Вълкът и неговите жертви

Влязла овцата в една кръчма и като обърсала очите си, рекла на кръчмарина: - Дай ми една паница вино! Кръчмарят наточил тригодишно вино. Вдигнала овцата паницата, изпила виното и си поръчала пак: - Още една паница! - Защо пиеш толкова много? – попитал я старият кръчмарин. - Тежко ми е на душата – отвърнала овцата. - Какво има? - Нощес вълкът се вмъкнал в кошарата и изял баща ми – стария овен. Няма го вече виторогия ми баща. Само звънецът му остана. - Пий тогава, ще ти олекне – посъветвал кръчмаринът овцата. Цял ден пила овцата и като се натаралянкала, излязла навън и почнала да блее с пресипнал глас. - Защо блееш? – попитала я козата. - Пияна съм. - Недей пи много, защото не е хубаво. - Как да не пия – отговорила овцата, - мъка ме дави, нощес вълкът изяде добрия ми баща. - Ами къде отиваш сега? - В гората. - Какво ще правиш там? - Ще се боря с вълка. Ако го надвия, ще му смъкна кожата от гърба и ще я дам на цигуларите да си направят тъпан. Тъпанът ще тумка, пък аз ще играя хоро. Очите на овцата светели от гняв. - Да дойда и аз, моите рога са остри! – рекла козата. - Не ми трябваш – отвърнала овцата, - аз сама ще се разправя с вълка. Излязла пияната овца от село, поела към гората. Срещнала овчарското куче. - Нека дойда и аз с тебе – помолило се кучето. – Лятос вълкът изяде двамата ми братя. Аз му имам зъб. Додето се бориш с него, аз ще се хвърля на гърба му и ще го захапя за гърлото. - Гледай си работата – казала овцата, - моят гняв е толкова голям, че с един удар ще го поваля на земята! Отишла овцата сама да се бори с вълка и той я одрънкал. Отишла подире й козата, за да отмъсти за другарката си, и вълкът закусил с козе месо. Дигнало се овчарското куче, навлязло в гората да дири вълка и да го пита защо е изял братята му, но вече не се върнало. А вълкът се разхождал из гората, гледал към селото, което димяло в снега и си думал: - Дано не се сетят някога да излязат срещу мене всичките овце, всичките рогати кози и всичките зъбати кучета. Тогава гората ще ми стане тясна.