Развой на еровете в хърватски

Развоят на еровете в хърватски преминава през две основни фази:

  1. Уеднаквяване на изговора на двете ерови гласни
  2. Изпадане на еровата гласна в слаба позиция.

Общославянска тенденция

редактиране

Във всички славянски езици се наблюдава сходен процес на развитие на еровите гласни. Още преди разпадане на праславянската езикова общност възникват два позиционни варианта на еровете: в силна и в слаба позиция. При по-нататъшния развой на славянските езици еровете в слаба позиция изпадат, а тези в силна позиция се превръщат в друга гласна. В хърватски първоначално това е ǝ, преминал по-късно в a (на по-голяма част от хърватската езикова територия) или e (в някои чакавски говори и в кайкавския диалект).

Слабите ерове се намират:

  1. В края на думите, напр. в sъ първата сричка съдържа ер в силна позиция, а в края на думата ерът е в слаба позиция: sъnъ > sъn > sаn
  2. В сричка пред друга сричка, съдържаща ер в силна позиция, напр.: pěsьčьnъ > pěsčьnъ > pješčan
  3. В сричка пред сричка, съдържаща гласна, различна от ер: starьca > starca (родителен падеж единствено число).

Непоследователно изпадане на еровете в слаба позиция

редактиране

Първоначално изпадат еровете в края на думите, като тази промяна е напълно последователна не само в хърватски, а и в останалите славянски езици. В средата на думите обаче изпадането на слабите ерове не се осъществява последователно.

В корена на думата

редактиране

В много случаи слабите ерове се запазват и се развиват като еровете в силна позиция на места, където изпадането им би затруднило изговора, напр. stьklo > staklo, или би се променил коренът на думата, напр. dьna > dana (а не dna, за да се различава от родителен падеж единствено число от dъnо : dъnа > dnо : dnа, макар че в хърватски се е запазила и архаична форма за родителен падеж от dьnь : dne < *dьne). В такива случаи действа и аналогията в езика: напр. dana < dьna по аналогия на laž, laž < lъžь, lъži (вместо laž, lži), въпреки че съчетанието dn е възможно да се изговори, напр. dnо : dnа < dъnо : dъnа; taman е по аналогия на други форми на прилагателното, напр. в женски род: tamna.

Има и случаи на запазване на еровата гласна в слаба позиция в корена не по аналогия. То се осъществява най-често в двусрични думи, напр. daska < dьska, staklo < stьklo.

На морфемната граница

редактиране

На границата между префикса и корена на думата еровата гласна винаги е в слаба позиция, но от нейното изпадане най-често възниква група от съгласни, поради което еровата гласна не изпада, макар че нейното запазване не винаги е задължително, напр. izagnati и izgnati < izъgnati. Подобно явление се наблюдава и при акцентни групи, напр. nada sve, preda me и т.н.

Непостоянно a

редактиране

На границата между основата на думата и наставката еровете в слаба позиция изпадат без изключение. Така възникват разлики между формите в именителен падеж и другите падежи или родове при някои съществителни, прилагателни и местоимения, където в наставките им е има стара ерова гласна, напр. при наставките за съществителни -ac, -ak < ьcь, -ьkъ (starac, starca; momak, momka); при наставките за прилагателни -an, -ak < ьnь, -ьkъ (čudan, čudna; sladak, slatka); при наставката за местоимения -av < -ъvъ (kakav, kakva) и т.н.

Това a е наследник на стара ерова гласна и се появява в едни форми, а в други изчезва. То се нарича непостоянно a. Появява се в следните форми:

  • именителен падеж на съществителни (starac) и неопределените прилагателни (sladak) от мъжки род;
  • родителен падеж множествено число на някои съществителни имена, което е ново явление в щокавския диалект (staraca, mačaka, pisama); появява се дори в думи от чужд произход (banaka, litara, maraka, klijenata, dijalekata и т.н.).

Непостоянното a често има и вторичен произход, т.е. появило се е след изпадане на слаба ерова гласна в края на думата, напр. mozak < mozgъ, dobar < dobrъ.

При следните групи съгласни, които могат поначало да се изговарят в края на думите: st, zd, št, žd, не се появява вторично непостоянно a, напр. gost, gostā

Използвана литература

редактиране
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986