Великдень

ВЕЛИКДЕНЬ

Облѣчени въ най-хубава премѣна,
съ пречистени отъ грѣхъ и зло сърдца,
тѣ бързатъ в тая полунощь ухана
и въ храма влизатъ – стари и деца.

И всѣки пали свѣщи богомолно,
прекръства се, потрепва и шепти,
и грѣе му душата свѣтла, волна,
и като птичка иска да лети.

Звучи могѫщо праздничната пѣсень,
люлѣе като корабъ тоя храмъ –
едно божествено: „Христосъ възкресе!“,
понесено срѣдъ мирисъ от тамянъ.

А вънъ ликува утринната пѣсень,
възкръснало, и слънцето гори,
и призовава всички съ гласъ небесенъ,
да бѫдатъ по-смирени, по-добри.

Камбанен звънъ, молитви, слънце ясно –
превръщатъ вънъ на храмъ и всѣки домъ,
кѫдето ще кънти все тъй прекрасно
великденскиятъ пламененъ псаломъ.

Христо Огняновъ