бюде, който обединява около себе си група от високоерудирани лектори по еврейски, гръцки и математика. След като Кралят го подкрепя и му дава възможност да реализира идеята си Бюде разширява през 1534 и 1545 година изследователските области в Колежа. Висшето училище започва да се назовава от 1545 година Кралски колеж, в който тогава се обособяват седем катедри.

Високо образованият сюзерен Франсоа І поръчва на прочулите се тогава познавачи на езика и културата на Древна Гърция и Рим да направят полезни за внедряването на новата хуманистична култура във Франция преводи. Тогава Робер Е т и е н създава и издава сборника “Съкровищата на латинския език”, Анри Е т и е н - “Съкровищата на древногръцкия език”, а Жак А м и о превежда “Паралелните животописи” на Плутарх :/1559/.

Благосклоността на Краля към хуманитарните науки не означава, че е премахната кралската цензура. Особено по време на религиозната криза, в която се озовава Френската църква след бързото разпространение на протестантството, кралските цензори стават все по-придирчиви и все по-подозрителни към свободомислещите интелектуалци, чиито творения са внимателно четени и прочиствани от еретични твърдения. Изкуствата във Франция през ХVІ век: Архитектура: Крал Франсоа І покровителства изграждането на нови паметници. Под влияние на ренесансова Италия френската архитектура прехожда през първата половина на ХVІ век от късна готика към ранен класицизъм. Кралят е особено благосклонен към застрояването със замъци на долината на река Лоара.

“Италианските архитекти успели да построят във Франция известен брой дворци по италиански маниер в големите търговски градове - съобщава Микел. - В Лион имало италиански квартал, чийто замък “Гадан” все още му служи за украшение. Лувърът имал италианско крило. В Париж, но също и в Руан, в Дижон и естествено в Авиньон и в градовете от Юга имало много италиански дворци.

Все пак креативният принос на Италианския ренесанс се усещал преди всичко в замъците, защото във Франция нямало достатъчно богата буржоазия, която бързо да измени градския облик. При това самата тази буржоазия мечтаела да купува или строи замъци в италиански стил в изолираните градчета, подобно на големите сеньори и краля. Тогава замъците по Лоара служели за модел със своите елементи на лукс и украса. Шамбор, Азе льо Ридо, Шенонсо, Фонтенбло и Сен Жермен в парижкия район били с френски облик и италианска окраса, усещаща се най-вече в стълбищата, в прозорците и таваните.” /стр.129/.

През 1515 година по инициатива на Кралицата се разширява замъкът в Б л о а, пристроява се северното крило. При изграждането му строителите създават френския ренесансов архитектурен стил - удобно вътрешно планиране, подрежданена парадните апартаменти в анфилади, които се разполагат край вътрешната фасада, а стаите за живеене на краля и кралицата по външната. Фасадата на новото крило в Блоа е добре размерена, повдигната спрямо двора, където се уреждали празненствата и турнирите.

От 1519 година започва строежа на замъка в Шамбор, където строителите въвеждат строгата симетрия и декоративните мотиви, които взаимстват от тогавашната /ренесансова/ италианска архитектура. По проект на италианския архитект Доменико да К о р т о н а, недалеч от Блоа, започва да се строи замъка Ш а м б о р/1519/. В плана му заляга основната схема на замъка-крепост, снабден пс четириъгълен двор, с донжон и кули по четирите ъгъла.

Ето как в своята “История на изкуството”/ІІІ том/ именитият руски изкуствовед Михаил Алпатов описва “най-хубавия замък от времето на Франсоа І” - замъкът Шамбор/1523 - 1535/: “В него е запазен традиционният план - квадрат с изградени кръгли ъглови кули; и този замък се издига сред голям двор, обрамчен от други кули. Всяка от многобройните кули на замъка, както и витата стълба в средата му завършват с високо издигащи се над покривите открити лантерни и тази гора от кули, кулички, високи комини, тесни мансардни прозорци и тук-там мяркащи се подпорни стълбове /контрафорси/ образува нестройна, но приказно красива група.” /стр.150/.

                      Buchy