Живели си един мъж и една жена. И веднъж жената рекла на мъжа:

— Иди и налови мишки. Нашите съседи са наловили вече много.

Отишъл мъжът и намерил много миши дупки. Клекнал до една от тях и рекъл:

— Мишко, улови се! Трябва да наловя много мишки за жена си.

После се приближил до друга дупка и пак клекнал с думите:

— Мишко, улови се! Трябват ми мишки за жената!

Като обиколил така всички дупки, отишъл си в къщи, без да убие нито една мишка, защото само говорел, а не разравял дупките. Но когато се върнал в село, рекъл на жена си:

— Улових!

Жената се зарадвала, защото мислела, че мъжът й наистина е уловил много мишки, и рекла:

— Донеси тук мишките, които си уловил.

Но той не й дал нищо, а просто отговорил:

— Улових.

Тя пак повторила:

— Донеси ми онова, което си уловил!

Той мълчал. Тогава жената го попитала:

— Но какво си правил тогава?

И мъжът отговорил:

— Кляках до мишите дупки и им казвах…

Огорчила се жена му и рекла:

— Нямаш капка ум в главата!

На другия ден казала на мъжа си:

— Да идем заедно, ще ти покажа как трябва да се ловят мишки.

Отишли те при мишите дупки и, когато стигнали там, жена му взела една мотика и почнала да разкопава дупките и да трепе мишките. И като направила така, рекла:

— Виждаш ли как трябва да се лови! Не стига само да казваш, че си ги уловил! Трябва да копаеш дупките с мотика и да трепеш мишките. А ти само казваш: „Улових!“ — така нищо няма да уловиш!

След това мълчаливо се върнали в къщи. Когато вече наближавали селото, мъжът се спрял и рекъл:

— Сега знам как да ги ловя. Трябва ти да дохождаш с мене!