За Цветните храмове и енергията на ароматите

"Срещи в Жасминовия храм", 2005 г., издателство "Интервю прес"

Автор: Мария Мира (Мария Христова) www.mariamira.com

(откъси от книгата)

Жасминовият храм съществува от хилядолетия и в него се изповядва едно от най-древните земни вярвания. Храмът е достъпен за посветени жени и мъже, достигнали до познанието за Любовта, Мира и Силата. Преди хилядолетия никой не е оспорвал подобна забрана – проявите на Богинята са били твърде директни. В някои по-късни вярвания Жасминовият храм е получил материално въплъщение в светилищата на Парвати (Индия), Изида (Египет), Гея Кибея (Гърция), Света Богородица. Част от изкривяванията при опитите за копирането му е построяването на публични домове в подножието на всеки един от храмовете. В по-късните и по-елементарни човешки представи оттърсването от материалното е било твърде явно предхождащо пътя към духовното. В съвременните тоталитарни религии материалното и духовното вандалски и лицемерно се разделят, което довежда до още повече изкривявания и страдания в живота на т.нар. цивилизован човек. Жасминовият храм не е достъпен за очите. В същото време е напълно видим. За достъп до него се счита познанието. Част от него е, че в съществен период от време, предхождащ днешния ХХІ век, човечеството е било на значително по-високо ниво на развитие. Тогава Жасминовите храмове са били естествен и достъпен начин за контакт със създателите на човешката раса. Хилядолетия по-късно, след един от големите взривове, започва историята на днешното човечество (поредна раса) – отчасти позната на уважаемия читател, отчасти - не. И в обозримата човешка история (в минимални части документирана) Жасминовите храмове продължават да съществуват. Посещават ги основно жени, гоненията срещу които се налагат като водещи от почти всички познати ни религии. Сред допусканите в Жасминовия храм са били Савската царица, Мария и Мария Магдалена, Блаватская, Мария Кюри, Урусвати... Наричат го Жасминов, защото при появата си Богинята е предшествана от сладък и тръпчив аромат, който най-много се доближава до уханието на жасмина, познат ни и днес. Другите Й атрибути са словото, музиката, танците и картините. Това не се е променило от хилядолетия.

(...)

Предсказанието

(...)

“Времената се менят, но хората в тях - не. Те остават все така себични, невежи и страхливи. В духовно отношение човешкото същество не е помръднало 2000 години след Христа. И по ирония на съдбата само е решило, че дори трябва да брои годините на своята тъмнина. Логичен е въпросът (става дума за човешка логика) - колко още му трябват. Отговорът: в това направление на развитие не биха му стигнали и миговете на Вечността.

Истината е една и проста. Във връзка с това тя е болезнено опасна. Връщането на истината на Земята, сред хората, е първото условие за промяната на посоката. Това е и единственият шанс за оцеляването на човека като земен вид. Едва ли някой обаче може да се ангажира с прогнози относно възможността от “въдворяването й” (ЧТ). Това не зависи от някой, от един - ефект ще има, когато настъпи при всички. Само тогава.

Но както снежната топка започва да се събира от една или няколко снежинки и засилена надолу по склона може да се превърне в огромно кълбо, така и истината, посята в един или няколко, ще задвижи огромния механизъм.

Това време е настъпило. Сега е. И за него важи максимата: “Сега или никога”, защото за човечеството никога може да дойде много по-скоро, отколкото очаквате всички, вярвайки, че нищо не знаете.”

Не можех да не се чувствам смутена след подобен порой от думи, още повече че компанията се беше развеселила и повечето танцуваха на по-малко романтични ритми от предишните. Надявах се, че никой не забелязва вълнението ми. За успокоение реших да отпия от чашата с вода, но отново се потопих в посланието. Този път връзката беше течността. Прозрачна. Една от житейските основи. Водата…

“Водите на тази планета текат отровни. Водите са като кръвта в един организъм. Когато тя е болна, разболява се и той. При това - необратимо. Единственият изход е нова кръв, т.е. за планетата - чисти води. Отровите са проникнали повсеместно и човешкият организъм е пълен с бомби със закъснител, които ще избухнат в много близко време. Лекарствата са противоотрова на отровите и скоро ще има нужда човек да се предпазва и от тях. С какво? С нови лекарства? О, не. От ясно по-ясно ще бъде, че отговорите са били дадени в природата, която за съжаление в по-голяма част от половината си вече сте унищожили.

През 2001 г. започва голямата “парична трансформация”. Тези, които притежават икономическа власт и не я подчинят на духовните правила за опазване на човешкото същество, ще я загубят за мигове. Те могат да настъпят след неопределено време, но проявленията на началото на този процес започват именно през първата година на ХХІ век. Следващите я десет ще изменят до корен икономическата основа на съвременния свят. Ще я изкоренят.

Дотогава ще бъдат разработени и пуснати в действие механизми, които ще бъдат в състояние да повлияят на недосегаеми и до момента (февруари 2000 г.) световни властелини в човешки облик. Ще бъде дадена възможност на обикновения човек да има достъп до … всичко, свързано с власт и пари.

Това е началото на хаоса, заради който ще загинат много. Единственият изход е поведението в името на опазване на човешкото същество. За съжаление този предмет не е преподаван в никое училище, никое от съществуващите фалшиви и вредни общества не го е толерирало и затова Хаосът е неизбежен.

За много кратко време ще рухнат “здрави” правителства и организации. Става дума за съществена трансформация на познати и утвърдени структури, която ще доведе до абсолютно разместване в световния план.

Новото световно противопоставяне ще започне с нови хора, които не са съвсем такива, т.е. не са съвсем хора - извънземното е повече, отколкото при предишните.

Важна е линията “Китай-САЩ”. Китай е създаден от преселение от планетата Веда*, а САЩ от земни преселници, опитали се да унищожат космическо преселение от Макада*. По тази линия може и да няма победител. Формулата е взаимно разбиране.

Времето е много кратко и през него слугите на една от съвременните силни религии, тази на СЪЕДИНЕНИТЕ, трябва да научат нещо повече. Ако се опитат да продължат само с това, което знаят досега, ще започне техният крах.

България е свързана генетично с кода на страни, които ще попаднат в световното мирозрение най-вече като подлежащи на унищожение. Интересна задача и твърде явно изпитание. Друг е въпросът, че този код е абсолютно чужд на тези, които управляват в момента (февруари 2000 г.). Те ще си отидат с огромни травми. След тях ще се изплати кармичен дълг на короната, която ще остане неутрална към страната. През нейното шестване ще говорим за изолация. Вече няма време за прозрения от страна на т.нар. български управници, защото колелото се завъртя. Неговото движение води единствено към идването на белите знамена. Това е изходът на България.

Белите знамена ще защитят територията на страната, която ще остане странно непокътната сред околните бедствия…

По някакъв начин Гърция ще изплати дълговете на България, след като се получи разместване на земните пластове.

Земята ще получи нов външен вид. Ще потънат огромни части от сушата и ще се издигнат други. Времето на втората Атлантида настъпва и някои от живите днес (февруари 2000) ще бъдат живи и тогава.”

Закъсня, но все пак дойде. Наш приятел, който реши, че след университета ще учи богословие. Всеки път, когато се срещахме, ми се искаше да говорим за толкова много неща, но усещах явно построената дистанция. Нещо между нас се беше пречупило. Домакинът на купона беше споменал, че бъдещият богослов от известно време ме възприемал за “твърде светска”… Това била причината. Може и да значи “твърде секси”, пошегува се или не съвсем социологът без диплома.

Кимнахме си и толкова. Гледаше танцуващите, а аз него. Откривах студените черти на непознат. Блуждаещ. Нещо беше започнало да заличава близкото допреди време лице. Защо религията сковава вместо да освобождава? Защо на Атон не пускаха жени? Бяхме спорили за това. Преди време… И оттогава отчуждението стана явно.

“Религията не е това, което винаги са представяли пред жадното за утеха човешко сърце”, каза ТЯ. 

Беше седнала до него. Той не се смущаваше от присъствието й. Не го подозираше.

“Истината е дълбоко в теб и можеш да я откриеш. Използвай това свое право. Хората трябва да осъзнаят, че са свободни, а досега и в момента са лъгани. Тече най-голямата от всички лъжи!

Защото навлизате във времето на многобройни открития в духовен план. Събуждането ще става привидно хаотично, но знай, че е строго планирано. Там, където е трудно и не достига от този фалшив “материален комфорт”, ще има най-много събудени и най-много техни противници. Нищо няма да става без борба, но и никой няма да влезе в нея незащитен и без тестове за издържливост и поведение. Това ще бъде по-скоро културен диспут, от който ще излезе победител само този, който е научил повече. И може. По време на тези процеси няма откъде да се преписва. Или кой да те препоръчва. Или кой да ти помогне “да минеш метър”. Това е време, в което или можеш, или не можеш. Ако е второто – връщаш се в училището и те бият с показалката, когато не си научил урока. Нещата в живота са прости. И ще стават все по-прости. Реакциите ще бъдат директни и в кратки срокове – не, както досега във векове.

За кратко време ще си пробият път явления като “предаване на мисли на разстояние” и “откриване на болести чрез рентгенови очи”. Нещо, което в човешката си обвивка е притежавал не само Христос… Човек ще започне да разбира как има едно всевиждащо око, което не може да му позволи да върши безнаказано злини. Това е много важен момент, от който ще започне разделението по касти – очебийно и явно дори за заспалите човеци. В една и съща духовна група ще се окажат хора от различни прослойки. Но това вече няма да има значение. А за тези, за които ще продължи да действа, ще влязат в сила законите за изолацията.

Откритията в медицината ще бъдат фрапиращи. Меко казано по-човешки… Известно време Азия ще командва света със знанията, които има – от древни и днешни години. Този път е пътят към изчистването и на много зарази, които ще плъзнат по различните пояси. Част от тях са видими, повечето – ще бъдат открити в резорбция. Най-голямото откритие предстои. То е свързано с човешкия произход и ще даде неопровержими доказателства, че никой никога не е произлизал от въпросната маймуна. Тя е произлязла от това, което е дало живот и на човека.

Ще се извърши революция и в енергиите. Това, което доскоро е държало в подчинение човека – заради фиксирани залежи на енергийни ресурси, собственост и пари, ще бъде премахнато с откритието на всеобщата енергия – достъпна за всички, безвредна за ползване и съществуваща в неограничени количества. Опитите да се въведат финансови механизми за използването й най-после ще бъдат преустановени. Истината ще лъсне.

Навлизайки в неизбежното човек ще започне да вижда и чува. Този, който не успее, ще се върне там, откъдето е тръгнал – Вселенското бунище очаква боклуците. Те нямат правото да го напускат в продължение на хилядолетия и по човешки. Докато не бъдат “рециклирани” (ВТ=ЧТ) и не отдадат на другите това, което са им взели 70 пъти х7.

Процесите са с невероятна скорост. 2000 години някой някого е чакал, а той не се е помръднал. И не само това - окопал се е в земята и в момента се затрупва. Скоро няма да може да диша. Това се случва днес - човекът е изкопал собствения си гроб и възнамерява да легне в него. Това привидно самоубийство по желание ще бъде осъзнато. Или поне трябва да бъде, което е и целта на това и други послания.

Първата и основна грижа е спасението на децата – представители на една нова раса, която единствена може да продължи земната човешка цивилизация!”

(...)

* Имената на тези планети са условни, дадени по информация на контактьорка от София. Съответствието им с откритите от астрономите ще бъде търсено в следващи разговори.

(...)

Религия и вяра

Обичам църквите, катедралите… Храмовете…Не съм влизала в джамия, но ще го направя някой ден*. Покоят, който ме обхваща в храма, е част от това, което ми трябва, за да открия душата си. Не всички построени и нарочени по такъв начин за “свети” сгради обаче го създават. Понякога се чувствам много по-божествено понесена някъде сред природата или пред красиво растение. Така беше пред огромното портокалово дърво във Флоренция, към което с първичен възторг отправих благодарност и молитва. И почувствах отклик. Сякаш бях пред някоя от чудотворните икони на Богородица J.

Едно от тайните ми желания беше да влезем в някой от човешките храмове заедно с НЕЯ. Не знаех кога и къде ще се осъществи, но го очаквах. Появата Й не зависеше от мен, а от някакъв вътрешен и толкова всеобхващащ космически импулс, с който все пак се чувствах свързана.

Мигът настъпи в една отдалечена от България църква. На остров Крит. Случайно (ТЯ твърди, че няма нищо случайно дори на нашата Земя!) се озовахме с приятелката ми гъркиня близо до малко манастирче около Ханя. Поискахме да запалим свещичка. На входа ни казаха, че църквата е в ремонт, но част от нея е отворена за посещения. Там била и прочутата в областта икона на Богородица Гликофилуса. Византийска, от 12 век.

Влязохме. В момента, в който застанах пред изображението на олтара, усетих присъствието Й. Усмихваше се. Обичах тези моменти, в които с благост ми поднасяше чудесата на този и другия свят. Очаквах да се слее с онова, което виждах пред себе си, но не се случи. Учудих се на извора от мисли, който ме изкъпа, за да видя, че… е толкова красива… Моя…

“Такава съм, каквато ме виждаш с най-красивото от душата си. И колкото по-прелестно е то, толкова по-прелестна съм аз…”

Не искам да споря с художници и иконописци. Мечтая за деня, в който ще срещна един от тях, който ще я нарисува такава, каквато я вижда с най-красивото от красивата си душа. И без да спазва канони, образци… А дотогава… Останах в тишината на храма, за да чуя още един отговор.

“Казват, че религията съхранявала изконни добродетели, давала утеха за човешката душа и я възпитавала в любов и благочестивост”, започна да говори Тя. “За съжаление институциите, създаващи и утвърждаващи религията, нямат нищо общо с казаното по-горе. Нещо повече – те са сред яростните му рушители. Религията е една от най-големите човешки лъжи, създадени, за да държат в подчинение вярата. В противоречие на вярата, която е предопределена да търси и утвърждава свободата на тялото и духа, религията е палачът, който ежедневно “осъжда” (ЧТ) тези изконни дадености на съществото, като използва собствената му вяра. По-голяма жестокост не е извършвана.

Първобитният човек е бил много по-свободен в контакта си с вярата, отколкото “събратът му” в началото на ХХІ век. Най-страшното е, че след създаването на механизма, всяко следващо поколение участници забравят все повече и повече откъде е тръгнала зависимостта и, че религията е измислена да подчинява, а не да помага.

Примери за религиозен вандализъм – от първите космически послания до наши дни

- избиването на “вещите” (ВТ) жени или мъже (т.нар. вещици) от католическата църква най-вече; - унизителното (второстепенното) положение на жената във всички релгиии - най-директно прилагано от последователите на исляма, но не по-малко опасно и значително по-лицемерно от християнството и други т.нар релгии и секти; - равенството и “справедливото” (ЧТ) разпределение на благата според социализма; - изтребването на човешки групи по признаци, свързани с националната им принадлежност и антропоморфни белези, според националсоциализма; - унизяването и унищожаването на хора според политически и икономически принципи и пренебрегването на правото на националност според СЪЕДИНЕНИТЕ днес; - недопускането на отделни човешки индивиди до полето на действие на определената им мисия поради не/принадлежност към конкретно ЗАТВОРЕНО ОБЩЕСТВО (в т.ч. и т.нар. СЕКТИ) или не/съгласие с правилата му.

"Както виждаш, религията е неизменното ръководство на човешкото същество, дори в системи, които я отричат и забраняват (социализмът например), поради простата причина, че я заменят със себе си. Най-сигурните и повтарящи се индикатори за грешен път, далечен от човешката природа и космическото в нея, са геноцидът на инакомислещите или унижението на жената като способности и положение.

За всички религии е характерно противопоставянето на свои и чужди. Това не са проповядвали нито Буда, нито Моисей, нито Христос, нито Мохамед. Според брамини, попове, равини и моли, както и според партийни агитатори, сектантски “гуру-та”, конкретни политически фигури или икономически властелини, ако не изпълняваш написаните постулати, ако дори се съмняваш в тях или задаваш въпроси като “Защо?” – ти си грешник или отстъпник, който трябва да бъде наказан и вкаран в “правия път” (само човешки начин на мислене). Явно или прикрито, цивилизовано или варварски, белегът е един – човекът не е в състояние свободно да контактува с душата си, а задължително се подчинява на нещо, което му казва как да го прави. При това – нещото е външно, с явните белези на противоположни на проповядваните от него “възвишени” неща, облечено във власт, в пари, в заслуги и какво ли не… Това нещо е грозно и абсурдно. Затова свободната мисъл на съществото извън правилата, наложени от съответната институция, е вредна и се наказва. Само свободен (в случая – свързан с душата си) можеш да видиш. Какво? Това, което е пред очите ти, и иначе не виждаш, защото се е сляло с теб и се храни от теб.

Може ли да си помислиш, че с подобни думи, обезценявам “създадени от религията ценности”. Обвинението е един от актовете, създаващи неравновесие според космическия кодекс. И аз не обвинявам. Аз пътувам през вековете и се учудвам на това колко често и колко еднакво се извършва заробването на човешкия устрем към свобода. Аз говоря на душата ти и ако ти е натежало може да продължим друг път или изобщо да не се върнем на тази тема. Не искам да те обърквам.”

Кимнах с глава в знак на това, че искам да продължи. Не се чувствах объркана.

(...)

“ИСТИНАТА ЗА ХРИСТОС Е СЧУПЕНА НА ПАРЧЕНЦА, РАЗПРЪСНАТИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ. ДА СЕ ТВЪРДИ С КАТЕГОРИЧНОСТ НЕЩО ЗА НЕГО ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ УДОБНИ “ФАКТИ.”

Остави ме сама. Изгубих комфорта на спокойствието. В какво сгреших? Та нали няма забранени въпроси? Така е. По-късно разбрах, че има въпроси, които издават. С този бях показала, че имам много да вървя… И аз тръгнах…

* Докато ръкописът очакваше времето си в издателството, се изпълни желанието ми да вляза в джамия. Случи се в Одрин, в началото на един слънчев и по-близък до лятото, отколкото до есента, октомври през 2002 г.. В най-голямата джамия на Балканския полуостров (както се оказа) свалих обувките си, покрих главата си с шал и … потънах в гласа, призоваващ за молитва. За пореден път се убедих, че различията, които поставяме помежду си, са просто различните пътеки, които ни отвеждат до Божествения глас. Вселенската хармония не търпи противопоставянето по места за молитви. Тя приема всички, които приемат себе си, както го правят за другите и различните от тях. От тази молитва в джамията излязох по подобен пречистен начин, както бях излизала много пъти от черкви, храмове и наситени енергийно природни места.

10 @ “Божии заповеди”

При по-дълбоко вглеждане в т.нар. “Заповеди от Бога” допусках, че от учението, проповядвано от един от пратениците, са взети отделни фрагменти, редактирани за по-голямо удобство и с утилитарни функции. Тези, които са го извършили, със сигурност са имали добри намерения. За добър резултат обаче е трудно да се говори. Светът достатъчно натежа от неясни фрази, които лесно водят до манипулации. И кой ли би могъл да възприеме за изпълнение подобни откъснати от контекста изречения, освен някой, приел да робува на невежеството и “сляпата вяра”.

Това бяха мислите ми на родна територия. Събуждах се сутрин и виждах София – с мръсните улици, осакатените бездомни кучета, намусените хора. Какво подтискаше с тежестта си този град в полите на Витоша? Може би в определени дни смразяващото чувство на безнадеждност се появяваше от милионите отхвърлени послания към жителите на древния град. Един от тях бях аз. И чувствах провала си с пълна сила. Потокът от енергия, роден от контакта ми с НЕЯ, ми липсваше болезнено. Къде сгреших? Защо? И кога ще се срещнем отново?

Опитвах се да чета Библията. Опитвах се да чета “Дхаммапада” - Словата на Буда. Опитвах се да слушам лекции на мислители. Нещо повече от нетърпение ме изтръгваше още в самото начало на всеки подобен опит, за да не продължа. Чувствах самотата с пълна сила. Бях изоставена. Нямах връзка с душата си.

През една от тъжните вечери, пълни със студ и толкова силно желание за сън от моя страна (през всичките тези дни съществувах в състояние на физическа отпадналост) чух камбаните. Бях в градинката на Кристал и след няколко крачки можех да видя куполите на “Александър Невски”. Звукът идваше оттам. Понесох се към него, привлечена като магнит. Забравих за съмненията си към тълкуването на заповедите от Бога.. Забравих за въпросите, свързани с конкретни детайли от човешкия живот на Исус… Забравих, че се интересувах от виденията му на кръста. Отивах при звука и знаех, че там е част от отговора.

В храма имаше малко хора. В момента, в който прекрачих прага му, камбаните замлъкнаха. Настъпи тишината. А после светлината, струяща от полилеите и свещите във внушителната сграда. И тук имаше скеле, както тогава, в църквата на остров Крит. Ремонтираха един от куполите. Видях стенописите. Отблизо. Толкова отблизо, че ми се искаше да се отдръпна. Но нямаше накъде. Те бяха от всички страни, на всички посоки. Тогава спрях да се противя. Не можех да изтрия цялата тази величествена красота със съмненията си. Каквото и да е – беше божествено. Или част от него. Все едно.

Службата започна. Появиха се участниците. Говор. Музика. Гласове. Човешки… И тогава Я чух.

“Добре дошла в храма! Всяко място може да бъде храм и всеки храм може да бъде място. Въпрос на избор и душевно решение.”

Опитах се да Я открия. И разбрах. Седеше до трона. Той се появи в средата на храма. Не зная дали някой от другите го виждаше. ТЯ беше от дясната му страна (докато един от огледалните Й образи на олтара отзад седеше отляво!). Беше там, в наситено червеното от огъня на свещите, отправили молитвата си към небето.

“И в огъня има звуци, както в звуците има огън. Дойде време да научиш това, което те вълнуваше, а не трябва, и това, което ти пречи да продължиш. Не започвай с отрицанието. То затваря вратите, не ги отваря. Допускай го по време на пътя, но никога в началото. Винаги подхождай към хората и явленията, които излъчват сигнали на съмнение според собствените ти критерии, с добро. Не заклеймявай, не отхвърляй безапелативно, а намери причината за съществуването им. Иначе попадаш на тяхното ниво и … те смачкват. Много скоро ще се нахранят с част от душата ти и ще се почувстваш изолирана… Както позволи да се случи… За радост срокът изтече и ние отново можем да се срещнем.”

ТЯ се усмихна.

“Дали е дошло времето на пробуждането човешко сред добрите духом, които най-много страдат от забраните на земята? Това те интересуваше в тези дълги дни. Така е. Тежко стана заповеди да съществуват само за едни. В същото време разпасани и самозабравили се индивиди (сред тях и много лицемери с маски) разиграват конете си без оглед и без забрани за себе си, а само за другите, които биха искали да стъпчат. И колко добре, ако самите “изпълнители” застанат под краката им, изпълнявайки т.нар. “Заповеди от Бога”… Точно “най-непослушните” според “Божествения заповедник” го цитират най-често, за да има ред в света и в делата земни. Пародия. Но на какво? Не е ли нужно това парче истина, което да не им позволи да си правят “гаргара” (ВТ – използва се при почистването на остатъците от унищожени цивилазиции) с правилата за живот на Земята, основани на космическото познание?

По този път неминуемо ще се сблъскаш с поредната стена. Защото всеки, който посегне към сърцевината на учението на Христос и се опита да се отправи през хилядолетията към предшестващите го учения от времената на все още свежите космически послания (орфизмът например), получава един и същ подарък – анатемосване. Всеки търсещ е обявяван за лош. Дори и пратеници като Лев Николаевич Толстой или Никос Казандзакис, когото прие за дълго в мислите си при последната ни среща на Крит. За жените не трябва и да споменавам – техните пориви са зазидани по-здраво и от най-непристъпния земен затвор.

А какво толкова страшно има да се допусне човеците да разсъждават (без да бъдат обвинявани в прегрешение!), че пратеник като Христос, никога не би се принизил да заповядва каквото и да било. А какво остава за Бог (дори за човешката представа за него!). Заповедите са за слабите, невежите и низките духом… Нима действителността не го доказва твърде явно? Кои човеци заповядват днес? Безсилните и невежите… Но това е единствената възможна форма да се общува с елементарното човешко същество, ще кажат противниците на свободния достъп до вярата. Прави са. И са седнали. Нека да послушат, както са били слушани дълго време. Послушай и ти.

Тези фрагменти не претендират да ти дадат истината, само истината и цялата истина (непостижимо за Земята явление), но ще те накарат да помислиш... Говори твоята душа…”